Направо към съдържанието

Егрибозки санджак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Егрибоз)
Егрибозки санджак
1471 – 1833
територията на санджака през 1829 г. непосредствено преди образуването на Гърция
територията на санджака през 1829 г. непосредствено преди образуването на Гърция
Административни данни
Столица
Предшественици и наследници
Предшественик
Трикалски санджак
Наследник
Османска Атина, 1803 г.

Егрибоз (на турски: Eğriboz/Ağriboz) османски санджак/лива обхващаща Атика с източната част на Континентална Гърция. Името произлиза от османското название на остров Евбея, по-известен с италианското си име Негропонте.

Санджакът е създаден през 1471 г., когато османският флот начело с Гедик Ахмед паша превзема Евбея от венецианците. Негропонте е присъединен към териториите, превзети предходно (1456 г.) от Атинското херцогство и администрирани от санджакбея на Трикала. Първоначално санджакът е част от Румелийския еялет, но след 1533 г. влиза в новия еялет на Архипелага.

Според Хаджи Калфа през XVII век санджакът обхваща десет каази със следните османски селища: същински Егрибоз, обхващащ централна Евбея; Кизил Хисар (Каристос, южна Евбея); Одербос (Ореи, северна Евбея); Издин/Зейтун (Зейтуни); Модуниш (Менденица); Таланда (Аталанти); Атина (Атина с по-голямата част от Атика); Егина; Истифа (Тива); Еседабад/Туркохори (Елатея); Местубе; Рубус (Оропос); Кефса (Кифисия); Мегара. Източниците от началото на XIX век съобщават за девет каази в санджака: Егрибоз, Таланда, Ливадя (Ливадия), Кизил Хисар, Сална (Салона, Амфиса), Издин, Истифа, Атина и Еседабад. Османска Атина е по право в лична собственост на кизлар агата, т.е. могъщият Главен черен евнух на императорския харем и се управлявал от негово име от войвода.[1]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sanjak of Eğriboz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.