Европейско първенство по футбол 2012

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Европейско първенство по футбол 2012
Mistrzostwa Europy w Piłce Nożnej 2012
Чемпіонат Європи з футболу 2012
UEFA Euro 2012 logo.svg
Информация
Домакини  Полша
 Украйна
Откриване 8 юни
Финал 1 юли
Участници 16 (от 1 федерации)
Стадиони 8 (в 8 града)
Шампион Flag of Spain.svg Испания
Статистика
Мачове 31
Голове 76 (2,45 средно на мач)
Посещаемост 1440896
(46 481 средно на мач)
Голмайстори Flag of Germany.svg Марио Гомес
Flag of Spain.svg Фернандо Торес
Flag of Italy.svg Марио Балотели
Flag of Portugal.svg Кристиано Роналдо
Flag of Russia.svg Алан Дзагоев
Flag of Croatia.svg Марио Манджукич
(с по 3 гола)
Най-добър играч Flag of Spain.svg Андрес Иниеста
Европейско първенство по футбол
Gtk-go-back-ltr.svg ЕП 2008 Soccerball current event.svg ЕП 2016 Gtk-go-forward-ltr.svg
Европейско първенство по футбол 2012 в Общомедия

Европейското първенство по футбол 2012, наричано още Евро 2012, е 14-ото европейско първенство по футбол.

Полша и Украйна са домакините на турнира, който се провежда през лятото на 2012 г. Общата кандидатура на 2-те страни е избрана от Изпълнителния комитет на УЕФА на 18 април 2007 г. в Кардиф, Уелс. Тя е предпочетена пред съвместната кандидатура на Унгария и Хърватия и индивидуалната на Италия. За 3-ти път турнирът се провежда в 2 страни, след като Евро 2000 се състои в Белгия и Холандия, а Евро 2008 – в Австрия и Швейцария. Това е последното европейско първенство, в което участват 16 отбора. От Евро 2016 отборите финалисти са 24.

Купата на европейския шампион Испания от Евро 2012

Избиране на домакин[редактиране | редактиране на кода]

История на гласуването[редактиране | редактиране на кода]

За спечелване на домакинството на Евро 2012 се състезават 5 кандидатури от общо 7 държави:

Топката за първенството

На 8 ноември 2005 Изпълнителният комитет на УЕФА провежда гласуване, с което елиминира кандидатурите на Турция и Гърция:

Домакините са избрани на 18 април 2007 в Кардиф, Уелс. Резултатите от гласуването са:

Процедура по гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуването е в 2 етапа. За да бъде гласът валиден, трябва да има кворум в стаята за съвещания, т.е. поне 8 члена на Комитета, освен президента и неговия заместник, които нямат право да гласуват. В 1-вия етап всеки член има 1 глас. Полша и Украйна получават абсолютно мнозинство от гласове (8 гласа) и са избрани като победители. Втори етап на гласуването не е нужен.

Комитетът е съставен от следните 14 членове:

  1. Мишел Платини (Франция) – президент
  2. Шенес Ерзик (Турция)
  3. Джеф Томпсън (Англия)
  4. Анхел Мария Виляр Льона (Испания)
  5. Герхард Майер-Форфелдер (Германия)
  6. Мариос Левкаритис (Кипър)
  7. Франко Караро (Италия)
  8. Вячеслав Колосков (Русия)
  9. Жилберто Мадаил (Португалия)
  10. Джоузеф Мифсуд (Малта)
  11. Пер Равн Умдал (Норвегия)
  12. Мирча Санду (Румъния)
  13. д-р Матийо Спренгерс (Нидерландия)
  14. Григорий Суркис (Украйна)

Суркис и Караро не могат да гласуват, тъй като представят страни кандидати. По този начин остават 12 гласа, които да гласуват за 1 от 3-те кандидатури.

Други кандидати[редактиране | редактиране на кода]

Италия[редактиране | редактиране на кода]

Италия е домакинствала преди това на европейските първенства Евро 1968 и Евро 1980, била е домакин и на световното първенство през 1934 и 1990 г.

Следните градове и стадиони са предложени от Италианската футболна федерация:

Предлага 4 резервни града:

Хърватия и Унгария[редактиране | редактиране на кода]

Следните градове са предложени от Унгарския футболен съюз и Хърватския футболен съюз:

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Страните, чиито отбори участват на Евро 2012 (в синьо)

На Евро 2012 участват 16 национални отбора, какъвто е форматът и на предишните 4 европейски първенства. Много европейски футболни асоциации искат в турнира да има 24 отбора поради нарасналия брой на членовете на УЕФА през последните години (53 през април 2006 в сравнение с 33 преди разпадането на СССР и Югославия). На 17 април 2007 г. Комитетът на УЕФА решава да запази настоящия брой участници и през 2012 г.

12 от 16-те участника са участвали и в Евро 2008, а Англия и Дания, които са участвали в Евро 2004, се завръщат, след като са пропуснали първенството през 2008 г. Република Ирландия ще участва отново след 24 години отсъствие с второ участие на европейско първенство. Домакините от Украйна правят своя дебют на финали като независима държава, след като преди това са участвали като част от СССР.

16-те участника във финалния турнир са:

Най-много играчи от първенство има от Висшата лига на Англия – 76 футболисти. Най-много играчи от клубен отбор са 13-те играчи на „Байерн“, Мюнхен.[1]

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Варшава Познан Вроцлав Гданск
Национален стадион
Капацитет: 58.145
Градски стадион
Капацитет: 41.609
Градски стадион
Капацитет: 44.308
ПГЕ Арена Гданск
Капацитет: 42 105
Stadion Narodowy w Warszawie 20120422.jpg Stadion Lecha Poznan. 2010-11-03 (4).JPG Stadion Wroclaw z lotu ptaka.jpg PGE Arena.jpeg
UEFA Euro 2012 en.svg
Киев Донецк Лвов Харков
НСК Олимпийски
Капацитет: 69.004
Донбас Арена
Капацитет: 51.500
Арена Лвов
Капацитет: 33.400
Металист
Капацитет: 42 000

Квалификации[редактиране | редактиране на кода]

Квалификационният цикъл започва през август 2010 г. и завършва през ноември 2011 г. В него участват всички национални отбори от Европа с изключение на тези на 2-те страни домакини Полша и Украйна, които получават правото да се класират директно за финалите на надпреварата. По този начин броят на отборите, участвали в квалификационната фаза, е 53.

Форматът на квалификациите е променен в сравнение с предишни големи първенства. 51 отбора са разпределени в 9 групи, като 3 от тях – група G, група H и група I – съдържат по 5 тима, а останалите групи – по 6. Отборите от всяка група играят помежду си по системата всеки срещу всеки. Победителите и най-добрият от подгласниците от всяка квалификационна група, общо 10 отбора, се класират за първенството, а останалите 8 тима, завършили на второ място, играят баражи на разменено гостуване за класиране. Промяната се състои в новия формат за определение на коефициентите и с това и мястото на всеки отбор в урните.

Жребий за груповата фаза[редактиране | редактиране на кода]

Церемонията по тегленето на жребия за груповата фаза на Евро 2012 се състои в Киев на 2 декември 2011 г.

16-те финалиста са разпределени в 4 урни, като за всяка група е предвиден по 1 отбор от всяка урна. Домакините Полша и Украйна и действащият шампион Испания са автоматично поставени в първа урна, а за разпределението на всички останали отбори се вземат предвид техните коефициенти, които представляват сбора от средния брой точки, които даден тим е спечелил в последните 3 квалификационни и (евентуално) финални турнира. 20% от тези точки идват от участието в Евро 2008, 40% – от Световното първенство през 2010 г. и 40% – от квалификациите за настоящото първенство.

Долната таблица представя 4-те урни и коефициента на всеки отбор.

Урна 1 Урна 2 Урна 3 Урна 4

Излъчване в България[редактиране | редактиране на кода]

Правата за телевизионно излъчване на първенството са закупени от Българската национална телевизия. Срещите се излъчват на живо по БНТ 1, а дублиращите се 4 срещи от елиминациите – по БНТ 2. Предвидено е и HD предаване на срещите по канал БНТ HD.

Мачовете се излъчат и с 24-часово закъснение от интернационалния канал Евроспорт, който също е предвидил HD предаване.

За радио партньор в отразяването е обявено Българското национално радио.

Групова фаза[редактиране | редактиране на кода]

Група A[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Чехия 3 2 0 1 4 5 –1 6
 Гърция 3 1 1 1 3 3 ±0 4
 Русия 3 1 1 1 5 3 +2 4
 Полша 3 0 2 1 2 3 –1 2
Полша  1 – 1  Гърция
Левандовски Soccerball shade.svg 17' Доклад Салпингидис Soccerball shade.svg 51'
Национален стадион, Варшава
56 070 зрители
Съдия: Flag of Spain.svg Карлсо Веласко Карбайо

Русия  4 – 1  Чехия
Дзагоев Soccerball shade.svg 15'79'
Широков Soccerball shade.svg 24'
Павлюченко Soccerball shade.svg 82'
Доклад Пилар Soccerball shade.svg 52'
Градски стадион, Вроцлав
40 803 зрители
Съдия: Flag of England.svg Хауърд Уеб

Гърция  1 – 2  Чехия
Гекас Soccerball shade.svg 53' Доклад Ирачек Soccerball shade.svg 3'
Пилар Soccerball shade.svg 6'
Градски стадион, Вроцлав
41 105 зрители
Съдия: Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Стефан Ланоа

Полша  1 – 1  Русия
Блашчиковски Soccerball shade.svg 57' Доклад Дзагоев Soccerball shade.svg 37'
Национален стадион, Варшава
55 920 зрители
Съдия: Flag of Germany.svg Волфганг Щарк

Чехия  1 – 0  Полша
Ирачек Soccerball shade.svg 72' Доклад
Градски стадион, Вроцлав
41 480 зрители
Съдия: Flag of Scotland.svg Крег Томпсън

Гърция  1 – 0  Русия
Карагунис Soccerball shade.svg 45+2' Доклад
Национален стадион, Варшава
55 614 зрители
Съдия: Flag of Sweden.svg Йонас Ериксон

Група B[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Германия 3 3 0 0 5 2 +3 9
 Португалия 3 2 0 1 5 4 +1 6
 Дания 3 1 0 2 4 5 –1 3
 Нидерландия 3 0 0 3 2 5 –3 0
Нидерландия  0 – 1  Дания
Доклад Крон-Дели Soccerball shade.svg 24'
Металист, Харков
35 923 зрители
Съдия: Flag of Slovenia.svg Дамир Скомина

Германия  1 – 0  Португалия
Гомес Soccerball shade.svg 72' Доклад
Арена Лвов, Лвов
32 990 зрители
Съдия: Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Стефан Ланоа

Дания  2 – 3  Португалия
Бентнер Soccerball shade.svg 41'80' Доклад Пепе Soccerball shade.svg 24'
Пощига Soccerball shade.svg 36'
Варела Soccerball shade.svg 87'
Арена Лвов, Лвов
31 840 зрители
Съдия: Flag of Scotland.svg Крег Томпсън

Нидерландия  1 – 2  Германия
ван Перси Soccerball shade.svg 73' Доклад Гомес Soccerball shade.svg 24'38'
Металист, Харков
37 750 зрители
Съдия: Flag of Sweden.svg Йонас Ериксон

Португалия  2 – 1  Нидерландия
Роналдо Soccerball shade.svg 28'74' Доклад ван дер Ваарт Soccerball shade.svg 11'
Металист, Харков
37 445 зрители
Съдия: Flag of Italy.svg Никола Рицоли

Дания  1 – 2  Германия
Крон-Дели Soccerball shade.svg 24' Доклад Подолски Soccerball shade.svg 19'
Бендер Soccerball shade.svg 80'
Арена Лвов, Лвов
32 990 зрители
Съдия: Flag of Spain.svg Карлсо Веласко Карбайо

Група C[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Испания 3 2 1 0 6 1 +5 7
 Италия 3 1 2 0 4 2 +2 5
 Хърватия 3 1 1 1 4 3 ±1 4
 Република Ирландия 3 0 0 3 1 9 –8 0
Испания  1 – 1  Италия
Фабрегас Soccerball shade.svg 64' Доклад Ди Натале Soccerball shade.svg 61'
ПГЕ Арена, Гданск
39 869 зрители
Съдия: Flag of Hungary.svg Виктор Кашаи


Италия  1 – 1  Хърватия
Пирло Soccerball shade.svg 39' Доклад Манджукич Soccerball shade.svg 72'
Градски стадион, Познан
37 096 зрители
Съдия: Flag of England.svg Хауърд Уеб

Испания  4 – 0  Република Ирландия
Торес Soccerball shade.svg 4'70'
Силва Soccerball shade.svg 49'
Фабрегас Soccerball shade.svg 83'
Доклад
ПГЕ Арена, Гданск
39 150 зрители
Съдия: Flag of Portugal.svg Педро Проенса

Хърватия  0 – 1  Испания
Доклад Навас Soccerball shade.svg 88'
ПГЕ Арена, Гданск
39 076 зрители
Съдия: Flag of Germany.svg Волфганг Щарк

Италия  2 – 0  Република Ирландия
Касано Soccerball shade.svg 35'
Балотели Soccerball shade.svg 90'
Доклад
Градски стадион, Познан
38 794 зрители
Съдия: Flag of Turkey.svg Джунейт Чакър

Група D[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Англия 3 2 1 0 5 3 +2 7
 Франция 3 1 1 1 3 3 ±0 4
 Украйна 3 1 0 2 2 4 –2 3
 Швеция 3 1 0 2 5 5 ±0 3
Франция  1 – 1  Англия
Насри Soccerball shade.svg 39' Доклад Лескът Soccerball shade.svg 30'
Донбас Арена, Донецк
47 400 зрители
Съдия: Flag of Italy.svg Никола Рицоли

Украйна  2 – 1  Швеция
Шевченко Soccerball shade.svg 55'62' Доклад Ибрахимович Soccerball shade.svg 52'
Олимпийски стадион, Киев
64 290 зрители
Съдия: Flag of Turkey.svg Джунейт Чакър

Украйна  0 – 2  Франция
Доклад Менез Soccerball shade.svg 53'
Кабайе Soccerball shade.svg 56'
Донбас Арена, Донецк
48 000 зрители
Съдия: Flag of the Netherlands.svg Бьорн Куйперс

Швеция  2 – 3  Англия
Джонсън Soccerball shade.svg 49' (авт.)
Мелбери Soccerball shade.svg 59'
Доклад Керъл Soccerball shade.svg 23'
Уолкът Soccerball shade.svg 64'
Уелбек Soccerball shade.svg 78'
Олимпийски стадион, Киев
64 640 зрители
Съдия: Flag of Slovenia.svg Дамир Скомина

Англия  1 – 0  Украйна
Руни Soccerball shade.svg 48' Доклад
Донбас Арена, Донецк
48 700 зрители
Съдия: Flag of Hungary.svg Виктор Кашаи

Швеция  2 – 0  Франция
Ибрахимович Soccerball shade.svg 54'
Ларсон Soccerball shade.svg 90+1'
Доклад
Олимпийски стадион, Киев
63 010 зрители
Съдия: Flag of Portugal.svg Педро Проенса

Фаза на директни елиминации[редактиране | редактиране на кода]

Четвъртфинали Полуфинали Финал
                   
21 юниВаршава        
  Чехия   0
27 юниДонецк
  Португалия   1  
  Португалия   0 (2)
23 юниДонецк
    Испания   0 (4)  
  Испания   2
1 юлиКиев
  Франция   0  
  Испания   4
22 юниГданск
    Италия   0
  Германия   4
28 юниВаршава
  Гърция   2  
  Германия   1
24 юниКиев
    Италия   2


 
  Англия   0 (2)
  Италия   0 (4)


 

Четвъртфинали[редактиране | редактиране на кода]

Чехия  0 – 1  Португалия
Доклад Роналдо Soccerball shade.svg 79'
Национален стадион, Варшава
55 590 зрители
Съдия: Flag of England.svg Хауърд Уеб

Германия  4 – 2  Гърция
Лам Soccerball shade.svg 39'
Кедира Soccerball shade.svg 61'
Клозе Soccerball shade.svg 68'
Ройс Soccerball shade.svg 74'
Доклад Самарас Soccerball shade.svg 55'
Салпингидис Soccerball shade.svg 89' (дуз.)
ПГЕ Арена, Гданск
38 751 зрители
Съдия: Flag of Slovenia.svg Дамир Скомина

Испания  2 – 0  Франция
Алонсо Soccerball shade.svg 19'90+1' (дуз.) Доклад
Донбас Арена, Донецк
47 000 зрители
Съдия: Flag of Italy.svg Никола Рицоли

Англия  2 – 4
(след дузпи)
 Италия
Доклад
Олимпийски стадион, Киев
64 340 зрители
Съдия: Flag of Portugal.svg Педро Проенса
  Дузпи  
Джерард Soccerball shade.svg
Руни Soccerball shade.svg
Йънг Penmiss.png
Коул Penmiss.png
2 – 4 Soccerball shade.svg Балотели
Penmiss.png Монтоливо
Soccerball shade.svg Пирло
Soccerball shade.svg Ночерино
Soccerball shade.svg Диаманти


Полуфинали[редактиране | редактиране на кода]

Португалия  2 – 4
(след дузпи)
 Испания
Доклад
Донбас Арена, Донецк
48 000 зрители
Съдия: Flag of Turkey.svg Джунейт Чакър
  Дузпи  
Моутиньо Penmiss.png
Пепе Soccerball shade.svg
Нани Soccerball shade.svg
Алвеш Penmiss.png
2 – 4 Penmiss.png Алонсо
Soccerball shade.svg Иниеста
Soccerball shade.svg Пике
Soccerball shade.svg Рамос
Soccerball shade.svg Фабрегас



Германия  1 – 2  Италия
Йозил Soccerball shade.svg 90+2' (дуз.) Доклад Балотели Soccerball shade.svg 20'36'
Национален стадион, Варшава
55 540 зрители
Съдия: Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Стефан Ланоа

Финал[редактиране | редактиране на кода]

Испания  4 – 0  Италия
Силва Soccerball shade.svg 14'
Алба Soccerball shade.svg 41'
Торес Soccerball shade.svg 84'
Мата Soccerball shade.svg 88'
Доклад
Олимпийски стадион, Киев
63 170 зрители
Съдия: Flag of Portugal.svg Педро Проенса
ЕВРО 2012
Шампион
Испания
Испания
Трета титла

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

3 гола
2 гола
1 гол

1 автоголFlag of England.svg Глен Джонсън за Швеция

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alle EM-Kader – Polen – Bild 1 – Sport – sueddeutsche.de, статия в Зюддойче цайтунг от 30 май 2012 г.