Европа на нациите и свободата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Европа на нациите и свободата
Europe of Nations and Freedom
Ръководител Никола Бе
Марсел де Грааф
Основана 15 юни 2015 г.
Разформирована 13 юни 2019 г.
Седалище Брюксел, Белгия
Идеология Антиимиграция
Евроскептицизъм
Крайнодясна политика
Национализъм
Десен популизъм
Полит. позиция Крайнодясна политика[1][2][3]
Цветове      Синьо
Европейски парламент
0 / 751
Сайт www.enfgroup-ep.eu

Европа на нациите и свободата (ЕНС) (на английски: Europe of Nations and Freedom, ENF) е политическа група в Европейския парламент, създадена на 15 юни 2015 г. Със своите 36 представители, групата е най-малката в Европарламента.

ЕНС е парламентарната група на Движение за Европа на нациите и свободата и Европейски алианс за свобода.

История[редактиране | редактиране на кода]

Държави с повече от 1 депутат в ЕНС (тъмно синьо), само с 1 (синьо) и без представител (тъмно сиво) в 8-и Европарламент.

След изборите за Европейски парламент през 2014 г. на 22 – 25 май 2014 г., „Европейският алианс за свобода“ (EAF), включващ десни и крайнодесни партии от цяла Европа, предявява желание да се образува стабилна парламентарна група в Европейския парламент преди началото на 8-ия му мандат. Предишният опит да се образува крайно дясна група в Европейския парламент по време на 6-и мандат е с „Идентичност, традиция, суверенитет“ (ITS) от 2007 г.[4]

На 28 май 2014 г. на пресконференция в Брюксел е съобщено, че съюзът, ръководен от Марин Льо Пен, Герт Вилдерс и Матео Салвини, е в преговори за сформиране на парламентарна група.[5] На 24 юни 2014 г. Льо Пен не успява да събере необходимите 25 депутати от 7 страни – членки на ЕС, като по този начин започва парламентарния мандат с независими членове.[6][7]

На 15 юни 2015 г. Марин Льо Пен обявява, че в новата група в Европейския парламент ще се включат евродепутати от Националния фронт, Партия за свобода, Северната лига, Партия на свободата на Австрия, Фламандски интерес, Полски конгрес на ново право, както и бившия член на Партия на независимостта на Обединеното кралство Джанис Аткинсън.[8][9] През юли 2015 г. Европейския парламент решава групата да получава по €3 млн. от фондовете.[10]

Членове[редактиране | редактиране на кода]

ЕНС има 36 депутати от 9 държави.[11][12]

Държава # Национална партия Депутати Европартия
Австрия 4 Партия на свободата на Австрия (FPÖ)
Freiheitliche Partei Österreichs
Франц Обермайер Европейски алианс за свобода[13]
Георг Майер
Харалд Вилимски Движение за Европа на нациите и свободата[14]
Барбара Капел
Белгия 1 Фламандски интерес (VB)
Vlaams Belang
Геролф Анеманс
Франция 16 Национален съюз (RN)
Rassemblement National
Франс Жаме
Мари-Кристин Арноту
Никола Бе
Доминик Билде
Мари-Кристин Бутоне
Стив Брио
Жак Коломбие
Силви Годин
Жан-Франсоа Жалк
Жил Лебретон
Кристел Льошвалие
Филипе Луисьо
Доминик Мартин
Жоел Мелин
Жан-Люк Шафхаузер
Милен Трожински
Германия 1 Синята партия (BP)
Die blaue Partei
Маркус Прецел
(от 1 май 2016)
Няма
Италия 6 Северна лига (LN)
Lega Nord
Мара Бицото Движение за Европа на нациите и свободата
Марио Боргезио
Анджело Чока
Лоренцо Фонтана
Марко Зани
Данило Оскар Ланчини
Нидерландия 4 Партия на свободата (PVV)
Partij voor de Vrijheid
Марсел де Грааф Няма
Андре Елисен
Олаф Стугер
Аук Зийлстра
Полша 2 Полски конгрес на ново право (KNP)
Kongres Nowej Prawicy
Михал Марусик Европейски алианс за свобода
Станислав Зьолтек Няма
Обединено кралство 1 Независим Джанис Аткинсън
Чешка република 0 Свобода и пряка демокрация – Томио Окамура (SPD)
Svoboda a přímá demokracie – Tomio Okamura

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Il Front National e la Lega formano all'Europarlamento gruppo di estrema destra. // Република, 15 юли 2015 г.. Посетен на 11 юли 2016 г.. (на италиански)
  2. Why a small meeting of far-right delegates in Europe shouldn’t go unnoticed. // 23 януари 2017 г.. Посетен на 15 септември 2017 г.. (на английски)
  3. The ENF: at the far-right of the European Parliament. //
  4. Laible, Janet. Separatism and Sovereignty in the New Europe. Palgrave Macmillan, 2008. ISBN 978-0-230-61700-1. с. 215.
  5. Le Pen party steals Farage's Italian allies. // The Times, 29 май 2014. Посетен на 4 ноември 2015.
  6. Marine Le Pen fails to form far-right bloc in European parliament | World news. // The Guardian. Посетен на 4 ноември 2015.
  7. Le Pen's Far-Right EU Parliament Alliance Fails at Start. // Ibtimes.co.uk, 24 юни 2014. Посетен на 4 ноември 2015.
  8. France's National Front says forms group in European Parliament – Yahoo News UK. // Uk.news.yahoo.com, 15 юни 2015. Посетен на 4 ноември 2015.
  9. Payne, Sebastian. France's far right forms bloc in European Parliament – POLITICO. // Politico.eu. Посетен на 4 ноември 2015.
  10. Payne, Sebastian. Le Pen's €3 million pot – POLITICO. // Politico.eu, 16 юни 2015. Посетен на 4 ноември 2015.
  11. Nieuw rechts blok EU: 'Wij zijn de stem van het verzet'. // RTL Nieuws. 16 юни 2015. Посетен на 16 юни 2015. (на нидерландски)
  12. Le Pen informs about the new member. // Twitter. 15 юли 2015. Посетен на 15 юли 2015. (на френски)
  13. Aftermath of the elections, a future for the EU or a future for Europe?. // EAF. Посетен на 6 август 2015.
  14. National delegations. // MENL. Посетен на 6 август 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Europe of Nations and Freedom“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​