Европейско първенство по футбол 2012

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европейско първенство
по футбол 2012

Mistrzostwa Europy w Piłce Nożnej 2012
Чемпіонат Європи з футболу 2012
Gtk-go-back-ltr.svg ЕП 2008 ЕП 2016 Gtk-go-forward-ltr.svg
Подробности
Домакини Флаг на Полша Полша
Флаг на Украйна Украйна
Откриване 8 юни
Финал 1 юли
Участници 16 (от 1 федерации)
Стадиони (в 8 града)
Шампион Испания Испания (3 титли)
Статистика
Мачове 31
Голове 76  (2.45 средно на мач)
Посещаемост 1440896 (46 481 средно на мач)
Голмайстори Германия Марио Гомес
Испания Фернандо Торес
Италия Марио Балотели
Португалия Кристиано Роналдо
Русия Алан Дзагоев
Хърватия Марио Манджукич
(с по 3 гола)
Най-добър играч Испания Андрес Иниеста

Европейското първенство по футбол 2012, наричано още Евро 2012, е 14-тото европейско първенство по футбол.

Полша и Украйна са домакините на турнира, който се провежда през лятото на 2012 г. Общата кандидатура на 2-те страни е избрана от Изпълнителния комитет на УЕФА на 18 април 2007 г. в Кардиф, Уелс. Тя е предпочетена пред съвместната кандидатура на Унгария и Хърватия и индивидуалната на Италия. За 3-ти път турнирът се провежда в 2 страни, след като Евро 2000 се състои в Белгия и Холандия, а Евро 2008 - в Австрия и Швейцария. Това е последното европейско първенство, в което участват 16 отбора. От Евро 2016 отборите финалисти ще са 24.

Избиране на домакин[редактиране | редактиране на кода]

История на гласуването[редактиране | редактиране на кода]

За спечелване на домакинството на Евро 2012 са се състезавали 5 кандидатури от общо 7 държави:

На 8 ноември 2005 Изпълнителният комитет на УЕФА провежда гласуване, с което елиминира кандидатурите на Турция и Гърция:

Домакините са избрани на 18 април 2007 в Кардиф, Уелс. Резултатите от гласуването са:

Процедура по гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуването е в 2 етапа. За да бъде гласът валиден, трябва да има кворум в стаята за съвещания, т.е. поне 8 члена на Комитета, освен президента и неговия заместник, които нямат право да гласуват. В 1-я етап всеки член има 1 глас. Полша и Украйна получават абсолютно мнозинство от гласове (8 гласа) и са избрани като победители. Втори етап на гласуването не е бил нужен.

Комитетът е съставен от следните 14 членове:

  1. Мишел Платини (Франция) – президент
  2. Шенес Ерзик (Турция)
  3. Джеф Томпсън (Англия)
  4. Анхел Мария Виляр Льона (Испания)
  5. Герхард Майер-Форфелдер (Германия)
  6. Мариос Левкаритис (Кипър)
  7. Франко Караро (Италия)
  8. Вячеслав Колосков (Русия)
  9. Жилберто Мадаил (Португалия)
  10. Джоузеф Мифсуд (Малта)
  11. Пер Равн Умдал (Норвегия)
  12. Мирча Санду (Румъния)
  13. д-р Матийо Спренгерс (Нидерландия)
  14. Григорий Суркис (Украйна)

Суркис и Караро не могат да гласуват, тъй като представят страни кандидати. По този начин остават 12 гласа, които да гласуват за 1 от 3-те кандидатури.

Други кандидати[редактиране | редактиране на кода]

Италия[редактиране | редактиране на кода]

Италия е домакинствала преди това на европейските първенства Евро 1968 и Евро 1980, била е домакин и на световното първенство през 1934 и 1990 г.

Следните градове и стадиони са предложени от Италианската футболна федерация:

Предлага 4 резервни града:

Хърватия и Унгария[редактиране | редактиране на кода]

Следните градове са предложени от Унгарския футболен съюз и Хърватския футболен съюз:

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Страните, чиито отбори участват на Евро 2012

На Евро 2012 участват 16 национални отбора, какъвто е форматът и на предишните 4 европейски първенства. Много европейски футболни асоциации искат в турнира да има 24 отбора поради нарасналия брой на членовете на УЕФА през последните години (53 през април 2006 в сравнение с 33 преди разпадането на СССР и Югославия). На 17 април 2007 г. Комитетът на УЕФА решава да запази настоящия брой участници и през 2012 г.

12 от 16-те участника са участвали и в Евро 2008, а Англия и Дания, които са участва в Евро 2004, се завръщат, след като са пропуснали първенството през 2008 г. Република Ирландия ще участва отново след 24 години отсъствие с второ участие на европейско първенство. Домакините от Украйна правят своя дебют на финали като независима държава, след като преди това са участвали като част от СССР.

16-те участника във финалния турнир са:

Най-много играчи от първенство има от Висшата лига на Англия – 76 футболисти. Най-много играчи от клубен отбор са 13-те играчи на „Байерн“, Мюнхен.[1]

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Варшава Познан Вроцлав Гданск
Национален стадион
Капацитет: 58.145
Градски стадион
Капацитет: 41.609
Градски стадион
Капацитет: 44.308
ПГЕ Арена Гданск
Капацитет: 42.105
Stadion Narodowy w Warszawie 20120422.jpg Stadion Lecha Poznan. 2010-11-03 (4).JPG Stadion Wroclaw z lotu ptaka.jpg PGE Arena.jpeg
UEFA Euro 2012 en.svg
Киев Донецк Лвов Харков
НСК Олимпийски
Капацитет: 69.004
Донбас Арена
Капацитет: 51.500
Арена Лвов
Капацитет: 33.400
Металист
Капацитет: 42.000
150px 150px

Квалификации[редактиране | редактиране на кода]

Квалификационният цикъл започва през август 2010 г. и завършва през ноември 2011 г. В него участват всички национални отбори от Европа с изключение на тези на 2-те страни домакини Полша и Украйна, които получават правото да се класират директно за финалите на надпреварата. По този начин броят на отборите, участвали в квалификационната фаза, е 53.

Форматът на квалификациите е променен в сравнение с предишни големи първенства. 51 отбора са разпределени в 9 групи, като 3 от тях – група G, група H и група I – съдържат по 5 тима, а останалите групи – по 6. Отборите от всяка група играят помежду си по системата всеки срещу всеки. Победителите и най-добрият от подгласниците от всяка квалификационна група, общо 10 отбора, се класират за първенството, а останалите 8 тима, завършили на второ място, играят баражи на разменено гостуване за класиране. Промяната се състои в новия формат за определение на коефициентите и с това и мястото на всеки отбор в урните.

Жребий за груповата фаза[редактиране | редактиране на кода]

Церемонията по тегленето на жребия за груповата фаза на Евро 2012 се състоява в Киев на 2 декември 2011 г.

16-те финалистаи са разпределени в 4 урни, като за всяка група е предвиден по 1 отбор от всяка урна. Домакините Полша и Украйна и действащият шампион Испания са автоматично поставени в първа урна, а за разпределението на всички останали отбори се вземат предвид техните коефициенти, които представляват сбора от средния брой точки, които даден тим е спечелил в последните 3 квалификационни и (евентуално) финални турнира. 20% от тези точки идват от участието в Евро 2008, 40% - от Световното първенство през 2010 г. и 40% - от квалификациите за настоящето първенство.

Долната таблица представя 4-те урни и коефициента на всеки отбор.

Урна 1 Урна 2 Урна 3 Урна 4

Групова фаза[редактиране | редактиране на кода]

Група A[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Чехия 3 2 0 1 4 5 –1 6
 Гърция 3 1 1 1 3 3 ±0 4
 Русия 3 1 1 1 5 3 +2 4
 Полша 3 0 2 1 2 3 –1 2
Полша  1 – 1  Гърция
Левандовски Гол 17' Доклад Салпингидис Гол 51'
Национален стадион, Варшава
56 070 зрители
Съдия: Испания Карлсо Веласко Карбайо

Русия  4 – 1  Чехия
Дзагоев Гол 15'79'
Широков Гол 24'
Павлюченко Гол 82'
Доклад Пилар Гол 52'
Градски стадион, Вроцлав
40 803 зрители
Съдия: Англия Хауърд Уеб

Гърция  1 – 2  Чехия
Гекас Гол 53' Доклад Ирачек Гол 3'
Пилар Гол 6'
Градски стадион, Вроцлав
41 105 зрители
Съдия: Франция Стефан Ланоа

Полша  1 – 1  Русия
Блашчиковски Гол 57' Доклад Дзагоев Гол 37'
Национален стадион, Варшава
55 920 зрители
Съдия: Германия Волфганг Щарк

Чехия  1 – 0  Полша
Ирачек Гол 72' Доклад
Градски стадион, Вроцлав
41 480 зрители
Съдия: Шотландия Крег Томпсън

Гърция  1 – 0  Русия
Карагунис Гол 45+2' Доклад
Национален стадион, Варшава
55 614 зрители
Съдия: Швеция Йонас Ериксон

Група B[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Германия 3 3 0 0 5 2 +3 9
 Португалия 3 2 0 1 5 4 +1 6
 Дания 3 1 0 2 4 5 –1 3
 Нидерландия 3 0 0 3 2 5 –3 0
Нидерландия  0 – 1  Дания
Доклад Крон-Дели Гол 24'
Металист, Харков
35 923 зрители
Съдия: Словения Дамир Скомина

Германия  1 – 0  Португалия
Гомес Гол 72' Доклад
Арена Лвов, Лвов
32 990 зрители
Съдия: Франция Стефан Ланоа

Дания  2 – 3  Португалия
Бентнер Гол 41'80' Доклад Пепе Гол 24'
Пощига Гол 36'
Варела Гол 87'
Арена Лвов, Лвов
31 840 зрители
Съдия: Шотландия Крег Томпсън

Нидерландия  1 – 2  Германия
ван Перси Гол 73' Доклад Гомес Гол 24'38'
Металист, Харков
37 750 зрители
Съдия: Швеция Йонас Ериксон

Португалия  2 – 1  Нидерландия
Роналдо Гол 28'74' Доклад ван дер Ваарт Гол 11'
Металист, Харков
37 445 зрители
Съдия: Италия Никола Рицоли

Дания  1 – 2  Германия
Крон-Дели Гол 24' Доклад Подолски Гол 19'
Бендер Гол 80'
Арена Лвов, Лвов
32 990 зрители
Съдия: Испания Карлсо Веласко Карбайо

Група C[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Испания 3 2 1 0 6 1 +5 7
 Италия 3 1 2 0 4 2 +2 5
 Хърватия 3 1 1 1 4 3 ±1 4
 Република Ирландия 3 0 0 3 1 9 –8 0
Испания  1 – 1  Италия
Фабрегас Гол 64' Доклад Ди Натале Гол 61'
ПГЕ Арена, Гданск
39 869 зрители
Съдия: Унгария Виктор Кашаи

Република Ирландия  1 – 3  Хърватия
Сейнт Леджър Гол 19' Доклад Манджукич Гол 3'48'
Йелавич Гол 43'
Градски стадион, Познан
39 550 зрители
Съдия: Нидерландия Бьорн Куйперс

Италия  1 – 1  Хърватия
Пирло Гол 39' Доклад Манджукич Гол 72'
Градски стадион, Познан
37 096 зрители
Съдия: Англия Хауърд Уеб

Испания  4 – 0  Република Ирландия
Торес Гол 4'70'
Силва Гол 49'
Фабрегас Гол 83'
Доклад
ПГЕ Арена, Гданск
39 150 зрители
Съдия: Португалия Педро Проенса

Хърватия  0 – 1  Испания
Доклад Навас Гол 88'
ПГЕ Арена, Гданск
39 076 зрители
Съдия: Германия Волфганг Щарк

Италия  2 – 0  Република Ирландия
Касано Гол 35'
Балотели Гол 90'
Доклад
Градски стадион, Познан
38 794 зрители
Съдия: Турция Джунейт Чакър

Група D[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Англия 3 2 1 0 5 3 +2 7
 Франция 3 1 1 1 3 3 ±0 4
 Украйна 3 1 0 2 2 4 –2 3
 Швеция 3 1 0 2 5 5 ±0 3
Франция  1 – 1  Англия
Насри Гол 39' Доклад Лескът Гол 30'
Донбас Арена, Донецк
47 400 зрители
Съдия: Италия Никола Рицоли

Украйна  2 – 1  Швеция
Шевченко Гол 55'62' Доклад Ибрахимович Гол 52'
Олимпийски стадион, Киев
64 290 зрители
Съдия: Турция Джунейт Чакър

Украйна  0 – 2  Франция
Доклад Менез Гол 53'
Кабайе Гол 56'
Донбас Арена, Донецк
48 000 зрители
Съдия: Нидерландия Бьорн Куйперс

Швеция  2 – 3  Англия
Джонсън Гол 49' (авт.)
Мелбери Гол 59'
Доклад Керъл Гол 23'
Уолкът Гол 64'
Уелбек Гол 78'
Олимпийски стадион, Киев
64 640 зрители
Съдия: Словения Дамир Скомина

Англия  1 – 0  Украйна
Руни Гол 48' Доклад
Донбас Арена, Донецк
48 700 зрители
Съдия: Унгария Виктор Кашаи

Швеция  2 – 0  Франция
Ибрахимович Гол 54'
Ларсон Гол 90+1'
Доклад
Олимпийски стадион, Киев
63 010 зрители
Съдия: Португалия Педро Проенса

Фаза на директни елиминации[редактиране | редактиране на кода]

Четвъртфинали Полуфинали Финал
                   
21 юниВаршава        
  Чехия   0
27 юниДонецк
  Португалия   1  
  Португалия   0 (2)
23 юниДонецк
    Испания   0 (4)  
  Испания   2
1 юлиКиев
  Франция   0  
  Испания   4
22 юниГданск
    Италия   0
  Германия   4
28 юниВаршава
  Гърция   2  
  Германия   1
24 юниКиев
    Италия   2  
  Англия   0 (2)
  Италия   0 (4)  

Четвъртфинали[редактиране | редактиране на кода]

Чехия  0 – 1  Португалия
Доклад Роналдо Гол 79'
Национален стадион, Варшава
55 590 зрители
Съдия: Англия Хауърд Уеб

Германия  4 – 2  Гърция
Лам Гол 39'
Кедира Гол 61'
Клозе Гол 68'
Ройс Гол 74'
Доклад Самарас Гол 55'
Салпингидис Гол 89' (дуз.)
ПГЕ Арена, Гданск
38 751 зрители
Съдия: Словения Дамир Скомина

Испания  2 – 0  Франция
Алонсо Гол 19'90+1' (дуз.) Доклад
Донбас Арена, Донецк
47 000 зрители
Съдия: Италия Никола Рицоли

Англия  2 – 4
(след дузпи)
 Италия
Доклад
Олимпийски стадион, Киев
64 340 зрители
Съдия: Португалия Педро Проенса
  Дузпи  
Джерард Гол
Руни Гол
Йънг Пропусната
Коул Пропусната
2 – 4 Гол Балотели
Пропусната Монтоливо
Гол Пирло
Гол Ночерино
Гол Диаманти


Полуфинали[редактиране | редактиране на кода]

Португалия  2 – 4
(след дузпи)
 Испания
Доклад
Донбас Арена, Донецк
48 000 зрители
Съдия: Турция Джунейт Чакър
  Дузпи  
Моутиньо Пропусната
Пепе Гол
Нани Гол
Алвеш Пропусната
2 – 4 Пропусната Алонсо
Гол Иниеста
Гол Пике
Гол Рамос
Гол Фабрегас



Германия  1 – 2  Италия
Йозил Гол 90+2' (дуз.) Доклад Балотели Гол 20'36'
Национален стадион, Варшава
55 540 зрители
Съдия: Франция Стефан Ланоа

Финал[редактиране | редактиране на кода]

Испания  4 – 0  Италия
Силва Гол 14'
Алба Гол 41'
Торес Гол 84'
Мата Гол 88'
Доклад
Олимпийски стадион, Киев
63 170 зрители
Съдия: Португалия Педро Проенса

Излъчване[редактиране | редактиране на кода]

Правата за телевизионно излъчване на първенството са закупени от Българската национална телевизия. Срещите се излъчват на живо по БНТ 1, а дублиращите се 4 срещи от елиминациите - по БНТ 2. Предвидено е и HD предаване на срещите по канал БНТ HD.

Мачовете се излъчат и с 24-часово закъснение от интернационалния канал Евроспорт, който също е предвидил HD предаване.

За радио партньор в отразяването е обявено Българското национално радио.

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

3 гола
2 гола
1 гол

1 автоголАнглия Глен Джонсън за Швеция

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alle EM-Kader - Polen - Bild 1 - Sport - sueddeutsche.de, статия в Зюддойче цайтунг от 30 май 2012 г.