Его психология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Его психологията е школа на психоанализата, чиито идеи са вкоренени в идеите на Зигмунд Фройд за структурния модел психиката - То-Аз-Свръх-аз.

Индивидът взаимодейства с външния свят, както и реагира на вътрешните сили. Много психоаналитици използват теоретичния конструкт, наречен Его (Аз), за да обяснят как това е станало чрез различни его функции. Привържениците на его психологията се фокусират върху нормалното и патологичното развитие на егото, неговото справяне с либидалните и агресивните импулси и адаптацията му към реалността.

Его функции[редактиране | edit source]

Тестване на реалността: Капацитетът на егото за разграничение на това, което се появява в нечий ум, от това, което се появява във външния свят. Това е може би най-важната функция на егото, защото е нужна за разбиране с външния свят. Тестването на реалността често е предмет на временно, леко изкривяване или влошаване поради стресови условия. Такова увреждане може да доведе до временни налудности и халюцинации и е основно селективно, групирайки се по протежение на специфични психодинамични линии. Хроничните дефицити предразполагат към други психотични или органични смущения.

Контрол на импулса: Способността да се управляват агресивните и/или либидални желания без непосредствено разтоварване чрез поведение или симптоми. Проблемите с контрола на импулсите са общи; например: гняв на пътя; сексуален проискумитет; прекомерна употреба на алкохол и наркотици и неконтролируемо ядене.

Регулация на афекта: Способността да се модулират чувствата, без да бъдат потиснати.

Съждение: Капацитетът да се действа отговорно. Този процес включва идентифицирането на възможни пътища на действие, очаквания и оценки, възможни последствия и вземането на решения за това кое е уместно при определени обстоятелства.

Обектни отношения: Капацитетът за взаимно удовлетворяващи отношения. Индивидът може да възприеме себе си и другите като цялостни обекти с триизмерни качества.

Процеси на мислене: Способността да се има логическо, съгласувано и абстрактно мислене. В стресови ситуации процесите на мислене могат да станат неорганизирани. Наличието на хронични или тежки проблеми в концептуалното мислене е често асоциирано с шизофренията и епизодите на мания в биполярното разстройство.

Функционираща защита: Защитата е несъзнателен опит за защита на индивида от някои силно заплашващи идентичността чувства. Началните защити се развиват в детето и включват проекция, отричане и разделяне. Когато порасне детето се появяват по-усъвършенствани защити, които се занимават с вътрешните връзки между егото, суперегото и ид-а; тези защити включват потискане, регресия, изместване и формиране на реакция. Всички възрастни имат и използват примитивни защити, но повече хора имат по-зрели начини за справяне с реалността и тревожността.

Синтез: Функцията на синтеза е его функция за организиране и обединяване на други функции вътре в личността. Тя кара индивида да мисли, чувства и действа по съгласуван начин. Това включва капацитета за интегриране на потенциални противоречиви преживявания, идеи и чувства; например, детето обича своята майка, но също понякога й е ядосано. Способността да се синтезират тези чувства е централно постижение на развитието.

Източници[редактиране | edit source]

  • Brenner, C. (1982). The mind in conflict. New York: International Universities Press, Inc.
  • Brenner, C. (2002). Conflict, compromise formation, and structural Theory. Psychoanalytic Quarterly, 71, 397-417.
  • Freud, A. (1966). The ego and the mechanisms of defense. Revised edition. New York: International Universities Press, Inc.
  • Freud, S. (1911). Formulations on the two principles of mental functioning. Standard Edition, vol. 12, pp. 213-226.
  • Freud, S. (1923). The ego and the id. Standard Edition, vol. 19, pp. 1-59.
  • Freud, S. (1926). Inhibitions, symptoms, and anxieties. Standard Edition, vol. 20, pp. 75-174.
  • Gray, P. (2005). The ego and analysis of defense. 2nd edition. Lanham, MD: Jason Aronson.
  • Hartmann, H. (1958). Ego psychology and the problem of adaptation. Trans., David Rapaport. New York: International Universities Press, Inc.
  • Jacobson, E. (1964). The self and the object world. New York: International Universities Press, Inc.
  • Mahler, M. (1968). On human symbiosis and the vicissitudes of individuation. New York: International Universities Press, Inc.
  • Meissner, W.W. ( ). Freud and psychoanalysis.
  • Mitchell, S.A. & Black, M.J. (1995). Freud and beyond: A history of modern psychoanalytic thought. New York: Basic Books.
  • Spitz, R. (1965). The first year of life. New York: International Universities Press.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ego psychology“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.