Европейско първенство по футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европейско първенство по футбол
Настоящ сезон или издание на турнира Европейско първенство по футбол 2016
Спорт Футбол
Основан 1960
Брой отбори
(състезатели)
24 (на финалите)
55 (право на участие в квалификации)
Континент Европа (УЕФА)
Настоящ победител  Португалия (1-ва титла)
Официален уебсайт Евро 2016

Европейското първенство по футбол е най-значимото състезание на континентално ниво за националните отбори по футбол в Европа. Организира се от УЕФА и се провежда на всеки четири години – за първи път през 1960 г. под името Купа на европейските нации, като сегашното си име получава през 1968 г.

Идеята за провеждането му принадлежи на френския журналист Габриел Ано, а инициативата по осъществяването – на генералния секретар на Френската футболна федерация Анри Делоне. На конгреса на УЕФА в Стокхолм на 27 януари 1958 г. е взето решение (с 15 гласа „за“ и 13 „против“) за провеждането на турнир за Купата на европейските нации. Наградата за победителя е голяма сребърна амфора, носеща името на междувременно починалия Анри Делоне. Турнирът се провежда през 4 години между световните шампионати. Първите два турнира се играят по системата на отстраняване в преки двубои при взаимно гостуване. Полуфиналите, както и финалът и мачът за трето място се играят в някоя от страните-полуфиналистки. В следващите три турнира (1968, 1972 и 1976 г.) участниците предварително са разделени по жребий в 8 квалификационни групи, където се играе на принципа „всеки срещу всеки“. Победителите образуват четвъртфинални двойки като излъчват 4 състава, които играят в една от страните-полуфиналистки за 1-о и 3-о място. В следващите 4 турнира (1980, 1984, 1988 и 1992 г.) класирането отново става с предварителни групи, но във финалния кръг участват 8 отбора, разделени в две групи по 4, в които се играе също на принципа „всеки срещу всеки“. През 1980 г. победителите в двете групи играят на финал, а класиралите се втори – за трето място. От 1984 г. до 1992 г. първите два отбора в двете групи формират две полуфинални двойки, победителите от които отиват на финал, а мач за трето място не се играе. На турнирите от 1996 до 2012 г. финалистите са вече 16, разделени в 4 групи по 4 отбора (играе се по системата „всеки срещу всеки“), като победителите в групите образуват четвъртфинални двойки, новите победители – полуфинални двойки и съответно победителите в полуфиналите играят на финала.

До 1976 г. във финалната фаза на турнира участват само 4 отбора. От 1980 г. участват 8, а от 1996 г. до 2012 г. – 16 отбора. През 2016 г. предстои да бъде проведено първото европейско първенство с участието на 24 отбора.

Отборите, които участват на финалния турнир, се определят от серия квалификационни мачове. През 1960 и 1964 г. се играят плейофи с разменено гостуване, от 1968 г. се играе първо в квалификационни групи и след това плейофи, като домакинът на финалния кръг се определя между един от четирите отбора достигнали полуфиналите. От 1980 г. отборът-домакин не участва в квалификации и се класира автоматично. Пак от 1980 г. до 1992 г. за финалния турнир се класират победителите в квалификационните групи. От 1996 г. до 2012 г. за финалната фаза се класират победителите в квалификационните групи като тези заели второ място играят баражи.

На първенствата през 1996 и 2000 г. при равенство в резултата на етапа на директните елиминации се използва правилото за „златен гол“, а през 2004 г. – за „сребърен гол“.

Формат[редактиране | редактиране на кода]

Квалификации[редактиране | редактиране на кода]

За финалната фаза на предстоящото европейско първенство се класират директно първите два отбора от всяка от деветте квалификационни групи (общо 18), както и отборът с най-висок актив от заелите трето място в тях. Останалите завършили на трето място отбори (осем) посредством четири баража излъчват останалите четири участници (домакинът Франция се класира по право).

Групите за квалификациите се съставят от комитет на УЕФА като се използва принципа на урните като всеки отбор попада в урна според това какво е постигнал в предните квалификации за европейско и световно първенсто. За да се определи точно кой отбор в коя урна да бъде сложен се прави ранглиста, за чието подреждане се вземат предвид всички спечелени точки разделени на броя на изиграните мачове. В случай че отборът е бил домакин на предишно първенство се взема предвид друга по-ранна квалификация. Ако при това подреждане два отбора имат еднакъв коефициент се взема предвид;

  1. Коефициента от мачовете играни в последните две квалификации.
  2. Средна голова разлика.
  3. Среден брой вкарани голове.
  4. Среден брой вкарани голове като гост.
  5. Теглене на жребий.

Квалификационната фаза се играе в групов формат. Състава на групите се определя от жребий. Жребия се извършва преди да започнат квалификациите за световно първенство. За ЕВРО'2016 квалификационната фаза се състои от девет групи, една с пет отбора, а останалите с по шест.

Ако в крайното класиране два или повече отбора имат еднакъв брой точки те се подреждат според:

  1. Най-много точки от мачовете между „спорещите“ отбори.
  2. Голова разлика от мачовете между „спорещите“ отбори.
  3. Най-много вкарани гола от мачовете между „спорещите“ отбори.
  4. Най-много вкарани гола като гост от мачовете между „спорещите“ отбори.
  5. Резултати от всички мачове:
    1. Голова разлика.
    2. Най-много вкарани гола.
    3. Най-много вкарани гола като гост.
    4. Коефициент за честна игра.
  6. Жребий.

Финали[редактиране | редактиране на кода]

За първи път през 2016 г. на турнира ще участват 24-те отбора, разделени в шест групи по четири на принципа „всеки срещу всеки“. Първите два отбора от всяка група, както и четирите отбора с най-висок актив от класиралите се на трето място в групите се класират за осминафиналите. От там до финала се играе на принципа на директната елиминация.

Ако в етапа на пряка елиминация се постигне равен резултат се играят две продължения от по 15 минути. Ако след продълженията резултатът остане равен се изпълняват по пет дузпи. Ако след тях резултатът е все още равен се изпълнява по една дузпа за всеки отбор до излъчване на победителя.

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

Списък на най-големите голмайсторите за всички времена във финалната фаза на турнира.[1]

Позиция Играч Вкарани голове Изиграни мачове Средно голове на мач Издания
1 Flag of France.svg Мишел Платини 9 5 1,80 1984
Flag of Portugal.svg Кристиано Роналдо 9 21 0,43 2004, 2008, 2012, 2016
3 Flag of England.svg Алан Шиърър 7 9 0,78 1992, 1996, 2000
4 Flag of France.svg Антоан Гризман 6 7 0,86 2016
Flag of the Netherlands.svg Рууд ван Нистелрой 6 8 0,75 2004, 2008
Flag of the Netherlands.svg Патрик Клуйверт 6 9 0,67 1996, 2000
Flag of England.svg Уейн Руни 6 10 0,60 2004, 2012, 2016
Flag of France.svg Тиери Анри 6 11 0,55 2000, 2004, 2008
Flag of Sweden.svg Златан Ибрахимович 6 13 0,46 2004, 2008, 2012, 2016
Flag of Portugal.svg Нуно Гомеш 6 14 0,43 2000, 2004, 2008
10 Flag of FR Yugoslavia.svg Саво Милошевич 5 4 1,25 2000
Flag of the Netherlands.svg Марко ван Бастен 5 9 0,56 1988, 1992
Flag of the Czech Republic.svg Милан Барош 5 11 0,45 2004, 2008, 2012
Flag of Germany.svg Марио Гомес 5 13 0,38 2008, 2012, 2016
Flag of Germany.svg Юрген Клинсман 5 13 0,38 1988, 1992, 1996
Flag of Spain.svg Фернандо Торес 5 13 0,38 2004, 2008, 2012
Flag of France.svg Зинедин Зидан 5 14 0,36 1996, 2000, 2004

Най-много участия[редактиране | редактиране на кода]

Икер Касияс е единственият играч включен в състава на Испания на 5 първенства и взел активно участие в 3 от тях (2000, 2004, 2008, 2012, 2016).

Седемнайсет играчи са участвали на 4 първенства: Лотар Матеус ( Германия, 1980–1988, 2000); Петер Шмайхел ( Дания, 1988–2000); Едвин ван дер Сар ( Нидерландия, 1996–2008); Алесандро Дел Пиеро ( Италия, 1996–2008); Лилиан Тюрам ( Франция, 1996–2008); Улоф Мелбери ( Швеция, 2000–2012); Томаш Росицки ( Чехия, 2000, 2004, 2012, 2016); Джанлуиджи Буфон ( Италия, 2004–2016); Златан Ибрахимович ( Швеция, 2004–2016); Андреас Исаксон ( Швеция, 2004–2016); Ярослав Плашил ( Чехия, 2004–2016); Лукас Подолски ( Германия, 2004–2016); Кристиано Роналдо ( Португалия, 2004–2016); Дарио Сърна ( Хърватия, 2004–2016); Петър Чех ( Чехия, 2004–2016); Бастиан Швайнщайгер ( Германия, 2004–2016); Ким Шелстрьом ( Швеция, 2004–2016).

Първо европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1960 г. във Франция

В квалификациите участват 17 отбора, като само Ейре и Чехословакия играят предварителен кръг. България играе с Югославия и след 0:2 в Белград и 1:1 в София отпада. Полуфинали: СССРЧехословакия 3:0, ЮгославияФранция 5:4. За трето място: ЧехословакияФранция 2:0. Финал на 10 юли 1960 г., Париж, стадион „Парк де Пренс“, 18 000 зрители, съдия А. Елис (Англия): СССРЮгославия 2:1 след продължения (в редовното време 1:1) – 0:1 Галич (43), 1:1 Метревели (49), 2:1 В. Понеделник (113). Европейски шампион СССР: Яшин, Чохели, Масльонкин, Крутиков, Войнов, Нето, Метревели, В. Иванов, Понеделник, Бубукин, Месхи. Голмайстори: В. Иванов и В. Понеделник (СССР), Д. Йеркович и М. Галич (Югославия), Ф. Ет (Франция) – по 2 гола.

Второ европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1964 г. в Испания

В квалификациите участват 29 страни, като за осминафиналите по право се класира СССР като настоящ първенец. България отстранява в предварителните срещи Португалия след 3:1 в София, 1:3 в Лисабон и 1:0 в трети мач в Рим, но на осминафиналите губи от Франция след 1:0 в София и 1:3 в Париж. Полуфинали: ИспанияУнгария 2:1, СССРДания 3:0. За трето място: УнгарияДания 3:1. Финал на 21 юни 1964 г., Мадрид, стадион „Сантяго Бернабеу“, 120 000 зрители, съдия А. Холанд (Англия): ИспанияСССР 2:1 – 1:0 Переда (6), 1:1 Хусаинов (8), 2:1 Марселино (84). Европейски шампион Испания: Ирибар, Ривиля, Оливеля, Калехо, Фусте, Зоко, Амансио, Переда, Марселино, Суарес, Лапетра. Голмайстори: Ф. Бене и Д. Новак (Унгария), Е. Переда (Испания) – по 2 гола.

Трето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1968 г. в Италия

За първи път участващите 31 отбора са разделени в 8 квалификационни групи. България играе с Португалия 1:0 в София и 0:0 в Лисабон, с Швеция 3:0 в София и 2:0 в Стокхолм, с Норвегия 4:2 в София и 0:0 в Осло и става победител в групата. На четвъртфиналите България отстъпва на бъдещия шампион Италия след 3:2 в София и 0:2 в Неапол, като това е най-доброто представяне на българския отбор в историята на европейските първенства. Полуфинали: ЮгославияАнглия 1:0, ИталияСССР 0:0, след жребий се класира Италия. За трето място: АнглияСССР 2:0. Финал на 8 юни 1968 г. в Рим, стадион „Олимпико“, 70 000 зрители, съдия Г. Дийнст (Швейцария): ИталияЮгославия 1:1 – 0:1 Джаич (39), 1:1 Доменгини (81). Втори мач на 10 юни 1968 г., Рим, стадион „Олимпико“, 55 000 зрители: ИталияЮгославия 2:0 – 1:0 Рива (12), 2:0 Анастази (31). Европейски шампион Италия: Дзоф, Бургнич, Факети, Розато, Гуарнери, Салваторе, Доменгини, Де Систи, Мацола, Анастази, Рива. Голмайстор: Д. Джаич (Югославия) – 2 гола.

Четвърто европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1972 г. в Белгия

Участват 32 страни, разпределени в 8 групи. България играе с Унгария 3:0 в София и 0:2 в Будапеща, Франция 2:1 в София и 1:2 в Нант, Норвегия 1:1 в София и 4:1 в Осло, но остава втора в групата. Полуфинали: ФРГ – Белгия 2:1, СССР – Унгария 1:0. За трето място: БелгияУнгария 2:1. Финал на 18 юни 1972 г., Брюксел, стадион „Хейзел“, 45 000 зрители, съдия Ф. Маршал (Австрия): ФРГСССР 3:0 – 1:0 Г. Мюлер (27), 2:0 Вимер (52), 3:0 Г. Мюлер (58). Европейски шампион ФРГ: Майер, Хьотгес, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес, Нетцер, Вимер, Хайнкес, Г. Мюлер, Кремерс. Голмайстор: Г. Мюлер ФРГ – 4 гола.

Пето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1976 г. в Югославия

Участват 32 страни, разпределени в 8 групи. България играе с ФРГ 1:1 в София и 0:1 в Щутгарт, Гърция 3:3 в София и 1:2 в Атина, Малта 5:0 в София и 2:0 в Ла Валета и се класира трета в групата. Полуфинали: ЧехословакияХоландия 3:1 след продължения (в редовното време 1:1), ФРГЮгославия 4:2 след продължения (в редовното време 2:2). За трето място: ХоландияЮгославия 3:2 след продължения (в редовното време 2:2). Финал на 20 юни 1976 г., Белград, стадион „Цървена звезда“, 45 000 зрители, съдия С. Гонела (Италия): ЧехословакияФРГ 5:3 след дузпи (в редовното време и след продължения 2:2) – 1:0 Швехлик (8), 2:0 Добиаш (25), 2:1 Д. Мюлер (28), 2:2 Хьолценбайн (90). Европейски шампион Чехословакия: Виктор, Пиварник, Ондруш, Чапкович, Гьог, Добиаш, Паненка, Модер, Масни, Швехлик, (Весели, Юркемик, Нехода). Голмайстор: Д. Мюлер (ФРГ) – 4 гола.

Шесто европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1980 г. в Италия

Участват 32 страни, разпределени в 8 групи без Италия, която се класира по право като домакин. България играе с Англия 0:3 в София и 0:2 в Лондон, Ейре 1:0 в София и 0:3 в Дъблин, Северна Ирландия 0:2 в София и 0:2 в Белфаст, Дания 3:0 в София и 2:2 в Копенхаген и остава предпоследна в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа: ЧехословакияФРГ 0:1, ХоландияГърция 1:0, ФРГХоландия 3:2, ГърцияЧехословакия 1:3, ХоландияЧехословакия 1:1, ГърцияФРГ 0:0. Класиране: ФРГ 5 т. 4-2, [[Чехословакия] 3 т. 4-3, Холандия 3 т. 4-4, Гърция 1 т. 1-4. Втора: БелгияАнглия 1:1, ИспанияИталия 0:0, БелгияИспания 2:1, АнглияИталия 0:1, ИспанияАнглия 1:2, ИталияБелгия 0:0. Класиране: Белгия 4 т. 3-2, Италия 4 т. 1:0, Англия 3 т. 3-3, Испания 1 т. 2-4. За трето място: [[Чехословакия] – Италия 10:9 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1). Финал на 22 юни 1980 г., Рим, стадион „Олимпико“, 50 000 зрители, съдия Н. Райня (Румъния): ФРГБелгия 2:1 – 1:0 Хрубеш (10), 1:1 Ван дер Ейкен (71-дузпа), 2:1 Хрубеш (88). Европейски шампион ФРГ: Шумахер, Калтц, Щилике, К. Х. Фьорстер, Дитц, Шустер, Бригел, Х. Мюлер, Румениге, Хрубеш, Кл. Алофс, (Кулман). Голмайстор: Кл. Алофс ФРГ – 3 гола.

Седмо европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1984 г. във Франция

Участват 33 страни, разпределени в 7 групи без домакина Франция. България играе с Югославия 0:1 в София и 2:3 в Сплит, Уелс 0:1 в Рексъм и 1:0 в София, Норвегия 2:2 в София и 2:1 в Осло, но остава трета в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа:ФранцияДания 1:0, БелгияЮгославия 2:0, ФранцияБелгия 5:0, ДанияЮгославия 5:0, ФранцияЮгославия 3:2, ДанияБелгия 3:2. Класиране: Франция 6 т. 9-2, Дания 4 т. 8-3, Белгия 2 т. 4-8, Югославия 0 т. 2-10. Втора: ФРГПортугалия 0:0, РумънияИспания 1:1, ФРГРумъния 2:1, ПортугалияИспания 1:1, ФРГИспания 0:1, ПортугалияРумъния 1:0. Класиране: Испания 4 т. 3-2, Португалия 4 т. 2-1, ФРГ 3 т. 2-2, Румъния 1 т. 2-4. Полуфинали: ИспанияДания 6:5 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1), ФранцияПортугалия 3:2 след продължения (в редовното време 1:1). Мач за трето място не се играе. Финал на 27 юни 1984 г., Париж, стадион „Парк де Пренс“, 50 000 зрители, съдия В. Христов (Чехо[[словакия]): Франция – Испания 2:0 – 1:0 Платини (57), 2:0 Белон (90). Европейски шампион Франция: Батс, Босис, Льо Ру, Домерг, Батистон, Аморос, Тигана, Жирес, Платини, Фернандес, Лакомб, (Женжини, Белон). Голмайстор: М. Платини Франция – 9 гола (рекорд).

Осмо европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1988 г. във ФРГ

Участват 32 страни, разделени в 7 групи, а домакинът ФРГ се класира направо. България играе с Ейре 2:1 в София и 0:2 в Дъблин, Белгия 1:1 в Брюксел и 2:0 в София, Шотландия 0:0 в Глазгоу и 0:1 в София, Люксембург 4:1 в Люксембург и 3:0 в София, но остава втора в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа: ФРГИталия 1:1, ФРГДания 2:0, ДанияИспания 2:3, ИталияИспания 1:0, ФРГИспания 2:0, ИталияДания 2:0. Класиране: ФРГ 5 т. 5-1, Италия 5 т. 4-1, Испания 2 т. 3-5, Дания 0 т. 2-7. Втора: АнглияЕйре 0:1, ХоландияСССР 0:1, АнглияХоландия 1:3, ЕйреСССР 1:1, АнглияСССР 1:3, ЕйреХоландия 0:1. Класиране: СССР 5 т. 5-2, Холандия 4 т. 4-2, Ейре 3 т. 2-2, Англия 0 т. 2-7. Полуфинали: ФРГХоландия 1:2, СССРИталия 2:0. Финал на 25 юни 1988 г., Мюнхен, Олимпийски стадион, 70 000 зрители, съдия М. Вотро (Франция): ХоландияСССР 2:0 – 1:0 Гулит (33), 2:0 Ван Бастен (54). Европейски шампион Холандия: Ван Брьокелен, Ван Аерле, Р. Куман, Рийкард, А. Мюрен, Ван Тигелен, Ваненбург, Вутерс, Ван Бастен, Гулит, Е. Куман, (Босман, Кифт, Суврийн, Ван’т Шип). Голмайстор: Ван Бастен (Холандия) – 5 гола.

Девето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1992 г. в Швеция

Участват 33 страни, разделени в 7 групи, а Швеция се класира като домакин. България играе с Швейцария 0:2 в Женева и 2:3 в София, Шотландия 1:1 в София и 1:1 в Глазгоу, Румъния 3:0 в Букурещ и 1:1 в София, Сан Марино 3:0 в Сан Марино и 4:0 в София и остава трета в групата. Югославия се класира за финалите, но поради наложеното ембарго от ООН е заменена с Дания, която пък става шампион. Финалистите са разделени в две групи – първа: ШвецияАнглия 2:1, ФранцияДания 1:2, АнглияФранция 0:0, ШвецияДания 1:0, ДанияАнглия 0:0, ШвецияФранция 1:1. Класиране: Швеция 5 т. 4-2, Дания 3 т. 2-2, Франция 2 т. 2-3, Англия 2 т. 1-2. Втора: ХоландияГермания 3:1, ШотландияОНД 3:0, ШотландияГермания 0:2, ХоландияОНД 0:0, ХоландияШотландия 1:0, ОНДГермания 1:1. Класиране: Холандия 5 т. 4-1, Германия 3 т. 4-4, Шотландия 2 т. 3-3, ОНД 2 т. 1-4. Полуфинали: ШвецияГермания 2:3, ДанияХоландия 7:6 след дузпи (в редовното време и след продължения 2:2). Финал на 26 юни 1992 г., Гьотеборг, стадион „Улеви“, 50 000 зрители, съдия Б. Галер (Швейцария): ДанияГермания 2:0 – 1:0 Йенсен (19), 2:0 Вилфорт (78). Европейски шампион Дания: Шмайхел, Сивебек, Кристиянсен, К. Нилсен, Олсен, Пиехник, (Кристофт), Йенсен, Вилфорт, Ларсен, Поулсен, Б. Лаудруп. Голмайстори: Х. Ларсен (Дания), Д. Бергкамп (Холандия), К. Х. Ридле (Германия) и Т. Бролин (Швеция) – по 3 гола.

Десето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

1996 г. в Англия

Участват 47 страни, разделени в 8 групи, а Англия се класира като домакин. България играе с Германия 3:2 в София и 1:3 в Берлин, Уелс 3:0 в Кардиф и 3:1 в София, Грузия 2:0 в София и 1:2 в Тбилиси, Молдова 4:1 в София и 3:0 в Кишинев, Албания 3:0 в София и 1:1 в Тирана, като се класира на второ място в групата и за първи път добива право на участие във финалния кръг. Финалистите са разделени в 4 групи по 4 отбора –

Единадесето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

2000 г. в Белгия и Холандия

Участват 48 страни, разделени в 9 групи, а Белгия и Холандия като домакини се класират по право. България играе с Англия 0:0 в Лондон и 1:1 в София, Полша 0:3 в Бургас и 0:2 във Варшава, Швеция 0:1 в Бургас и 0:1 в Стокхолм, Люксембург 2:0 в Люксембург и 3:0 в София, като остава четвърта в групата. Финалистите са разделени в 4 групи по 4 отбора –

Дванадесето европейско първенство[редактиране | редактиране на кода]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Година Домакин Финал Мач за трето място Брой отбори
Победител Резултат Подгласник Трето място Резултат Четвърто място
1960
Подробности
Flag of France.svg Франция Flag of the Soviet Union.svg
СССР
2 – 1
след прод.
Flag of SFR Yugoslavia.svg
Югославия
Flag of the Czech Republic.svg
Чехословакия
2 – 0 Flag of France.svg
Франция
4
1964
Подробности
Flag of Spain (1945 - 1977).svg Испания Flag of the Spain Under Franco.png
Испания
2 – 1 Flag of the Soviet Union.svg
СССР
Flag of Hungary (1957-1989; unofficial).svg
Унгария
3 – 1
след прод.
Flag of Denmark.svg
Дания
4
1968
Подробности
Flag of Italy.svg Италия Flag of Italy.svg
Италия
1 – 1 сл. прод.
2 – 0
(преиграване)
Flag of SFR Yugoslavia.svg
Югославия
Flag of England.svg
Англия
2 – 0 Flag of the Soviet Union.svg
СССР
4
1972
Подробности
Flag of Belgium (civil).svg Белгия Flag of Germany.svg
ФРГ
3 – 0 Flag of the Soviet Union.svg
СССР
Flag of Belgium.svg
Белгия
2 – 1 Flag of Hungary (1957-1989; unofficial).svg
Унгария
4
1976
Подробности
Flag of SFR Yugoslavia.svg Югославия Flag of the Czech Republic.svg
Чехословакия
2 – 2 сл. прод.
(5 – 3)
след дузпи
Flag of Germany.svg
ФРГ
Flag of the Netherlands.svg
Холандия
3 – 2
след прод.
Flag of SFR Yugoslavia.svg
Югославия
4
1980
Подробности
Flag of Italy.svg Италия Flag of Germany.svg
ФРГ
2 – 1 Flag of Belgium.svg
Белгия
Flag of the Czech Republic.svg
Чехословакия
1 – 1
(9 – 8)
след дузпи
Flag of Italy.svg
Италия
8
Година Домакин Победител Резултат Подгласник Полуфиналисти Брой отбори
1984
Подробности
Flag of France.svg Франция Flag of France.svg
Франция
2 – 0 Flag of Spain.svg
Испания
Flag of Denmark.svg
Дания
и Flag of Portugal.svg
Португалия
8
1988
Подробности
Flag of Germany.svg Западна Германия Flag of the Netherlands.svg
Холандия
2 – 0 Flag of the Soviet Union.svg
СССР
Flag of Italy.svg
Италия
и Flag of Germany.svg
ФРГ
8
1992
Подробности
Flag of Sweden.svg Швеция Flag of Denmark.svg
Дания
2 – 0 Flag of Germany.svg
Германия
Flag of the Netherlands.svg
Холандия
и Flag of Sweden.svg
Швеция
8
1996
Подробности
Flag of England.svg Англия Flag of Germany.svg
Германия
2 – 1
златен гол
Flag of the Czech Republic.svg
Чехия
Flag of England.svg
Англия
и Flag of France.svg
Франция
16
2000
Подробности
Flag of Belgium (civil).svg Белгия и
Flag of the Netherlands.svg Холандия
Flag of France.svg
Франция
2 – 1
златен гол
Flag of Italy.svg
Италия
Flag of Portugal.svg
Португалия
и Flag of the Netherlands.svg
Холандия
16
2004
Подробности
Flag of Portugal.svg Португалия Flag of Greece.svg
Гърция
1 – 0 Flag of Portugal.svg
Португалия
Flag of the Netherlands.svg
Холандия
и Flag of the Czech Republic.svg
Чехия
16
2008
Подробности
Flag of Austria.svg Австрия и
Flag of Switzerland.svg Швейцария
Flag of Spain.svg
Испания
1 – 0 Flag of Germany.svg
Германия
Flag of Russia.svg
Русия
и Flag of Turkey.svg
Турция
16
2012
Подробности
Flag of Poland.svg Полша и
Flag of Ukraine.svg Украйна
Flag of Spain.svg
Испания
4 – 0 Flag of Italy.svg
Италия
Flag of Germany.svg
Германия
и Flag of Portugal.svg
Португалия
16
2016
Подробности
Flag of France.svg Франция Flag of Portugal.svg
Португалия
1 – 0
след прод.
Flag of France.svg
Франция
Flag of Germany.svg
Германия
и Flag of Wales.svg
Уелс
24
2020
Подробности
Flag of Europe.svg Европа 24

Забележка: От 1984 г. не се играе мач за определяне на трето и четвърто място.

Финалисти[редактиране | редактиране на кода]

Отбори (12) Победители (10) Подгласници (9) Финалисти
 Германия 3 (19721, 19801, 1996) 3 (19761, 1992, 2008) 6
 Испания 3 (1964*, 2008, 2012) 1 (1984) 4
 Франция 2 (1984*, 2000) 1 (2016*) 3
 СССР 1 (1960) 3 (1964, 1972, 1988) 4
 Италия 1 (1968*) 2 (2000, 2012) 3
 Чехия 1 (19762) 1 (1996) 2
 Португалия 1 (2016) 1 (2004*) 2
 Нидерландия 1 (1988) 1
 Дания 1 (1992) 1
 Гърция 1 (2004) 1
22п Югославия 2 (1960, 1968) 2
 Белгия 1 (1980) 1

* домакини
1 като Западна Германия
2 като Чехословакия

Вечна класация[редактиране | редактиране на кода]

Само на финалните турнири[редактиране | редактиране на кода]

Отбор Турнира Мача П Р З ВГ ДГ Т Т %
01. Германия 12 49 26 12 11 72 48 90 1,84
02. Франция 9 39 20 9 10 62 44 69 1,66
03. Испания 10 40 19 11 10 55 36 68 1,72
04. Италия 9 38 16 16 6 39 27 64 1,64
05. Португалия 7 35 18 9 8 49 31 63 1,79
06. Нидерландия 9 35 17 8 10 57 37 59 1,69
07. Чехия 6 32 13 6 13 42 43 45 1,52
08. Русия 11 33 12 7 14 38 45 43 1,40
09. Англия 9 27 10 11 10 40 35 41 1,33
10. Хърватия 5 18 8 5 5 23 20 29 1,57
11. Дания 8 27 7 6 14 30 43 27 1,00
12. Белгия 5 17 7 2 8 22 25 23 1,17
13. Швеция 6 20 5 6 9 25 24 21 1,18
14. Гърция 4 16 5 3 8 14 20 18 1,13
15. Турция 4 15 4 2 9 13 22 14 0,92
16. Уелс 1 6 4 0 2 10 6 12 0,92
17. Полша 3 11 2 6 3 07 09 012 0,50
18. Швейцария 4 13 2 5 6 08 15 011 0,56
19. Югославия 5 14 3 2 9 22 39 11 0,79
20. Исландия 1 5 2 2 1 8 9 8 0,79
21. Унгария 3 8 2 2 4 011 014 08 0,75
22. Република Ирландия 3 10 2 2 6 06 17 08 0,67
23. Румъния 5 16 1 5 10 010 21 08 0,53
24. Шотландия 2 6 2 1 3 04 05 07 1,17
25. Норвегия 1 3 1 1 1 01 01 04 1,33
26. Словакия 1 4 1 1 2 03 06 04 0,67
27. България 2 6 1 1 4 04 13 04 0,67
28. Албания 1 3 1 0 2 01 03 03 1,00
29. Северна Ирландия 1 4 1 0 3 02 03 03 1,00
30. Украйна 2 6 1 0 5 02 09 03 1,00
31. Словения 1 3 0 2 1 04 05 02 1,00
32. Австрия 2 6 0 2 4 02 07 02 0,33
33. Латвия 1 3 0 1 2 01 05 01 0,33

Класиране с квалификациите[редактиране | редактиране на кода]

Отбор Турнира Мача П Р З ВГ ДГ Т Т %
01. Германия 12 98 69 20 9 237 61 227 2,32
02. Испания 15 115 81 16 18 283 86 259 2,25
03. Англия 13 100 66 24 10 221 58 222 2,22
04. Чехия 15 116 76 21 19 238 91 249 2,15
05. Хърватия 6 62 40 14 8 118 39 133 2,15
06. Нидерландия 13 109 71 15 23 250 85 228 2,09
07. Русия 15 120 73 29 18 235 86 248 2,07
08. Италия 13 108 64 30 14 187 72 222 2,06
09. Франция 13 102 59 26 17 206 85 203 1,99
10. Португалия 14 107 61 24 22 194 101 207 1,93
11. Румъния 15 115 59 35 21 208 101 212 1,84
12. Швеция 13 104 55 23 26 174 102 188 1,81
13. Сърбия 14 104 55 25 24 186 109 187 1,80
14. Белгия 13 104 49 26 29 170 112 173 1,66
15. Шотландия 13 110 52 26 32 166 119 182 1,65
16. Гърция 14 109 52 22 35 158 122 178 1,63
17. Дания 15 115 53 26 36 185 139 185 1,61
18. Полша 14 100 44 27 29 164 110 159 1,59
19. Словакия 6 60 28 10 22 94 77 94 1,57
20. ГДР 8 46 20 12 14 76 57 72 1,57
21. Украйна 5 54 23 15 16 73 53 84 1,56
22. Република Ирландия 15 121 50 36 35 183 136 186 1,54
23. България 15 113 49 26 38 157 120 173 1,53
24. Австрия 14 99 45 16 38 183 146 151 1,53
25. Швейцария 13 92 39 22 31 153 116 139 1,51
26. Унгария 15 121 52 26 43 197 161 182 1,50
27. Турция 15 110 44 27 39 134 149 159 1,45
28. Израел 6 60 25 11 24 96 79 86 1,43
29. Босна и Херцеговина 5 54 22 10 22 74 76 76 1,41
30. Уелс 14 104 41 21 42 125 133 144 1,38
31. Словения 6 66 25 14 27 83 80 89 1,35
32. Северна Ирландия 14 110 40 25 45 120 138 145 1,31
33. Норвегия 15 114 43 20 51 147 158 149 1,31
34. Латвия 6 62 20 13 29 67 88 73 1,18
35. Литва 6 58 20 8 30 50 83 68 1,17
36. Черна гора 2 20 6 5 9 17 23 23 1,15
37. Финландия 13 104 27 24 53 109 162 105 1,01
38. Грузия 6 60 16 8 36 63 89 56 0,93
39. Беларус 6 58 14 12 32 49 87 54 0,93
40. Исландия 12 96 24 17 55 81 146 89 0,93
41. Естония 6 62 15 8 39 47 103 53 0,85
42. Армения 6 58 12 12 34 51 85 48 0,83
43. Македония 6 58 11 14 33 59 90 47 0,81
44. Албания 12 91 16 22 53 72 159 70 0,77
45. Молдова 6 58 11 9 38 51 114 42 0,72
46. Кипър 13 104 16 14 74 83 268 62 0,60
47. Казахстан 3 34 4 7 23 24 63 19 0,56
48. Азербайджан 6 60 6 9 45 36 147 27 0,45
49. Лихтенщайн 6 58 5 7 46 19 176 22 0,38
50. Фарьорските острови 7 68 6 6 56 40 182 24 0,35
51. Люксембург 14 109 7 10 92 44 303 31 0,28
52. Малта 13 102 3 14 85 49 288 23 0,23
53. Сан Марино 7 66 0 1 65 7 289 1 0,02
54. Гибралтар 1 10 0 0 10 2 56 0 0,00
55. Андора 5 50 0 0 50 11 149 0 0,00

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. EURO – All-time Topscorers

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.