Едвин Сугарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едвин Сугарев
български поет, политик и общественик
Едвин Сугарев, декември 2010
Едвин Сугарев, декември 2010

Роден
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Институт за литература при БАН
Нов български университет
Политика
Депутат VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   
Литература
Жанрове стихотворение, роман
Награди „Развитие“ (2004)
Конкурс на MTel и НДК за SMS-поезия (2005)
„Биньо Иванов“ (2007)

Едвин Стефанов Сугарев е български поет, общественик и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1978 г. Едвин Сугарев завършва българска филология в Софийския държавен университет. В периода 19811984 г. прави редовна аспирантура в Института за литература при БАН по история на новата българска литература. На следващата година защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“.

В периода 19861990 г. е научен сътрудник в Института за литература, като междувременно преподава нова българска литература в СУ (1987) и води лекции върху българския експресионизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1988).

През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. През 1990 г. влиза в редколегията на сп. Литературна мисъл, и също е редактор на Литературен вестник от 1991 до 1996 и от 2003 до днес.

От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“. През 2010 г., в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в НБУ. Член на редколегията на „Българистика Nuova“ – годишник на департамент Нова българистика към НБУ.[1] [2]

Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 1989 г. е активист в националното движение „Екогласност“. Народен представител в 7-ото Велико народно събрание и в 36-ото и 37 Обикновено народно събрание, където е бил зам.-председател на комисията против корупцията, и в периода 1997–2002, като посланик на Република България в Монголия и Индия. През 2014 г. участва в предизборните кампании на политическата формация ГЕРБ.[3] В края на следващата година Сугарев получава назначение като консул в Ниш[4]

Има три брака и шест деца. От първата си съпруга има дъщеря, Ела, която живее в САЩ. От втората си съпруга има дъщеря Тея и син Стефан, а от последната, Мария – има един син, Борис. От поетесата и преводачка Мария Кръстева, с която не е сключвал брак, има двама сина, близнаците Йоан и Кристиян. [5] [6] [7]

Вегетарианец.[8]

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2004 – Наградата „Развитие“ за ръкопис на роман
  • 2005 – Голямата награда на конкурса за SMS-поезия.
  • 2007 – Специална награда от конкурса „Биньо Иванов“
  • 2010 – Номинация за националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Стихове от Камен бряг“
  • 2014 – Номинация в националния конкурс „Христо Фотев“[9]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихове[редактиране | редактиране на кода]

  • Обратното дърво, София: Народна младеж, 1989, 67 стр.
  • Калейдоскоп, Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 117 стр.
  • Водни кръгове, София: Български писател, 1990, 98 стр.
  • Слизайки, София: Лице, 1992, 53 стр.
  • Рокада (поеми), София: Прозорец, 1994, 37 стр.
  • Скрити сетива, София: Свободно поетическо общество, 1996, 47 стр.
  • Кратко, София: Факел, 1997, 64 стр.
  • Хайку от Камен бряг, София: Фондация Демокрация, 1997, 66 стр.
  • Джаз, София: Факел, 1997, 64 стр.
  • Гоби (поема), София: Мост, 1999
  • Хошаб, София: Изд. ателие Аб, 1999, 44 стр.
  • Житие на съня, София: Изд. ателие Аб, 1999, 70 стр.
  • Стихове на откачалката, София: Български художник, 2000
  • Вълча памет (антологична стихосбирка), София: Изд. ателие Аб, 2000
  • Чиреп. Метеорологични предродилни стихотворения, София: Изд. ателие Аб, 2001
  • Лингва Лингам, София: Изд. ателие Аб, 2001, 70 стр.
  • Гибелни думи (антологична стихосбирка под редакцията на Борис Христов), София: Изд. ателие Аб, 2003, 144 стр.
  • Сюр, София: Изд. ателие Аб, 2003, 91 стр.
  • Лоши сънища, 2004
  • Родина, София: Изд. ателие Аб, 2005, 96 стр.
  • Мрежата на Индра, София: Алтера, 2006
  • Събирачи на хартия, Пловдив: Жанет-45, 2007, 94 стр.
  • Стихове от Камен бряг, София: Диор, 2010, 85 стр.
  • Палеонтология на любовта, София: Литературен вестник, 2012, 64 с. (ISBN 9789549602234)[10]
  • Сезонът на плашилото, София: Сиела, 2012, 136 с. (ISBN 9789542810629)
  • Избрано, София: Нест Прес, 2013, 303 с.

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Невъзможните убежища на поезията, София: Корпорация Развитие, 2005, 72 с.

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Изваждане на восъчните пити (фрагменти), София: Small Stations Press, 2013, 128 с.

Научни монографии и сборници[редактиране | редактиране на кода]

Публицистика и разследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Търговията със смъртта (в съавторство с Недко Петров), 1994
  • Банковият банкрут на България, 1996
  • Диагнозата Филчев. Хроника на една гражданска битка, 2003, 152 с.
  • Случаят Гоце, 2007
  • Подлите времена, София: Изток-Запад, 2013, 344 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българистика Nuova
  2. Българистика Nuova, 2013, Съдържание.
  3. „Едвин Сугарев и Георги Марков откриха кампанията на ГЕРБ“, в. „Сега“, 7 септември 2014 г.
  4. „Едвин Сугарев заминава консул в Ниш“, dnevnik.bg, 6 ноември 2015 г.
  5. „Едвин Сугарев: Имам 6 деца от 4 жени“, „Нова добруджанска трибуна“, 10.02.2008 г.
  6. „Мизерна смърт застигна бивша на Едвин Сугарев“, Разкрития.ком, 16.07.2011 г.
  7. „Четири от децата на Едвин Сугарев се присъединяват към гладната му стачка“, Новини.бг, 17.07.2013 г.
  8. „Ексдепутатът Едвин Сугарев: Петко Симеонов и Спас Русев окрадоха помощите!“, „Блиц“, 3.10.2008 г.
  9. „Национален конкурс за поезия „Христо Фотев“, в. „Култура“, бр. 11 (2760), 21 март 2014 г.
  10. Михаил Неделчев, „Палеонтология на любовта“, слово от премиерата на книгата, в. „Култура“, бр. 20 (2682), 24 май 2012 г.
  11. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2713), 22 февруари 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за