Евтим Спространов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евтим Спространов
български просветен и обществен деец

Роден
Починал
5 юли 1931 г. (63 г.)
Евтим Спространов в Общомедия

Евтим Ангелов Спространов е публицист, писател, общественик, изследовател, участник в националноосвободителното движение на македонските българи.[1] Използва псевдоними като Анин, Беш чинар, Д. Угринов, Е. Маркулев, карабурун, Кирил, Митре Ристовичин, Христо Генин, Цв. Ангелов,[2] Бугарин и Охридчанин.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евтим Спространов е роден в град Охрид на 15 януари 1868 година.[1] Баща му Ангел Спространов е участник в Охридското съзаклятие от 1880 - 1881 година. Завършва основното си образование в родния си град, а след това - Солунската българска мъжка гимназия. През учебната 1888 - 1889 година е учител в трикласното училище в Крушево, след което учи в Духовната семинария в Киев и в Юридическия факултет на Московския университет. Поради здравословни причини се завръща от Русия и се установява в София през 1891 година, където е учител в Софийската държавна гимназия (1891 - 1894) и служител в Министерството на народното просвещение. Като секретар на професор Иван Шишманов, Евтим Спространов подпомага редактирането на „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“.[3]

Ангел Спространов, бащата на Евтим Спространов.
Отляво надясно учителите Георги Кулишев, Тенчо Тенчов, Никола Хаджиташов, Никола Сурльовски, Антон Костов, Евтим Спространов и Димитър Михайлов. Между тях — свещеник Александър Попевтимев. Между жените са учителките Мария Хаджипопова, Екатерина Бадачева (от Воден), Екатерина Н. Телятинова (от Дойран) и Мария Поппетрова (от Дойран). Снимката е направена в двора на квартирата на руския пратеник Воронин (къщата на Тенчови) в Дойран

През 1892 година Евтим Спространов участва в основаването на Младата македонска книжовна дружина и е сътрудник на нейния печатен орган – списание „Лоза“.[3] Заедно със своите съмишленици – Петър Попарсов, Тома Карайовов, Христо Попкоцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев, Георги Баласчев, Коста Шахов, известни и като лозарите, напразно предлага да се реформира книжовната норма на българския език и да се разшири словният му обхват чрез по-пълноценното представяне на западнобългарските диалекти. Председателства Софийското македонско дружество, а в 1895 година на Първия македонски конгрес в София Евтим Спространов е избран за член на ръководството на Македонския комитет, по-късно наречен Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). Разразилите се през следващите години вътрешни борби във ВМОК и противоречията с ВМОРО разочароват Спространов и той временно се отдръпва от активна революционна дейност.

През 1897 година се ражда синът му — бъдещият писател Димитър Спространов (1897 - 1967).

Евтим, Атанас, Димче, Тома Спространови.

През 1903 година Евтим Спространов е сред учредителите на Върховната емиграционна комисия в София, която в сътрудничество със Задграничното представителство на ВМОРО събира помощи и средства за пострадалото население в Македония и Одринско. През 1904 година Спространов се завръща в Македония като директор на българското девическо училище в Битоля, но е изгонен от турските власти. След като успява да се срещне с главния османски инспектор на вилаетите в Македония и Одринско Хилми паша Спространов получава разрешение да остане в Македония като инспектор на българските училища в Солунския санджак. На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година Спространов е един от съидейниците на Даме Груев и е избран за запасен член на Централния комитет на ВМОРО.[3][4] В същата година подпомага излизалия в Белград вестник „Автономна Македония“.

През лятото на 1906 година Спространов е принуден да напусне Солун и се установява в София и работи като подначалник в Министерството на народното просвещение. По това време той поддържа контакт с редица дейци на ВМОРО – Христо Матов, Тодор Александров, Петър Чаулев, Аргир Манасиев и други, автор е на много статии в печата по революционното и просветно дело на българите в Македония и Одринско.

На Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 година Евтим Спространов е един от водачите на десницата на организацията, които порицават братоубийствените борби, започнати от крилото на Яне Сандански, и настояват за засилване на борбата срещу сръбската и гръцката пропаганда в Македония.

След Младотурската революция от 1908 година Спространов отново е учител в Македония – в девическото училище в Солун, а след юли 1908 година е инспектор на училищата в Битолско.[5] Той взима дейно участие в дейността на Съюза на българските конституционни клубове, който обединява дейци от десницата на ВМОРО и представители на българското учителство в областта. През 1909 година Евтим Спространов е редактор на органа на съюза вестник „Отечество“. През 1910 година е секретар на митрополията в Одрин и един от активистите на Българска Матица. В 1912 година е редактор на екзархийския вестник „Вести“ в Цариград.

През 1912 - 1913 г. Евтим Спространов е окръжен управител в освободения през Балканската война Щип,[6] а по-късно заема административна длъжност в Кукуш.

След Междусъюзническата война Спространов участва в опита за уния на Националния съюз, като публикува серия проуниатски статии във вестник „Вечерна поща“.[7]

Полковник Димитър Мустаков, охридският окръжен управител Евтим Спространов и други на археологическите разкопки на некропола край село Требенища, 15 юни 1918 г.

През 1914 г. Евтим Спространов става член на масонската ложа[8], в която членуват и други водачи на македонското движение – Тома Карайовов, Александър Протогеров и други, надяващи се да използват масонството за целите на своята кауза.

По време на Първата световна война в 1917 - 1918 година е окръжен управител в родния си град Охрид.[3] След края на войната е инспектор в Духовния отдел на Министерството на външните работи и вероизповеданията.[3] Участва активно в подпомагането на бежанците от Македония, Западните покрайнини и Одринска Тракия. Председател е на Софийското македонско дружество. Многократно е избиран за председател на Охридското културно дружество „Свети Климент“ и Охридското настоятелство на фондовете, секретар е на Илинденската организация и подпредседател на Националния комитет на Съюза на македонските братства. През 1923 година е един от основателите на Македонския научен институт.[9][3] Участва в създаването на тайната Македонска дружба - организация, поставяща си за цел запазването на българщината в Македония с мирни средства.[3]

След убийството на Тодор Александров през 1924 година и разрастващите се разногласия във ВМРО позициите на Евтим Спространов и на Охридското братство са по-близки до тези на съгражданина им генерал Александър Протогеров. Влиза в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Заедно с Йордан Мирчев отказват да поискат оставката на Георги Кулишев, главен редактор на в. „Македония“, който след убийството на Александър Протогеров от юли 1928 година развива на страниците на вестника сериозна критика срещу Иван Михайлов[10]. На 7-я редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации от 1928 година двамата напускат сами Националния комитет, в знак на протест срещу водената от ръководството политика[11].

Евтим Спространов умира на 5 юли 1931 в София.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Спространовъ, Е. Разкази за дѣца. Издание на книжарницата на К. Г. Самарджиевъ С-ие въ Солунъ и Прилѣпъ, Печатница на Хр. Дановъ, Пловдивъ, 1896.
Спространовъ, Е. По македонскитѣ работи. София, Печатница на Иванъ К. Цуцевъ, 1901.

Евтим Спространов е автор на голям брой публикации за живота и дейността на изтъкнати дейци, участвали в национално-освободителната борба на македонските българи, както и за миналото на гр. Охрид. Първите му научни статии са публикувани на страниците на “Сборника за народни умотворения, наука и книжнина”, където вниманието му е посветено предимно на родния му град и на някои езиковедски проблеми. Той обнародва архивни материали и пише очерци за живота и дейността на видни възрожденци - Петко Славейков, Братя Миладинови, Димитър Матов, Нешо Бончев, Цани Гинчев и други.

През 1900 г. Спространов е изпратен от Светия синод в Рилския манастир да изследва и систематизира ръкописите в библиотеката му, в резултат на което по-късно е публикуван и неговият опис на ръкописите в библиотеката на манастира.

Спространов пише и стихове, от които остава недоволен и се отказва, за да продължи с разкази за деца и възрастни. Някои от поетичните му произведения са писани в духа на народната песен — поемите „Македония тъжи“ (1891), „Оплакването на Мара“ (1894) и други.

Най-съществен дял в творчеството на Евтим Спространов заема публицистиката, посветена на Македонския въпрос. Той публикува в редица периодични издания, сред които са редактираните от него вестници „Отечество“ и „Вести“, списанията „Ученически другар“, „Детска забава“, „Народен страж“, „Покровител на животните“. Наред с това Спространов сътрудничи на списания като „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, „Училищен преглед“, „Лоза“, редица вестници - „Пряпорец“, „Заря“, „Куриер“ и други.

Използваните от Спространов псевдоними са: Един Македонец, Бугарин, Беш-Чинар, Охридчанин, Македонец, Ангел Спространов, Анин, Кирил, Три звезди, Е.С., А.Б.В., Спр., Евтим, Е. С-в, Карабурун, Митре Спасов, Мойсо Митрески, Орешков и други.

Скопската наука за Евтим Спространов[редактиране | редактиране на кода]

Като използват някои временни и не съвсем ясни колебания на Евтим Спространов, изразени в отделни документи от неговото богато документално наследство, и като смесват изразявания понякога политически сепаратизъм с етнически, някои автори от Република Македония приемат, че Евтим Спространов бил един от създателите на македонизма. Гане Тодоровски определя Спространов като предходник на Мисирков, който се колебаел „меѓу идеjата за оделна македонска нациjа и постоечката тоа време доминантна теориjа за бугарскиот карактер на македонскиот народ“.

Така например на 20 юли 1902 година пише писмо на Стефан Дедов, който по това време издава „Балкански гласник“ в Белград, в което се казва:

Отдавна, брате, проповядвам, да оставим настрана какво [е] християнското население в Турско по народност, а да погледнем на неговите мъки и страдания. Защо да гледаме на него като на българско или сръбско, а да не погледнем като на християнско, или общославянско и да се заловим тогава с общи сили да му помогнем и да го оттървем от турските насилия и зверства? Тая идея е твърде симпатична и аз не мога да не се радвам, че ти пръв се решаваш да я пропагандираш в Сърбия, макар с риск на големи неприятности...[12]

На 26 юни 1903 година обаче записва в дневника си следното:

Македонската революция е българска революция. Тя е продължение на оная, що се почна през 1876 г. Целта ѝ беше да се освободи българския народ. Понеже не се освободи изцяло, тя продължава оттогава до днес, когато узря окончателно в Македония, разви се и взе големи размери. Сега въпрос е: като такава трябва ли да я подхване българския народ отсам Рила, да я подкрепи, за да се изкара делото до край? - трябва. Ако тукашните българи не сторят това, ще извършат измяна спрямо своя народ: македонците се борят и страдат като българи, а не като македонци.[13]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни издания[редактиране | редактиране на кода]

Студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гребенаров, Александър и Георги Царев. Спомени на Евтим Спространов. Македонски преглед, С. 1992, кн.2, с.131-149
  • Гребенаров, Александър. Демографската картина в Западна Македония (по записки на Евтим Спространов), Македонски преглед, С. 2001, кн.4, 21–32
  • Друговац, Миодраг. Историjа на македонската книжевност ХХ век, Скопje 1990, с. 44-47
  • Jанев, J.Ставовите на Евтим Спространов и Jован Ќирковиќ за автономиjа на Македониjа во составот на Jугословенска федерациjа во 1920 година, Гласник на Институтот за национална историjа, Скопjе, 1983, с.61-89
  • Розалин Д. Евтим Спространов, Зорница (Цариград), 41, № 27, 7 юли 1931, с.2
  • Тодоровски, Гане. Претходниците на Мисирков, Скопjе, 1968
  • Фурнаджиев, Д. Евтим А. Спространов, Заря № 3, 1931
  • Бошнакова, Милкана. Евтим Спространов за учебното дело в българските основни училища в Солун. Известия на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", Т. 28, С., 1996, 477 - 498

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Момиров
(ок. 1744 - 1815)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум
(1780 - 1850)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан
(1804 - 1874)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо
(1829 - 1920)
 
 
 
Ангел
(1831 - 1927)
 
 
Петър
(1834 - 1916)
 
 
Ставре
(1840 - 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум
(1851 - 1887)
 
Климент
(1857 - 1931)
 
Евтим
(1868 - 1931)
 
Анастас
(1878 - 1938)
 
Димитър
(1882 - 1958)
 
Тома
(1885 - 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
(1897 - 1967)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
(1915 - 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома
(р.1941)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 278.
  2. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.9, 16, 32, 40, 50, 52, 67, 101
  3. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 279.
  4. Билярски, Цочо. Пере Тошев - Съвестта на Македония. // Стие българи заедно. Посетен на 2017-08-01.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 154.
  6. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 30.
  7. Елдъров, Светлозар. Униатското движение в България в 1913 година.
  8. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  9. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  10. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.209.
  11. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.220.
  12. Спространов, Евтим. Дневник, Т.I (1901-1907), Предговор Александър Гребенаров, Съставители: Гребенаров, Ал., Милкана Бошнакова, Георги Царев. София, 1994, стр. 161.
  13. Евтим Спространов. Дневник, Т.I (1901-1907), Предговор Александър Гребенаров, Съставители: Гребенаров, Ал., Милкана Бошнакова, Георги Царев. София, 1994, стр. 274.
     Портал „Македония“         Портал „Македония