Евроскептицизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Задраскан знак на ЕС в Полша, 2003 г.

Евроскептицизъм е термин, с който се обозначава скептицизъм, отрицателно отношение към Европейския съюз.

Като понятие се появява във Великобритания сред противниците на членството на страната в ЕС през 1971 г. Оттогава терминът се разпространява в редица други страни в Европа.

Освен общото неприемане на интеграцията в ЕС евроскептиците критикуват политиката на съюза в отделни области, например против въвеждането на единната валута евро, евроконституцията, наддържавните органи и организации, федерализацията на съюза и пр.

Сваленият и потъпкан флаг на ЕС на митинга на „Атака“ пред НДК на 3 март 2016 г.

Много често евроскептиците говорят от позициите на поддръжка на националните държави, като изказват опасения, че по-нататъшната интеграция ще размие националния суверенитет на техните държави. Евроскептични оценки се пораждат също от усещания за недемократичност и прекалена бюрократичност на ЕС[1][2].

Евроскептицизмът не е оформена идеология. Представители на разни страни, политически партии и движения изразяват своето неприемане на отделни аспекти на съюза. Целите на евроскептиците също се различават – от пълно излизане от ЕС, от еврозоната, Шенгенската зона до желание за реформиране на ЕС, без да се излиза от него.

Обикновено евроскептичните настроения се усилват при проблеми от икономически, бежански или друг характер. Нова силна вълна на евроскептицизъм е породена от световната икономическа криза от 2008 г.

Измежду парламентарно представените партии в България евроскептицизъм изразява преди всичко „Атака“, както и другите партии от Обединените патриоти – НФСБ и ВМРО-БНД. Евродепутатът от ВМРО-БНД Ангел Джамбазки членува в евроскептичната група Европейски консерватори и реформисти. Отделни политици от други партии също се изказват в такъв дух: например финансовият министър от I-то правителство на Бойко Борисов Симеон Дянков заявява, че влизането на страната в ERM II - предварителния етап преди еврозоната, се отлага за периода, след излизането на еврозоната от финансовата криза[3].

На 3 март 2016 г. на митинга на партия „Атака“ по случай 138-та годишнина от освобождението на България от османско владичество, привърженици на „Атака“ свалят знамето на Европа от пилоните пред НДК.[4]

Мек евроскептицизъм[редактиране | редактиране на кода]

Мекият евроскептицизъм е в подкрепа за съществуването и членството на дадена държава в Европейския съюз, но с противопоставяне на конкретни политики на ЕС; или „когато НЕ съществува принципно възражение за европейска интеграция или членство в ЕС, но когато притесненията в една (или редица) области на политиката водят до изразяване на квалифицирана опозиция към ЕС или където има усещане, че "националният интерес" в момента противоречи на траекторията на ЕС. Групата на европейските консерватори и реформисти, типизирана от десноцентристки партии като Чешката гражданска демократическа партия, заедно с европейската Обединена левица-северна зелена левица, която е в съюз с левите партии в Европейския парламент, проявява мек евроскептицизъм.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kopel, David. Silencing opposition in the EU.
  2. Hannan, Daniel. Why aren't we shocked by a corrupt EU?. // The Daily Telegraph. London, 14 ноември 2007. Посетен на 2 май 2010.
  3. Bulgaria puts off Eurozone membership for 2015. // Radio Bulgaria, 26 юли 2011. Посетен на 2 септември 2012.
  4. Привърженици на "Атака" свалиха знамето на ЕС от пилоните пред НДК. // Дневник, 03.03.2016. Посетен на 3 март 2016. (на български)


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]