Направо към съдържанието

Европейско първенство по футбол за юноши до 17 години 2022

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейско първенство по футбол за юноши до 17 години 2022
2022 UEFA European Under-17 Championship
Информация
Домакин Израел
Откриване16 май 2022 г.
Финал1 юни 2022 г.
Участници16 (1 конфедерация)
Стадиони5 (в 5 града)
Шампион Франция
Статистика
Мачове31
Голове101 (3,26 средно на мач)
Посещаемост23 834
(769 средно на мач)
Голмайстор Йован Милошевич (5 гола)
Европейско първенство за юноши до 17 години
ЕП U-17 2021 ЕП U-17 2023

Европейското първенство по футбол за юноши до 17 години през 2022 г. (на английски: 2022 UEFA European Under-17 Championship) е 19-ото издание на турнира (38-о, ако се брои и ерата до 16 години), организиран от УЕФА за националните отбори по футбол на Европа за мъже до 17 години. Домакин на първенството е Израел.

В турнира участват 16 отбора, като право на участие имат играчи, родени на или след 1 януари 2005 г.

Нидерландия влиза в турнира като двукратен действащ шампион от 2018 и 2019 г., тъй като изданията през 2020 и 2021 г. са отменени поради пандемията от COVID-19 в Европа. На финала отборът на Франция побеждава Нидерландия с 2:1 и печели третата си европейска титла в тази възрастова група.

Участие на България

[редактиране | редактиране на кода]

България има няколко участия във финалните турнири на Европейското първенство за юноши. Най-големият успех на отбора е достигането до четвъртфинал през 1984 г. (в ерата до 16 г.), последвано от няколко участия в груповата фаза през 80-те и началото на 90-те години (1985, 1986, 1987, 1989, 1991). В по-новата история на турнира България се класира за финалите два пъти – като домакин през 2015 г. и за настоящия турнир през 2022 г. в Израел. Отборът също така редовно достига до елитния кръг на квалификациите, който е последното стъпало преди финалния турнир.

На 24 септември 2019 г., по време на заседание на Изпълнителния комитет на УЕФА в Любляна, Израел е избран за домакин на финалния турнир през 2022 г.

Всички 55 нации-членки на УЕФА участват в квалификационния процес. С изключение на домакина Израел, който се класира автоматично, останалите 54 отбора се състезават в два квалификационни кръга (квалификационен кръг през есента на 2021 г. и елитен кръг през пролетта на 2022 г.), за да определят останалите 15 финалисти.

Следните 16 отбора се класират за финалния турнир.

Отбор Метод на класиране Последно участие Предишно най-добро представяне
Израел Домакин 2018 Групова фаза (2003, 2005, 2018)
Нидерландия Победител в елитна група 1 2019 Шампион (2011, 2012, 2018, 2019)
Дания Победител в елитна група 2 2018 Полуфинал (2011)
Германия Победител в елитна група 3 2019 Шампион (2009)
Испания Победител в елитна група 4 2019 Шампион (2007, 2008, 2017)
Франция Победител в елитна група 5 2019 Шампион (2004, 2015)
Италия Победител в елитна група 6 2019 Финалист (2013, 2018, 2019)
Сърбия Победител в елитна група 7 2018 Четвъртфинал (2002)
Португалия Победител в елитна група 8 2019 Шампион (2003, 2016)
Швеция Второ място в елитна група 2 2019 Полуфинал (2013)
Белгия Второ място в елитна група 4 2019 Полуфинал (2007, 2015, 2018)
Шотландия Второ място в елитна група 3 2017 Полуфинал (2014)
Турция Второ място в елитна група 7 2017 Шампион (2005)
Полша Второ място в елитна група 6 2012 Полуфинал (2012)
България Второ място в елитна група 8 2015 Групова фаза (2015)
Люксембург Второ място в елитна група 5 2006 Групова фаза (2006)

Турнирът се провежда на 5 стадиона в 5 различни града.

Град Стадион Капацитет
Нетаня Стадион „Нетаня“ 13 610
Ришон ле Цион Стадион „Хаберфелд“ 6 000
Нес Циона Стадион „Нес Циона“ 3 025
Лод Градски стадион Лод 3 300
Рамат Ган Стадион „Рамат Ган“ 13 370

Победителите и вторите отбори от всяка група продължават към четвъртфиналите.

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Германия 330092+79
Италия 320143+16
Израел 310234-13
Люксембург 300307-70
Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Нидерландия 330083+59
Франция 3201114+76
Полша 301239-61
България 301228-61
Франция 6 – 1 Полша
 6' (д.) Дуе
 27' Геген
 40' Диало
 64' Тел
 66' Биар
 74' Драхал
Стадион „Рамат Ган“, Рамат Ган
270 зрители
Съдия: Кристиан-Петру Чокирка (Австрия)
България 1 – 3 Нидерландия
 10' Мартин Георгиев  30' Мисехуй
 60' Бабади
 90+1' ван Дуйвен
Градски стадион Лод, Лод
132 зрители
Съдия: Игор Стойчевски (Северна Македония)
Нидерландия 2 – 1 Полша
 51' (д.) Хюйсен
 90+3' Бурхаут
 88' Гуерсио
Градски стадион Лод, Лод
262 зрители
Съдия: Хелги Микаел Йонасон (Исландия)
Франция 4 – 0 България
 29', 44' Тел
 86' Айки
 89' Заир-Емери
Стадион „Рамат Ган“, Рамат Ган
340 зрители
Съдия: Андрей Кивулете (Румъния)
Нидерландия 3 – 1 Франция
 76' (д.) Хюйсен
 81' Миламбо
 90+4' Бурхаут
 13' Диало
Стадион „Хаберфелд“, Ришон ле Цион
1170 зрители
Съдия: Хенрик Налбандян (Армения)
Полша 1 – 1 България
 47' Славински  83' Стефан Трайков
Стадион „Нес Циона“, Нес Циона
52 зрители
Съдия: Кристиан-Петру Чокирка (Австрия)
Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Испания 321051+47
Сърбия 312043+15
Белгия 31114404
Турция 300327-50
Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
Дания 320174+36
Португалия 3201106+46
Швеция 32015506
Шотландия 300329-70

Елиминационна фаза

[редактиране | редактиране на кода]
Франция 2 – 1 Нидерландия
 58', 60' Кумбеди  48' Слори
Стадион „Нетаня“, Нетаня
6 725 зрители
Съдия: Кристиан-Петру Чокирка (Австрия)

Европейски шампион

[редактиране | редактиране на кода]
Европейско първенство по футбол за юноши до 17 години 2022

Франция
Трета титла

Има отбелязани 101 гола в 31 мача, средно по 3.26 гола на мач.

5 гола

  • Йован Милошевич

4 гола

  • Афонсо Морейра
  • Жардел Канга

3 гола

  • Матис Тел
  • Нелсон Вайпер
  • Джейсън ван Дуйвен
  • Жоао Велосо