Едгар (опера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едгар
Композитор Джакомо Пучини
Либретист Фердинандо Фонтана
Основа Пиеса „La Coupe et les lèvres“ на Алфред дьо Мюсе
Жанр Опера
Действия 3 (първоначално 4)
Създаване 1885 г.
Премиера 21 април 1889 г., Ла Скала, Милано
Действащи лица
Едгар – тенор
Фиделия – сопрано
Тиграна – мецосопрано
Франк – баритон
Гуалтиеро – бас
По-важни представления
1891 г., Театро дел Джилио, Лука
28 февруари 1892 г., Театро Комунале, Ферара
8 юли 1905 г., Театро Опера, Буенос Айрес
25 юни 2008 г., Театро Реджио, Торино
Едгар в Общомедия

„Едгар“ е втората опера на Джакомо Пучини. Либретото е на Фердинандо Фонтана по пиеса в стихове „La Coupe et les lèvres“ на Алфред дьо Мюсе. Премиерата на първоначално четириактовата опера е на 21 април 1889 г. в Ла Скала. Тя не се приема добре и Пучини на няколко пъти внася промени в нейната структура и партитура. Първата редактирана версия се представя през септември на 1891 г. в Театро дел Джилио в Лука и има голям успех. При следващата промяна Пучини съкращава операта до три акта. В този си вид тя има премиера на 28 февруари 1892 г., в Театро Комунале в град Ферара. Окончателният вариант на „Едгар“ се изнася на 8 юли 1905 г. в Буенос Айрес, на фестивала, посветен на Пучини, но има хладен прием.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Успехът на първата опера на Пучини, „Вилите“, осигурява на младия композитор трайно сътрудничество с влиятелния музикален издател Джулио Рикорди. На Пучини се предоставя ежемесечна издръжка и се поръчва втора опера, „Едгар“. Либретото за нея се подготвя от либретиста на „Вилите“, Фердинандо Фонтана. Като литературна основа той използва пиесата в стихове „La Coupe et les lèvres“ („Чаша и устни“) на френския писател Алфред дьо Мюсе.

Пучини започва работата над „Едгар“ през 1884 г. Композирането върви бавно и продължава четири години. През това време започва връзката на Пучини с неговата бъдеща съпруга Елвира Бонтури и се ражда техният син Антонио.

Първоначалната версия на „Едгар“ е с четири действия. Премиерата се изнася на 21 април 1889 г. на сцената на Ла Скала в Милано. Операта се посреща относително хладно и след първото представление има още само две. Рикорди, който разчита на възобновяването на постановката, насърчава Пучини да внесе поправки в партитурата. Но новата редакция на операта се представя едва през септември на 1891 г. Постановката се изнася на сцената на Театро дел Джилио (Teatro del Giglio) в родния град на Пучини, Лука, и има голям успех. Въпреки това, представлението затвърждава желанието на Пучини операта да има триактна структура. Той преработва партитурата, като се отказва от четвъртото действие и съществено съкращава второто. В този си вид операта има премиера на 28 февруари 1892 г. в Театро Комунале (Teatro Comunale) във Ферара, следват постановките в Торино, Мадрид и Бреша.[1][3]

През 1901 г. Рикорди изпраща на Пучини оригиналната партитура на четвъртото действие с искане то отново да се включи, а второто действие да е в съкратен вид. Пучини, обаче, зает с композирането на „Манон Леско“ прави тези промени едва през 1905 г. за посветения на него фестивал в Буенос Айрес. Постановката се изнася в оперния театър на града (Teatro de la Opera), но няма голям успех.[4]

Самият Пучини остава недоволен от своята първа пълноформатна операта. Убеден, че в основата на несполуката е либретото на „Едгар“, той в крайна сметка се отказва от опитите да я подобри. Поради няколкократното преработване на партитурата обстоятелствата се стичат така, че оригиналът на операта се съхранява на части при Рикорди и Пучини – при издателя остават ръкописите на първото и третото действие, а при композитора на второто и четвъртото. През 2007 г. внучката на Пучини, Симонета (Simonetta Puccini), открива смятаните за изгубени ръкописи. През 2008 г., на сцената на Театро Реджио в Торино, операта „Едгар“ се представя по събраната в цялостен вид партитура от 1889 г. Постановката след повече от един век потвърждава правотата на Пучини – стиховете на Фонтана не предизвикват емоционален отклик на публиката.[4][5][6][7][8][9]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Скица на сценичния декор за трето действие. Художник Джузепе Паланти (Giuseppe Palanti)

Действието се развива във Фландрия през 1302 г.

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

Четирииактна версия[редактиране | редактиране на кода]

Първо действие[редактиране | редактиране на кода]

Село във Фландрия, зазорява се. Младата девойка Фиделия радостно посреща изгряването на слънцето. Тя е влюбена в Едгар, той също я обича. Появява се Тиграна, тя съблазнява Едгар и той не може да устои на нейното очарование.

Селяните вървят към църквата, Тиграна им се присмива и пее богохулна песен по време на литургията. Ядосаните селяни са готови да се разправят с Тиграна, тя бяга към дома на Едгар и търси неговата помощ. Той спира тълпата и в гнева си проклина селото и запалва своята къща. Намесва се Франк, който отдавна е влюбен в Тиграна. Двамата млади мъже се спречкват, Едгар ранява Франк и напуска с Тиграна селото.

Второ действие[редактиране | редактиране на кода]

Едгар, станал богат и знатен, живее с Тиграна в замък. Празният начин на живот, който водят, обаче, вече не носи радост на Едгар, спомените за родния дом и за Фиделия запълват мислите му. Решението му да промени живота си съвпада с появата на войници, отиващи на бойно поле. Те са водени от Франк, брата на Фиделия. Франк и Едгар се помиряват, Едгар решава да се присъедини към войниците. Тиграна не успява да го разубеди.

Трето действие[редактиране | редактиране на кода]

Фламандската армия печели битката, но дава и много жертви. В селото върви подготовката за тържествено погребение на Едгар. Сред хората се появява забулен монах, който напомня за недостойното поведение на Едгар в миналото. Франк се опитва да го спре, но хората слушат монаха и повлияни от неговите думи проклинат Едгар. Само Фиделия се намесва в защита на паметта на своя любим. След това тя напуска сцената.

Появява се Тиграна, оплакваща смъртта на своя любовник. Монахът се приближава към нея, предлага ѝ злато и скъпоценности, ако тя потвърди, че Едгар е искал да предаде страната си. Тиграна се съгласява. Повярвали на клеветата войниците се опитват да осквернят тялото в гроба, но се оказва, че там има само броня. Монахът сваля качулката и всички виждат, че това е Едгар. Той проклина Тиграна за нейната алчност, тя се опитва да потърси помощ от войниците и след това бяга.

Четвърто действие[редактиране | редактиране на кода]

Разсъмва се. След безсънна нощ Фиделия решава да сложи край на своя живот. Тя излиза на балкона и вижда Едгар заедно с Франк. Едгар обяснява на Фиделия, защо е трябвало да инсценира собствената си смърт. Той обещава, че никога вече няма да я остави и те ще се оженят още същия ден.

Едгар оставя Фиделия да се подготви за сватбената церемония. Влиза Тиграна и удря Фиделия с нож в гърдите. Едгар се връща, Фиделия умира в ръцете му. Селяните и Франк залавят Тиграна и я отвеждат до скелето, за да я обезглавят.

Триактна версия[редактиране | редактиране на кода]

Разликата в съдържанието между четири- и триактната постановка не е голяма. В последното – третото – действие Фиделия не напуска сцената. Когато се разкрива, че забуленият монах е Едгар, тя тича към него да го прегърне. Тиграна я изпреварва, удря с нож и убива.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

„Едгар“, без да притежава достойнствата на оперите от зрелия период на Пучини, съдържа музикални фрагменти и номера, разкриващи таланта на композитора.

Арии[редактиране | редактиране на кода]

  • Тиграна, първо действие – Tu il cuor mi strazi
  • Фиделия, първо действие – O fior del giorno
  • Франк, първо действие – Questo amor vergogna mia
  • Фиделия, първо действие – Gia il mandorlo vicini
  • Едгар, второ действие – O soave vision
  • Едгар, второ действие – Orgia, chimera dall'occhio vitreo
  • Фиделия, трето действие – Nel villaggio d'Edgar
  • Едгар, трето действие – O lebbra sozzura del mondo
  • Фиделия, трето действие – Addio addio mio dolce amor
  • Едгар, трето действие – Bella signora il pianto sciupo gli

Инструментация[редактиране | редактиране на кода]

Оркестърът се състои от следните инструменти:[10]

На сцената свирят: осем тромпета, четири барабана, камбана и лютня

Източници[редактиране | редактиране на кода]