Европейска бежанска криза
|
Информацията може да се промени бързо с развитието на събитията. |
Европейската бежанска криза от 2015 г. възниква поради многократното увеличение на потока от бежанци и нелегални мигранти в Европа (устремили се към богатите страни от Шенгенската зона в Европейския съюз), идващи от страните главно в Северна Африка и Близкия Изток, и от неготовността на ЕС да ги приеме и разпредели. Към тези проблеми се добавят и настроенията, които това преселение се очаква да предизвика или вече предизвиква сред европейските общества, политическите партии в тях и властите.
Тези огромни бежански потоци са движени от социалните вълнения в арабските страни, но най-вече от Гражданската война в Сирия. Придвижването на бежанци има увличащо действие и за много други мигранти, които се ръководят от стопански подбуди.
Съдържание
Основни понятия[редактиране | редактиране на кода]
По българското законодателство съществуват 4 вида закрила – убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Основен правен източник е Законът за убежището и бежанците. Държавното ведомство, което пряко се занимава с бежанците, е Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ).
Хуманитарен статут[редактиране | редактиране на кода]
Правната регламентация на предоставянето на хуманитарен статут в Република България се съдържа в Закона за убежището и бежанците, приет през 2002 г.
Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си, тъй като е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:
- смъртно наказание или екзекуция;
- изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
- тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Той се предоставя по преценка на председателя.
Статут на бежанец[редактиране | редактиране на кода]
Статут на бежанец се предоставя на чужденец, който се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Всеки има право да получи статут на бежанец в първата сигурна страна, в която попадне. За сирийските бежанци, такива са например Турция и Йордания. Лицата, търсещи наистина това, могат да пресекат държавната граница при законоустановените места, а именно ГКПП. Пресичането на държавната граница според Наказателния кодекс на Република България е престъпление, освен в случаите, когато това се прави с цел получаване на убежище.
В казуса със сирийските бежанци те са бежанци само при пресичането на турско-сирийската граница или границата на Сирия с друга сигурна страна. Ако пресекат държавната граница на втора или следваща сигурна страна, те се считат за престъпници.
| „ | (1) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от сто до триста лева. (3) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния. (4) Приготовление към престъпление по ал. 1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (5) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията. |
“ |
|
—Чл. 279 от Наказателния кодекс на Република България |
||
Дъблински регламент[редактиране | редактиране на кода]
Според разпоредбите на Дъблинския регламент за кандидатите за убежище трябва да се погрижи страната, на чиято територия те за първи път са стъпили в ЕС.[1]
Причини за бежанския поток[редактиране | редактиране на кода]
Статистически данни и прогнози[редактиране | редактиране на кода]
Пристигнали по море и по суша[редактиране | редактиране на кода]
По данни на Фронтекс през 2014 г. са отчетени 283 532 пристигания в ЕС по вода и суша общо.[2]
| Пристигания по вода и суша в ЕС през 2014 по националност[3] |
|
|---|---|
| Сирия | 79 169 |
| Еритрея | 34 586 |
| Неопределени по националност от Субсахарска Африка |
26 341 |
| Афганистан | 22 132 |
| Косово* | 22 069 |
| Мали | 10 575 |
| Албания | 9 323 |
| Гамбия | 8 730 |
| Нигерия | 8 715 |
| Сомалия | 7 676 |
| Други | 54 216 |
| Общо | 283 532 |
Молби за бежански статут[редактиране | редактиране на кода]
По данни на немската Федерална статистическа служба 29% от подалите молба за политическо убежище (asylum) в Германия през първата половина на 2015 г. са деца и младежи под 18 г. и почти 51% са на възраст между 18 и 34 години. Това означава, че приблизително 80% от търсещите политическо убежище в Германия са на възраст под 35 години. За сравнение от цялото немско население през 2013 г. под 35 години са били едва 36%. В Германия подадените молби за политическо убежище през първото полугодие на 2015 г. са близо 172 000. На второ място е Унгария с 67 000 за същия период. [4]
Очаквания за бежанския поток[редактиране | редактиране на кода]
От изявление на немския канцлер Ангела Меркел пред Бундестага става ясно, че очакваният брой на бежанците до 2018 г. е 5 млн. души.[5]
Маршрути на бежанците[редактиране | редактиране на кода]
По море бежанците и съпътстващите ги икономически емигранти достигат европейските брегове през Средиземно море. Най-силно са засегнати Гърция и Италия. По суша предпочитаният маршрут е през Турция и България. Когато вече са на Балканите, те се придвижват през Македония, Сърбия и Унгария до Австрия, откъдето достигат крайните си точки: почти изцяло Германия, Швеция и някои други северноевропейски страни.
Реакция на политици[редактиране | редактиране на кода]
България[редактиране | редактиране на кода]
От 17 септември 2015 г. българското правителство е разпоредило разполагането на 1 000 български военни по българо-турската граница с цел охрана на държавната граница. Основните опасения са за голяма миграционна вълна от Одрин, но според главния секретар на МВР турските власти към 17 септември успяват да я контролират.
Позицията на България, е че желае да приеме, в рамките на квотата си, бежанци, които са семейства, произхождат от Сирия и има баланс във верския състав.
Позицията на българския външен министър Даниел Митов е, че трябва да се работи за създаване на бежански центрове извън Европа, като се помогне на държавите, приютили бежанци, като Турция и Ливан. Според него е необходимо да се прави разлика между бежанец и икономически емигрант, и че статутът на бежанец не дава право за постоянно обитаване на Европа[6].
Германия[редактиране | редактиране на кода]
Канцлерката на Германия Ангела Меркел се изказва за приемане на бежанците. В изявление на германското правителство от 7 септември 2015 г. то изразява готовност да изразходи 6 млрд. евро за бежанците. Позицията на Меркел е, че помощ към бежанците отразява европейските ценности и за справянето с проблема е нужна европейска солидарност. Справянето с бежанската вълна е определено от нея като национална задача за Германия.
| „ | Германия е станала страна, с която хората свързват надеждите си. Това е много ценно, ако погледнем историята си. | “ |
|
—Ангела Меркел |
||
Хърватия[редактиране | редактиране на кода]
Хърватия изразява готовност да не възпрепятства преминаването на мигранти по пътя им на запад, за да се облекчи обстановката на унгарско-сръбската граница, но след преминаването на 5650 души през сръбско-хърватската граница между 16 и 17 септември хърватското правителство съобщава, че все пак мерки за затягане на контрола ще бъдат взети[8].
Унгария[редактиране | редактиране на кода]
Унгарският министър-председател Виктор Орбан е противник на готовността за приемане на бежанците в ЕС, защото според него това ще отприщи още повече имиграция на запад и заплашва устоите на Европа.
| „ | Ако пуснем всички, това ще унищожи Европа. | “ |
|
—Виктор Орбан |
||
От 15 септември 2015 г. в Унгария действат извънредни мерки: обявено е извънредно положение в мирно време в две южни унгарски области, незаконното преминаване на държавната граница бива последвано от арест, границата със Сърбия е затворена с метални ограждения.
Решения на ЕС[редактиране | редактиране на кода]
Годишните разходи за всеки бежанец варират между 12 и 13 000 евро, в зависимост от държавата. Тази сума включва разходите за жилище, храна, джобни пари, медицински грижи, както и административни разходи[9].
Обществени нагласи спрямо мигрантския поток[редактиране | редактиране на кода]
Социологическо проучване на института „Емнид“ показва, че 64% от немските граждани искат да могат да гласуват на национален референдум по въпросите за приема и разселването на мигранти в Германия. Против са едва 33%. Също така 66% от немците вярват, че е възможно разделение сред немското общество на два лагера по отношение на мигрантската криза. Засича се нарастване на недоволството на местните граждани от различни населени места поради видими затруднения на властите при справянето с настаняването на мигрантите.[10]
Престъпност, породена от кризата с мигрантите[редактиране | редактиране на кода]
В България[редактиране | редактиране на кода]
На 9 октомври 2015 г. в София е засечено престъпление, по което е образувано досъдебно производство. Свада между афганистанец и друг емигрант довежда до намушкване на афганистанеца. За случая първоначално полицията е отрекла, но на 10 октомври 2015 г. е потвърдила.[11]
На 15 октомври 2015 г. незаконно преминали границата имигранти са били засечени от служители на Гранична полиция в околностите на Елхово. При опит да бъдат задържани те са оказали съпротива, при което един от тримата служители е произвел изстрел с цел сплашване, но вследствие на рикошет един от нелегалните имигранти е прострелян. На път за болницата умира. Според главния секретар на МВР са задържани 54 души, за които е установено, че са с афганистански произход, от мъжки пол, на възраст между 20 и 35 години.
В Германия[редактиране | редактиране на кода]
От края на лятото на 2015 г. нарастват случаите на престъпление вследствие на мигрантския поток. Засечени са случаи, при които жени от лагерите за настаняване биват принуждавани да предоставят сексуални услуги. Зачестяват и нападенията над немски гражданки: в град Кицинген градската управа е взела решение да назначи мъже чистачи вместо жени заради случаите на посегателства, а междувременно жените работят с постоянна охрана. За област Байер-Витемберг има данни за поне 6 засечени случая на изнасилване. Съобщава се и за сбивания между мигранти от Албания и Афганистан, които са предимно въоръжени с ножове, но е установено, че един от тях е притежавал пистолет.[12]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ А ако Германия затвори границите си?
- ↑ Годишен анализ на риска, изготвен от Фронтекс
- ↑ Годишен анализ на риска за 2015 г.. // Фронтекс, 27 април 2015. с. 59.
- ↑ Федерална статистическа служба на Германия. Раздел „На фокус“. 17 септември 2015.
- ↑ Меркел с изявление в Бундестага за бежанците
- ↑ „Да си бежанец не значи да останеш завинаги в Европа“
- ↑ Меркел: Притокът на емигранти ще промени Германия към по-добро
- ↑ ООН осъди Унгария за отблъскването на бежанци със сълзотворен газ
- ↑ Орбан: Ако пуснем всички мигранти, това ще унищожи Европа
- ↑ Съобщение на БТА. Препечатано от OFFNews. Виж тук.
- ↑ Намушкаха млад мъж в центъра на София
- ↑ Съобщение на БГНЕС от 18 октомври 2015 г., озаглавено „Ад в бежанските лагери в Германия“. За справка натисни тук.