Едвин Пулейбланк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едвин Пулейбланк
канадски синолог
Роден
Починал
13 април 2013 г. (90 г.)
Националност Флаг на Канада Канада
Научна дейност
Област синология, китайска лингвистика
Семейство
Съпруга Уинона Релия (1946-1976)
Пан Ийхонг (2002-2013)
Деца 3

Едвин Джордж „Tед“ Пулейбланк (07 август 1922 г. – 13 април 2013) е канадски синолог и почетен професор в Университет на Британска Колумбия.[1][2] Той е известен с изследванията си в областта на историческата фонология на китайския език.

Живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Едвин Пулейбланк е роден на 7 август 1922 година в Калгари, Алберта, Канада. Баща му, Уилям Джордж Едвин Пулейбланк, е бил учител по математика и училищен директор, майка му, Рут Пулейбланк също е била учител. Пулейбланк е запален ученик с ярък интелект и отлична памет за данни, научава сам древногръцки език докато е в гимназията.[3] През 1939 г. спечелва държавна стипендия и се записва в Университета на Алберта със специалност гръцка и латинска класика, а в свободното си време дава уроци по математика и физика на състудентите си.[3]

Пулейбланк завършва през 1942 г. в разгара на Втората световна война. Забелязвайки способностите му както по математика а така също и чужди езици, един от неговите професори му предлага шанс да работи по секретен военен проект, предложение което той приема. Пулейбланк е изпратен в Англия, за да работи по проектите за криптоанализ в Блечли Парк, където остава в продължение на три години и се научава да чете японски.[4] Той се завръща в Канада през 1946 г. и за кратко работи за канадския Национален съвет за научни изследвания. Започна да изучава китайски език в университета на Карлтън.[5]

През 1946 г. Пулейбланк получава стипендия от китайското правителство да учи китайски език във факултета по Африканистика и Ориенталистика на Лондонски университет, където остава в продължение на две години. През 1948 г. Пулейбланк става преподавател по класически китайски език в Лондонски университет. По-късно той си спомня, че знанията му по японски език по това време все още са по-добри отколкото по китайски език. Той преподава курсове докато прави докторантура под ръководството на германският синолог Уолтър Саймън. През 1951 г. защитава докторска дисертация на тема „История и живот на Ан Лушан“.[4]

Пулейбланк прекарва една година в изследвания в библиотеките в Токио и Киото, Япония, и също така допълнително изучава китайски език в Кеймбриджки университет, където получава магистърска степен през 1953 г. През 1953 г., само на 31 години, Пулейбланк получава позицията на председател на борда по китайски изследвания в Кеймбридж, който той заема в продължение на 13 години. Пулейбланк и жена му искат да се върнат в Северна Америка, и така през 1966 г. той напуска Кеймбридж, за да се присъедини към факултета по азиатски изследвания в Университет на Британска Колумбия, където остава до пенсионирането си през 1987 година.[6]

Избрани работи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Background of the Rebellion of An Lu-shan, London, UK: Oxford University Press. 1955.
  • Chinese History and World History: An inaugural lecture, Cambridge, UK: Cambridge University Press. 1955.
  • Historians of China and Japan, Edited with W.G. Beasley. London, UK: Oxford University Press, 1961.[7]
  • „The Consonantal System of Old Chinese“, Asia Major 9 (1962): 1962/1962-58.PDF 58–144, 1962/1962-206.pdf 206–265.
  • „Late Middle Chinese, Part I“, Asia Major 15 (1970): 197–239.
  • „Late Middle Chinese, Part II“, Asia Major 16 (1971): 121–166.
  • Pulleyblank, Edwin G. 1981. „Han China in Central Asia.“ The International Historical Review 3.2:278-286. (Also in Pulleyblank 2002, §XI).
  • Pulleyblank, Edwin G. (1983a). „The Chinese and their neighbors in prehistoric and early historic times.“ The origins of Chinese civilization, ed. David N. Keightley, 411–466 . Berkeley: University of California Press.
  • Pulleyblank, Edwin G. (1983b). „Stages in the transcription of Indian words in Chinese from Han to Tang.“ Sprachen des Buddhismus in Zentralasien, ed. Klaus Rohrborn & Wolfgang Veenker, 73-102. Wiesbaden: Otto Harrassowitz.
  • Middle Chinese: A Study in Historical Phonology, Vancouver, Canada: UBC Press. 1984. ISBN 978-0-7748-0192-8.
  • Studies in Language Origins. Vol. I., ed by Jan Wind, Edwin G. Pulleyblank, Eric de Grolier and Bernard H. Bichakjian, Amsterdam and Philadelphia, PA: Benjamins, 1989. ISBN 978-1-55619-065-0.
  • Pulleyblank, Edwin G. (1990). „The name of the Kirghiz.“ Central Asiatic Journal 34.1-2: 98-08. (Also in Pulleyblank 2002, §VIII).
  • A Lexicon of Reconstructed Pronunciation in Early Middle Chinese, Late Middle Chinese and Early Mandarin, Vancouver, Canada: UBC Press. 1991. ISBN 978-0-7748-0366-3.
  • A Chinese text in Central Asian Brahmi script: New evidence for the pronunciation of Late Middle Chinese and Khotanese, With R. E. Emmerick. Rome: Istituto Italiano per il Medio ed Estremo Oriente. 1993.
  • Outline of Classical Chinese Grammar, Vancouver, Canada: UBC Press. 1995. ISBN 978-0-7748-0541-4.
  • „The Roman Empire as known to Han China.“ A review article on The Roman Empire in Chinese Sources. D. D. Leslie and K. H. J. Gardiner. Rome (1996). Review by Edwin G. Pulleyblank. JAOS 119.1 (1999), pp. 71–79. {{{name}}} архивиран в JSTOR
  • „The Nomads in China and Central Asia in the Post-Han Period,“ in: Hans Robert ROEMER (Hg.), History of the Turkic Peoples in the Pre-Islamic Period. Histoire des Peuples Turcs à l’Époque Pré-Islamique. (2000). Philologiae et Historiae Turcicae Fundamenta Tomus Primus. Berlin: Klaus Schwarz Verlag, S. pp. 76–94. (Philologiae Turcicae Fundamenta; III) ISBN 978-3-87997-283-8.
  • Essays on Tang and pre-Tang China, Aldershot, UK, and Burlington, VT, USA: Ashgate. 2001. ISBN 978-0-86078-858-4.
  • Central Asia and Non-Chinese Peoples of Ancient China. Aldershot, UK, and Burlington, VT, USA: Ashgate. 2002. ISBN 978-0-86078-859-1.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Lumley, Elizabeth. Canadian Who's Who 2003. University of Toronto Press, 2003. ISBN 0-8020-8865-1.
  2. ↑ Canada. Professor Edwin G. Pulleyblank (1922-2013) | Department of Asian Studies. // Asia.ubc.ca, 2013-04-13. Посетен на 2013-09-12.
  3. ↑ а б Chan, 2014, p. 252
  4. ↑ а б Chan, 2014, p. 253
  5. ↑ Chan, 2014, p. 243
  6. ↑ Chan, 2014, p. 254
  7. ↑ Boorman, Howard L.. Review: Historians of China and Japan, edited by W. G. Beasley and E. G. Pulleyblank. // Political Science Quarterly 77 (1). 1962. с. 132–134.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Едвин_Пулейбланк&oldid=7677630“.