Егон Шиле
|
||||||||||
Егон Шиле (немски: Egon Schiele) е австрийски художник-експресионист, един от големите представители на стила модерн (Wiener Moderne). Роден в Тулн на Дунав. Баща му, Адолф, работел в Държавните Австрийски железници като ръководител на гара; майка му, Мари, е била от Крумау, Бохемия. Като дете, той посещава училището на Stift Klosterneuburg (римски католически манастир), където учителят му по изобразително изкуство К.Л.Страуч разпознава и подкрепя артистичния талант на Шиле.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Когато Шиле е на 15, баща му умира от сифилис и той става повереник на вуйчо си (брат на майка му), който е разтревожен от липсата на интерес на младежа към учението, но въпреки това признава страстта и таланта му по отношение на изкуството. През 1906 Шиле кандидатства в Kunstgewerbeschule (Институт по изкуства и занаяти) във Виена, където Густав Климт е учил някога. През първата му година там, Шиле е изпратен по настояване на няколко членове на факултета, в по-традиционната Akademie der Bildenden Künste във Виена през 1906. Там той учи боядисване и рисуване, но е разочарован от консерватизма на учебното заведение. Тъй като съществуват сведения, доказващи, че Адолф Хитлер е отхвърлен от Академията през 1907, това е довело до погрешното мнение, че Шиле и Хитлер са се познавали във Виена. През 1907 Шиле се среща с Густав Климт. Климт насърчава по-млади художници и е заинтригуван от младия надарен Шиле, купува негови рисунки и му предлага да размени такива срещу негови собствени, урежда му модели и го представя на потенциални спонсори. Също така представя Шиле на Виенския пленер на изкуствата и занаятите, свързан със Сецесиона. През 1908 Шиле прави първата си изложба в Клостерннойбург. Той напуска Академията през 1909, след завършване на третата си година, и основава Нова Арт Група заедно с други недоволни студенти.
Климт кани Шиле да изложи някои от неговите творби във Виенското Kunstschau, където последният се натъква на Едвард Мунк, Ян Туръп и Винсент Ван Гог сред поканените. Вече неограничаван от традициите на Академията, Шиле започва да изследва не само човешките форми, но и човешката сексуалност. По онова време, мнозина намират показността на творбите му за скандална. През 1911 Шиле среща седемнадесет годишната Валери (Уоли) Нойзил, която заживява с него във Виена и му позира като модел за някои от най-добрите му рисунки. За нея е известно много малко - че е била модел на Густав Климт, а може би и негова любовница. Шийле и Уоли избягат от клаустрофобичния, както го възприемат, център на Виена, и заминават за малкото градче Český Krumlov (Крумау) в Южна Бохемия (родното място на майката на Шиле, понастоящем място на музей в памет на Шиле). Въпреки семейните връзки на Шийле в Крумау, той и любовницата му са прогонени от града от жителите, които категорично осъждали начина им на живот, включително и факта, че наемал девойки от града да му позират, както се твърди. Те заедно се преместват в Нойленгбах, 35 километра западно от Виена, в търсене на вдъхновяващи околности, както и не относително евтино студио, в което да работят. Както и въвВиена, студиото на Шиле става сборен пункт на малолетните престъпници в Нойленгбах. Начинът му на живот предизвиква още по-голяма враждебност сред жителите на градчето и през април 1912 той е арестуван за съблазняване на младо момиче, което е малолетно.
Когато влиза в студиото му, за да го арестува, полицията иззема повече от сто рисунки, считани за порнографски. Шиле е задържан до започване на съдебния процес. Когато случаят му е изложен пред съдия, обвиненията за прелъстяване и отвличане отпадат, но художникът е признат за виновен за излагане на еротични рисунки на място, достъпно за деца. В съда съдията изгаря една от непристойните рисунки на пламъка на свещ. Двайсетте и един дни, през които е задържан, се вземат предвид, и Шиле е осъден само на 3 дни затвор. Докато е в затвора, Шиле създава серия от 12 рисунки, изобразяващи мъките му в затвореното и консервативно място.
През 1915 Шиле среща Едит и Адел Хармс, които живеят с родителите си на улицата срещу студиото му. Семейството им е от средната класа; баща им е майстор шлосер. През април, Шиле и Едит се сгодяват, а вярната Уоли е хладнокръвно отхвърлена от него. Въпреки недоволството на семейството ѝ, Шиле и Едит сключват брак през юни 1915. Въпреки избухването на Първата световна война, Шиле успява да развива артистичните си стремления. Продуктивността му е завидна, а творбите му отразяват зрелостта на артист, който напълно контролира таланта си. Поканен е да участва в 49-тата изложба на Сецесиона, който се провежда във Виена през 1918. Петдесет от творбите на Шиле са одобрени за изложбата, и се излагат в основната зала. Също така, той проектира плаката за изложбата, който представлява реминисценция на Последната вечеря, с негов портрет на мястото на Исус Христос. Изложбата е с огромен успех, вследствие на което цените на рисунките на Шиле се увеличават и той получава много поръчки за портрети.
През същата година той има успешни изяви в Цюрих, Прага и Дрезден. Шиле участва в множество общи изложби, включително тези на Новата Арт Група в Прага през 1910;Будапеща през 1912; Зондербунд, Кьолн през 1912; както и няколко представяния на Сецесиона в Мюнхен, започнали през 1911. През 1913 Галерия Ханс Голц, Мюнхен организира първата самостоятелна изложба на Шиле. Провежда се в Париж през 1914. През есента на 1918 епидемията от Испански грип, отнел повече от 20 000 000 живота в Европа, достига и Виена. Едит, бременна в шестия месец, умира от болестта на 28 октомври. Шиле почива само три дни след жена си. Тогава е на 28 години. По време на последните три дни от живота си, Шиле рисува няколко скици на Едит; това са последните му творби.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
