Ев Кюри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ев Кюри
Ève Curie
френска и американска писателка и общественичка
Ève Curie.jpg
Родена
Починала

Националност  Франция (1904 – 2007)
 САЩ (1958 – 2007)
Професия журналист, пианист
Литература
Известни творби Madame Curie (1937)
Награди National Book Award (1937)
Семейство
Баща Пиер Кюри
Братя/сестри Ирен Жолио-Кюри
Съпруг Хенри Ричардсън Лабуис

Уебсайт
Ев Кюри в Общомедия

Ев Денѝз Кюрѝ Лабуѝс (на френски: Ève Denise Curie Labouisse) е френска и американска писателка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тя е втората дъщеря на Пиер Кюри и Мария Кюри и по-малката сестра на Ирен Жолио-Кюри.

Ев завършва висше образование през 1925 г. и известно време е концертен пианист.

Посещение на кралица Мери в болницата за ракови заболявания на Мария Кюри през март 1937 г. Първата вляво е Ев Кюри.

През 1937 г. издава биографичната книга за своята майка „Мадам Кюри“, която е филмирана през 1943 г.[1] След като публикува биографията на майка си (3 години след нейната смърт), тя пише различни есета на тема музика, театър и кино.

Животът ѝ е свързан с Нобеловата награда. Родителите ѝ и сестра ѝ получават Нобелови награди в научната област, а съпругът ѝ, Хенри Ричардсън Лабуис, получава Нобеловата награда за мир. В продължение на 15 години той е президент на УНИЦЕФ.

През 1940 г., след поражението на Франция, тя бяга в Англия, откъдето помага на съюзниците до края на войната. Тя посещава различни страни в Европа и Азия и пише пътеписа Journey among warriors („Пътешествие сред войни“), хроника на видяното по време на посещенията на различните фронтове.

През 1954 г. се жени за Хенри Ричардсън Лабуис, а през 1958 г. става американски гражданин. Двамата със съпруга си посещават над 100 страни. Съпругът ѝ умира през 1987 г. Тя умира на 22 октомври 2007 г. на 102 години.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Madame Curie. Paris, Gallimard, 1938.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кюри, Ева. Мария Кюри, преведе от френски Живка Драгнева. София, Редактор-Стопанин: Славчо Атанасов, 1939.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]