Едвин Пулейбланк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едвин Пулейбланк
канадски синолог
Роден
Починал
Националност Флаг на Канада Канада
Образование Лондонски университет
Научна дейност
Област синология, китайска лингвистика
Семейство
Съпруга Уинона Релия (1946-1976)
Пан Ийхонг (2002-2013)
Деца 3

Едвин Джордж „Tед“ Пулейбланк (7 август 1922 г. – 13 април 2013) е канадски синолог и почетен професор в Университет на Британска Колумбия.[1][2] Той е известен с изследванията си в областта на историческата фонология на китайския език.

Живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Едвин Пулейбланк е роден на 7 август 1922 година в Калгари, Алберта, Канада. Баща му, Уилям Джордж Едвин Пулейбланк, е бил учител по математика и училищен директор, майка му, Рут Пулейбланк също е била учител. Пулейбланк е запален ученик с ярък интелект и отлична памет за данни, научава сам древногръцки език докато е в гимназията.[3] През 1939 г. спечелва държавна стипендия и се записва в Университета на Алберта със специалност гръцка и латинска класика, а в свободното си време дава уроци по математика и физика на състудентите си.[3]

Пулейбланк завършва през 1942 г. в разгара на Втората световна война. Забелязвайки способностите му както по математика а така също и чужди езици, един от неговите професори му предлага шанс да работи по секретен военен проект, предложение което той приема. Пулейбланк е изпратен в Англия, за да работи по проектите за криптоанализ в Блечли Парк, където остава в продължение на три години и се научава да чете японски.[4] Той се завръща в Канада през 1946 г. и за кратко работи за канадския Национален съвет за научни изследвания. Започна да изучава китайски език в университета на Карлтън.[5]

През 1946 г. Пулейбланк получава стипендия от китайското правителство да учи китайски език във факултета по Африканистика и Ориенталистика на Лондонски университет, където остава в продължение на две години. През 1948 г. Пулейбланк става преподавател по класически китайски език в Лондонски университет. По-късно той си спомня, че знанията му по японски език по това време все още са по-добри отколкото по китайски език. Той преподава курсове докато прави докторантура под ръководството на германския синолог Уолтър Саймън. През 1951 г. защитава докторска дисертация на тема „История и живот на Ан Лушан“.[4]

Пулейбланк прекарва една година в изследвания в библиотеките в Токио и Киото, Япония, и също така допълнително изучава китайски език в Кеймбриджки университет, където получава магистърска степен през 1953 г. През 1953 г., само на 31 години, Пулейбланк получава позицията на председател на борда по китайски изследвания в Кеймбридж, който той заема в продължение на 13 години. Пулейбланк и жена му искат да се върнат в Северна Америка, и така през 1966 г. той напуска Кеймбридж, за да се присъедини към факултета по азиатски изследвания в Университет на Британска Колумбия, където остава до пенсионирането си през 1987 година.[6]

Избрани работи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Background of the Rebellion of An Lu-shan, London, UK: Oxford University Press. 1955.
  • Chinese History and World History: An inaugural lecture, Cambridge, UK: Cambridge University Press. 1955.
  • Historians of China and Japan, Edited with W.G. Beasley. London, UK: Oxford University Press, 1961.[7]
  • „The Consonantal System of Old Chinese“, Asia Major 9 (1962): 1962/1962-58.PDF 58–144, 1962/1962-206.pdf 206–265.
  • „Late Middle Chinese, Part I“, Asia Major 15 (1970): 197–239.
  • „Late Middle Chinese, Part II“, Asia Major 16 (1971): 121–166.
  • Pulleyblank, Edwin G. 1981. „Han China in Central Asia.“ The International Historical Review 3.2:278-286. (Also in Pulleyblank 2002, §XI).
  • Pulleyblank, Edwin G. (1983a). „The Chinese and their neighbors in prehistoric and early historic times.“ The origins of Chinese civilization, ed. David N. Keightley, 411–466. Berkeley: University of California Press.
  • Pulleyblank, Edwin G. (1983b). „Stages in the transcription of Indian words in Chinese from Han to Tang.“ Sprachen des Buddhismus in Zentralasien, ed. Klaus Rohrborn & Wolfgang Veenker, 73-102. Wiesbaden: Otto Harrassowitz.
  • Middle Chinese: A Study in Historical Phonology, Vancouver, Canada: UBC Press. 1984. ISBN 978-0-7748-0192-8.
  • Studies in Language Origins. Vol. I., ed by Jan Wind, Edwin G. Pulleyblank, Eric de Grolier and Bernard H. Bichakjian, Amsterdam and Philadelphia, PA: Benjamins, 1989. ISBN 978-1-55619-065-0.
  • Pulleyblank, Edwin G. (1990). „The name of the Kirghiz.“ Central Asiatic Journal 34.1-2: 98-08. (Also in Pulleyblank 2002, §VIII).
  • A Lexicon of Reconstructed Pronunciation in Early Middle Chinese, Late Middle Chinese and Early Mandarin, Vancouver, Canada: UBC Press. 1991. ISBN 978-0-7748-0366-3.
  • A Chinese text in Central Asian Brahmi script: New evidence for the pronunciation of Late Middle Chinese and Khotanese, With R. E. Emmerick. Rome: Istituto Italiano per il Medio ed Estremo Oriente. 1993.
  • Outline of Classical Chinese Grammar, Vancouver, Canada: UBC Press. 1995. ISBN 978-0-7748-0541-4.
  • „The Roman Empire as known to Han China.“ A review article on The Roman Empire in Chinese Sources. D. D. Leslie and K. H. J. Gardiner. Rome (1996). Review by Edwin G. Pulleyblank. JAOS 119.1 (1999), pp. 71–79. {{{name}}} архивиран в JSTOR
  • „The Nomads in China and Central Asia in the Post-Han Period,“ in: Hans Robert ROEMER (Hg.), History of the Turkic Peoples in the Pre-Islamic Period. Histoire des Peuples Turcs à l’Époque Pré-Islamique. (2000). Philologiae et Historiae Turcicae Fundamenta Tomus Primus. Berlin: Klaus Schwarz Verlag, S. pp. 76–94. (Philologiae Turcicae Fundamenta; III) ISBN 978-3-87997-283-8.
  • Essays on Tang and pre-Tang China, Aldershot, UK, and Burlington, VT, USA: Ashgate. 2001. ISBN 978-0-86078-858-4.
  • Central Asia and Non-Chinese Peoples of Ancient China. Aldershot, UK, and Burlington, VT, USA: Ashgate. 2002. ISBN 978-0-86078-859-1.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Lumley, Elizabeth. Canadian Who's Who 2003. University of Toronto Press, 2003. ISBN 0-8020-8865-1.
  2. ↑ Canada. Professor Edwin G. Pulleyblank (1922-2013) | Department of Asian Studies. // Asia.ubc.ca, 13 април 2013. Посетен на 12 септември 2013.
  3. ↑ а б Chan, 2014, p. 252
  4. ↑ а б Chan, 2014, p. 253
  5. ↑ Chan, 2014, p. 243
  6. ↑ Chan, 2014, p. 254
  7. ↑ Boorman, Howard L.. Review: Historians of China and Japan, edited by W. G. Beasley and E. G. Pulleyblank. // Political Science Quarterly 77 (1). 1962. с. 132–134.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Наука“         Портал „Наука“          Портал „Канада“         Портал „Канада“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Едвин_Пулейбланк&oldid=10456636“.