Европейска змиорка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европейска змиорка
Anguilla anguilla.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 CR bg.svg
Критично застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Anguilliformes Змиоркоподобни
семейство: Anguillidae Речни змиорки
род: Anguilla Змиорки
вид: Anguilla
anguilla
Европейска
змиорка
Научно наименование
Уикивидове Anguilla anguilla
(Linnaeus, 1758)
Синоними
  • Muraena anguilla Linnaeus, 1758
  • Anguilla malgumora Kaup, 1856
Разпространение
Eel inEurope.png
Европейска змиорка в Общомедия

Европейската змиорка или диалектно ягула (на латински: Anguilla anguilla) е хищна риба от семейство Речни змиорки на разред Змиоркоподобни. Тялото е тънко и удължено. Женските достига дължина 1,5—2 m и маса до 4 kg, а мъжките до 0,5 m и маса 0,5 kg. Официалният рекорд е 3,6 кг и е поставен в река Аар, Швейцария и 3,59 кг в река Ликеби край Карлскруна, Швеция.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Живее в сладки водоеми, които са свързани с Атлантическия океан (Северна Америка, Европа и Африка), Средиземно море и Черно море. В България допреди 80 години е била широко разпространена в много реки. Среща в басейните на реките, които се вливат в Бяло море (Марица, Места, Струма), през които е стигала до Баташкото блато в Родопите и до град Септември, както и в притоците Харманлийска, Въча, Сазлийка и Стряма. По река Тунджа и нейните притоци се е придвижвала до бившето Стралджанско блато. Среща се също в някои крайчерноморски езера и в река Дунав.

В България през последните години се срещат единични екземпляри — за периода от 1964 до 1971 година са уловени само 9 броя от следните находища: даляна при нос Калиакра, река Луда Камчия при село Градец, Сливенски окръг, устието на река Камчия, устието на река Ропотамо.

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Популациите на този генеративно морски и трифично сладководен вид навлизат във вътрешните водоеми само за отхранване. Най-подходящите биотопи са блата и езера с тинесто дъно и значително обрастване с водна растителност.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Когато достигне възраст 4—6 години змиорката навлиза в морски води и се отправя към Саргасово море, изминавайки близо 6 400 km, където се размножава и след това умира. Ларвите имат форма на върбов лист. За период от около 3 години ларвите се придвижват от Атлантическия океан и видоизменени като малки змиорки навлизат в сладките води, където отрастват.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Все още е невъзможно култивирането на змиорката, тъй като тя не може да се размножава в контролирана среда - излюпванео на ларвите става само и единствено в Саргасово море, след което те се понасят по топлото течение Гълфстрийм. Тези които се отглеждат във фермите за змиорки са били уловени, като малки именно там, след което са били продадени и разпределени по новите си домове. През този период заради прозрачността на тялото си се наричат „стъклени“, а по-късно след настъпване на пигментацията минават през още два етапа на развитие, като са известни с имената си — жълти, и в по-късен етап — сребърни змиорки. Змиорката е риба, която се среща все по-рядко. В България е имало ферма за оглеждане на змиорки по бреговата ивица на язовир „Овчарица“, която е закрита и сега не функционира. Има стопанско значение в кожарството. Обект е предимно на спортен риболов. Кръвта на змиорката съдържа невротоксини, които наподобяват по действие змийските. При попадане на токсина в кръвта на човек може да доведе до отравяне.

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Критично застрашен вид в световен мащаб.[1] През последните 30 години изчезнал от повечето местообитания в България, включен в Червената книга.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Freyhof, J. & Kottelat, M. Anguilla anguilla. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 октомври 2010.
  2. ALL TACKLE RECORDS FOR EEL, EUROPEAN. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 2011-06-19.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Карапеткова, Мария, М. Живков. Рибите в България. Гея Либрис, София, 2000, ISBN 954-8232-21-9, с. 98
  • Прозек, Джеймс. Загадъчните змиорки. В сп. National Geographic България, бр 9 (59), септември 2010, Санома Блясък България, София, стр. 94—111