Евтимий Зигавин
| Евтимий Зигавин Εὐθύμιος Ζιγαβηνός | |
| византийски духовник и писател | |
| Роден |
около 1050 г.
|
|---|---|
| Починал | 1120 г.
|
| Етнос | византиец |
| Религия | православие |
| Евтимий Зигавин в Общомедия | |
Евтимий Зигавин, или още Зигадин (на гръцки: Εὐθύμιος Ζιγαβηνός, Ζυγαδηνός; на латински: Euthymius Zigabenus или на латински: Zigadenus), е византийски богослов и екзагет от края на XI и началото на XII век, автор на антиеретически съчинения и тълкувания на библейски текстове. Най-известното му произведение – изготвеният по поръчка на император Алексий I Комнин антиеретически компендиум „Догматическо всеоръжие“[1] (на гръцки: Πανοπλία δογματική, Паноплия догматика)[2], е един от основните извори за характера на богомилското учение през XII век.[3]
Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Данните за живота на Евтимий Зигавин са изключително оскъдни. Известно е, че е живял в края на XI и началото на XII век и че е бил монах в Цариград.[3] Славел се е с изключителната си начетеност и ерудиция, поради което е бил високо ценен от византийския император Алексий I Комнин. В своята „Алексиада“ Анна Комнина се изказва изключително ласкаво за Зигавин:
| „ | Той беше достигнал върха на граматическата наука, беше добре запознат с риториката и разбираше църковното учение като никой друг. | “ |
Анна Комнина, Алексиада, XV[3] | ||
Творческта дейност на Зигавин процъфтява именно при управлението на Алексий I Комнин, който преследвал всякакво отклонение от официалните църковни догми и проявявал жив интерес към богословските дискусии[3], в които вземал активно участие и самият той. Анна Комнина съобщава, че именно по поръчка на баща ѝ Зигавин съставил главния си труд, излагащ основите на познатите християнски ереси, който сам императорът нарекъл Догматическо всеоръжие. Основните цели на това съчинение са защитата на православието[3] и изобличение на всички известни до момента ереси[1]. Този полемичен труд се състои от 28 глави, всяка от които е насочена срещу определена ерес.[3] Освен това съчинението притежава обемист вероучителен предговор от 7 глави[4], който излага основите на християнското учение за Троицата, въплъщението и сътворението[3]. 27 глава от Догматическото всеоръжие притежава подробно изложение на богомилските възгледи, които Зигавин придружава със свои опровержения.[3] Сведенията в тази глава излагат богомилската космогония, христология и есхатология[3] и са оценени достойно от самата Анна Комнина:
| „ | А тези, които желаят да се запознаят с цялата богомилска ерес, аз ги препращам към книгата, наречена Догматично всеоръжие, съставена по заповед на баща ми. | “ |
Анна Комнина, Алексиада, XV[5] | ||
Освен на Догматическото всеоръжие Евтимий Зигавин е автор и на още две по-кратки антиеретически съчинения: Опровержение и унищожение на богохулната и многообразна ерес на безбожниците масалиани, рундети и богомили, наричани още евхити, ентусиасти и маркионисти и Изобличение на ереста на безбожните и нечестиви еретици, наричани фундети.[3]
Освен антиеретическа литератра, Зигавин съставя и екзегически произведения върху различни книги на Библията[3]: Коментарии върху Псалтира, Коментарии върху четирите евангелия и Коментерии върху Посланията на апостол Павел[6].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Гагова 2010, с. 33.
- ↑ Пълното заглавие на произведението е Догматическо всеоръжие на православната вяра или арсенал на догматите (на гръцки: Πανόπλιυ τῆς ὀρθόδοξου πίοτεως ἤτοι ὁπλοθήκη δογμάτων). Виж: ГИБИ (VIII) 1972, с. 144, бележка под линия.
- ↑ а б в г д е ж з и к л ГИБИ (X) 1980, с. 50 – 51.
- ↑ Гагова 2010, с. 137.
- ↑ ГИБИ (VIII) 1972, с. 144.
- ↑ Miladinova 2014, с. 8 – 9.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Гръцки извори за българската история. Т. VIII. София, БАН, 1972.
- Гръцки извори за българската история. Т. X. София, БАН, 1980.
- Гагова, Нина. Владетели и книги. Участието на южнославянския владетел в производството и употребата на книги през Средновековието (ІХ–ХV в.): рецепцията на византийския модел. София, ПАМ Пъблишинг Къмпани, 2010. ISBN 978-954-92526-3-7 (+ ISBN 954-92526-3-9).
- Miladinova, Nadia. The Panoplia Dogmatike by Euthymios Zygadenos: A study on the first edition published in Greek in 1710. Texts and Studies in Eastern Christianity. BRILL, 2014. ISBN 9789004277816.
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Kusabu, Hisatsugu. Orthodox Identity for Byzantine Theologians, Heresiologists, and ‘Inquisitors’: A Byzantine View of Popular Faith in the Twelfth Century // medsociety.or.kr. The Korean Society for Western Medieval History. Посетен на 8 април 2018.
- Miladinova, Nadejda. Panoplia Dogmatike – A Study on the Antiheretical Anthology of Euthymios Zygadenos in the Post-Byzantine Period (With History of the First Publication in Greek in 1710 and an Edition of Fragments with Scholia on Pseudo-Dionysios the Areopagite and Gregory of Nazianzus from MS Iviron Grec. 281), Ph.D. Dissertation. Budapest, Katholieke Universiteit Leuven, Central European University, 2010.
- Parpulov, Georgi. The Dogmatic Panoply // V. Tsamakda (ed.), A Companion to Byzantine Illustrated Manuscripts 2. Leiden, BRILL, 2017.
- Rigo, Antonio. La Panoplie Dogmatique d’ Euthyme Zigabène: Les pères de l’Église, l’Empereur et les Hérésies du présent // Quaderni di Νέa Ῥώμη (3). Νέα Ῥώμη. Rivista di Studi Bizantinistici, 2009.
|
