Европейска икономическа зона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Членки на ЕАСТ без Швейцария  Членки на ЕС

Европейската икономическа зона (или ЕИЗ), по-рано Европейско икономическо пространство (или ЕИП), е създадена на 1 януари 1994 г. след споразумение между страните-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Европейската общност (ЕО), преобразувана по-късно в Европейски съюз (ЕС). Това позволява на страни-членки на ЕАСТ (днес Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) да участват във вътрешния пазар на ЕС без конвенционалнo членство в ЕС. В замяна на това те са задължени да приемат цялото законодателство на ЕС, свързано с единния пазар, с изключение на закони за селското стопанство и рибарството. Швейцария, макар да е член на ЕАСТ, не се присъединява към ЕИЗ.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1980-те год. държавите-членки на ЕАСТ, начело с Швеция, започват да търсят възможности за присъединяване към тогавашната Европейска общност. Причините за това са многобройни. Много автори отчитат икономическия спад в началото на 1980 г. и последващото приемане на програма “Европа 1992 г.“ от Европейския съюз като основна причина. Спорейки, от гледна точка на перспективата за либерално междуправителствено сътрудничество, тези автори твърдят, че големите мултинационални корпорации в страните от ЕАСТ, особено Швеция, настояват за членство в ЕИЗ, опасявайки се от заплахата за преместване на производството им в чужбина. Други автори посочват като причина края на Студената война, което прави присъединяването към ЕС политически по-малко спорно за неутралните страни.

Междувременно Жак Делор - президент на Европейската комисия по онова време, не одобрява идеята на (ЕИО) за разширяване на общността с повече държави-членки, тъй като се страхува, че ще пречат на способността на организацията да завърши реформата на вътрешния пазар и да установи своя паричен съюз. Делор предлага Европейското икономическо пространство (ЕИП) през януари 1989 г., което по-късно е преименувано в Европейска икономическа зона, както е известна днес.

За времето, откакто ЕИЗ е създадена, няколко развития затрудняват доверието в нея. Най-напред Швейцария на референдум отхвърля споразумението за ЕИЗ, осуетявайки пълната интеграция на ЕС и ЕАСТ в рамките на ЕИЗ. После Австрия кандидатства за пълно членство в ЕО през 1989 г., последвана от Финландия, Норвегия, Швеция и Швейцария през 1991 - 1992 г. (Норвежкото присъединяване в ЕС обаче е отхвърлено на референдум, а Швейцария замразява своето заявление в ЕС след отхвърлянето на споразумението за ЕИЗ). Падането на Желязната завеса прави ЕС по-малко колеблив относно приемането на тези високо развити страни, като държави-членки, тъй като това ще облекчи натиска върху бюджета на ЕС, когато бившите комунистически страни от Централна Европа се присъединят към него.

Членство[редактиране | редактиране на кода]

Споразумението за ЕИЗ е подписано в Порто на 2 май 1992 г. от тогавашните 7 страни-членки на Асоциацията за свободна търговия (ЕАСТ) и 12-те държави-членки на Европейската общност (ЕО). На 6 декември 1992 г., чрез конституционен референдум, гласоподавателите на Швейцария отхвърлят ратификацията на споразумението, което ефективно замразява молбата за членство в ЕО, подадена по-рано през годината. Швейцария вместо това се свързва с ЕС, чрез поредица от двустранни споразумения. На 1 януари 1995 г. 3 някогашни членки на ЕАСТ - Австрия, Финландия и Швеция, се присъединяват към Европейския съюз, който заменя Европейската общност след влизането в сила на Договора от Маастрихт от 1 ноември 1993 г. Участието на Лихтенщайн в ЕИЗ се забавя до 1 май 1995 г.

Днес участващите в Споразумението за ЕИЗ страни са ЕС и неговите 27-те държави-членки, както и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Права и задължения[редактиране | редактиране на кода]

ЕИЗ се основава на същите „4 свободи“, като на Европейската общност: свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали между страните от ЕИЗ. По този начин страните от ЕАСТ, които са част от ЕИЗ, ползват условията за свободна търговия с Европейския съюз.

Като партньори тези страни трябва да приемат част от законодателството на Европейския съюз. Тези държави имат малко влияние върху процесите на вземане на решение в Брюксел.

Страните от ЕАСТ, които са част от ЕИЗ, не са носители на финансови тежести, свързани с членството в ЕС, въпреки че допринасят финансово за единния европейски пазар. След разширяването от 2004 г. на ЕС и ЕИЗ се отбелязва 10-кратно увеличение на финансовото участие на държавите от ЕИЗ, по-специално Норвегия, за социалното и икономическо сближаване във вътрешния пазар - € 1167 милиона за период от 5 год.

Страните от ЕАСТ не получават никакво финансиране от фондовете за развитие на ЕС.

Законодателство[редактиране | редактиране на кода]

Council of Europe Schengen Area European Free Trade Association European Economic Area Eurozone European Union European Union Customs Union Agreement with EU to mint euros GUAM Central European Free Trade Agreement Nordic Council Baltic Assembly Benelux Visegrad Group Common travel area Organization of the Black Sea Economic Cooperation Union State Switzerland Iceland Norway Liechtenstein Sweden Denmark Finland Poland Czech Republic Hungary Slovakia Greece Estonia Latvia Lithuania Belgium Netherlands Luxembourg Italy France Spain Austria Germany Portugal Slovenia Malta Cyprus Ireland United Kingdom Croatia Romania Bulgaria Turkey Monaco Andorra San Marino Vatican City Georgia Ukraine Azerbaijan Moldova Armenia Russia Belarus Serbia Albania Montenegro Macedonia Bosnia and Herzegovina Kosovo (UNMIK) Kazakhstan
Диаграмата на Ойлер показва връзките между европейските организацииvde

Нечленките на ЕС от ЕИЗ (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) са се съгласили да приемат законодателство, подобно на прокараното в ЕС в областта на социалната политика, защита на потребителите, околната среда, дружественото право и статистиката. Това са някои от областите, обхванати от Европейската общност („първия стълб“ на Европейския съюз).

Тези страни нямат представителство в институциите на Европейския съюз, като Европейския парламент или Европейската комисия. Тази ситуация е наричана „факс демокрация“ за Норвегия, която чака най-новото си законодателство да бъде изпратено по факса от Комисията.

Институции[редактиране | редактиране на кода]

Създаден е съвместен комитет, състоящ се от ЕИЗ - ЕАСТ членки и Европейската комисия (представител на ЕС), който има за функция разширяването на законодателството на ЕС към страните, които не са членки на ЕС. Съветът на ЕИЗ заседава 2 пъти годишно, за да управлява цялостната сфера на взаимоотношения между страните.

Вместо създаването на пан-ЕИЗ институция дейността на ЕИЗ се регулира от Надзорния орган на ЕАСТ и от Съда на ЕАСТ, които работят успоредно с Европейската комисия на ЕС и Европейския съд.

ЕИЗ и норвежки грантове[редактиране | редактиране на кода]

Грантовете на ЕИЗ и Норвегия са финансовите вноски от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, използвани за намаляване на социалните и икономическите различия в Европа. В периода 2004 - 2009 г. финансирането на проекти в размер на 1,3 млрд. евро се предоставят на 15 държави-бенефициенти в Централна и Южна Европа.

Създадени са във връзка с разширяването през 2004 г. на Европейското икономическо пространство, което обединява ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия във вътрешния пазар.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки и източници[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wikipedia:European Economic Area“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.