Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи
Страни по конвенцията
Информация
Подписване4 ноември 1950
МястоРим, Италия
Влизане в сила3 септември 1953
Страни
по споразумението
46 държави-членки на Съвета на Европа
СъхранителГенерален секретар на Съвета на Европа
Езиканглийски и френски
European Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms в Уикиизточник
Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи в Общомедия

Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (съкращавана като ЕКЗПЧОС или само ЕКПЧ) е основополагащ акт и правен инструмент на Съвета на Европа.

Тя е международен договор, подписан през 1950 г. и влязъл в сила през 1953 г. за страните-учредителки на Съвета на Европа. Конвенцията създава неотменими права и свободи за всички и задължава държавите присъединили се към нея да гарантират тези права на всеки човек, който е под тяхна юрисдикция. Основната разлика между Конвенцията и останалите международни договори за правата на човека е създадения въз основа на нея и съществуващ механизъм за защита на декларираните права – Европейският съд по правата на човека, който разглежда индивидуални жалби от граждани на страните присъединили се към нея за нарушения на конвенцията.

Страни-членове по конвенцията са всички държави от Съвета на Европа. Новите страни-членки, са задължени да я подпишат при присъединяването си към Съвета на Европа и съответно да я ратифицират в срок от една година от присъединяването си. Към Конвенцията има изготвени протоколи за изменението и/или допълнението ѝ, които се подписват и ратифицират от страните-членки по ред предвиден в тях.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]