Евстатий I
| Евстатий Евстатий | |
| православен духовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Печка патриаршия, Печ, Косово |
| Религия | православие |
Свети Евстатий I Сръбски е сръбски православен архиепископ от 1279/1282 г. – до 1286 г.[1]
Умира на 4 януари 1286 г. в Жича, където се намира архиепископската катедра.[2] Няколко години след смъртта му, ковчегът с тленните му останки е пренесен от неговия наследник Яков Сръбски в новото седалище на архиепископията – в Печ.[3] Това се налага защото Жича е в обсега на военните действия между Дърман и Куделин и Шишман I от една страна /под егидата на Златната орда/, и Милутин и Драгутин от друга.[4] Яков полага тленните останки на Евстатий в църквата „Св. св. апостоли Петър и Павел“ в новия архиепископски град Печ.[5]
До началото на февруари 1926 г. се приемало, че мощите на св. Евстатий са изгубени, докато не са намерени в малък кивот в старата църква „Св. Спас“ във Велес, заедно с мощите на Св. Петър Коришки. Незнайно защо мощите се сахранявали във велешката църква „като дар от св. Арсений“ от юли 1847 г., като мощите били останали от печкия и вселенски патриарх Йоаникий III Константинополски с надпис от 30 август 1752 г. Десетилетия наред светините са пазени в старата велешка църква от турци и български екзархисти.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]| Йоаникий I | → | печки патриарх (1279 – 4 януари 1286) |
→ | Яков |
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Архиепископ српски Јевстатије I“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
