Еджинкорт (линеен кораб, 1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Еджинкорт“
Rio de Janeiro; Sultan I. Osman; HMS Agincourt
HMS Agincourt H89142.jpg
Линкорът „Еджинкорт“ около 1918 г.
Флаг Бразилия Бразилия
Османска империя Османска империя
Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб
Производител Armstrong Elswick Works Ltd в Нюкасъл, Великобритания.
Живот
Поръчан август 1910 г.
Заложен 14 септември 1911 г.
(като „Рио де Жанейро“)
Спуснат на вода 22 януари 1913 г.
През декември 1913 г. продаден на Османската империя и
преименуван на „Султан Осман I“,
на 3 август 1914 г. реквизиран от Великобритания
Влиза в строй 20 август 1914 г. като „Еджинкорт“
Изведен от
експлоатация
април 1921 г., утилизиран
1924 – 1925 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 204,67 m
Ширина 27,0 m
Газене 8,2 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
22 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
40 270 к.с.
Скорост 22 възела
(41 km/h)
Водоизместимост 27 500 t (стандартна)
30 250 t (пълна)
Броня главен пояс: 102 – 229 mm;
траверси: 102 – 203 mm;
палуба: 25 – 65 mm;
барбети ГК: 76 – 229 mm;
кули ГК: 76 – 305 mm;
бойна рубка: 305 mm
Екипаж 1267 души
Далечина на
плаване
7000 морски мили при 10 възела ход
Схема на разположението на оръдията на ГК HMS Agincourt main weapon.svg
Въоръжение
Артилерия 7x2 305 mm;
18x1 152 mm;
10x1 76 mm
Торпеда 3 x 533 mm ТА
„Еджинкорт“ в Общомедия

Еджинкорт (на английски: HMS Agincourt) е британски линеен кораб (дреднаут). Заложен като „Рио де Жанейро“ за Бразилия, на стапела е преотстъпен на Османската империя и е преименуван в „Султан Осман I“, с началото на Първата световна война е реквизиран от Великобритания и влиза в състава на нейния флот.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Построяването на дредноута „Рио де Жанейро“ е одобрено от правителството на Бразилия през август 1910 г., като отговор на увеличаването на ВМС на Аржентина, отношенията с която се помрачават от взаимни териториални претенции. Първоначално е планирано кораба да има водоизместимост 32 хиляди тона и въоръжение от 14 12-дюймови оръдия. Обаче дефицита на средства и, последвалото на 10 ноември същата година въстание на военните моряци от линкора Минас Жерайс води до отказване от първоначалния проект. Заедно с това, пожеланията на морското ведомство на Бразилия, по отношение количеството на оръдията не се изменят.

Османската империя е заинтересувана от усилването на своя флот в отговор на плановете на Руската империя по усилването на Черноморския ѝ флот. На 20 януари 1914 г. дредноута преминава в собственост на Турция и получава названието „Султан Осман I“. Той е спуснат на вода и даже в Англия пристига неговият турски екипаж, обаче, на 3 август 1914 г., във връзка с началото на Първата световна война той е реквизиран от Британското Адмиралтейство и влиза в състава на КВМФВ като ЕВК „Еджинкорт“. Адмиралтейството крайно нетактично кръщава дредноута в чест на битката при Аженкур, в която англичаните разбиват своя настоящ съюзник – Франция. Реквизирането на HMS Agincourt и HMS Erin предизвиква недоволство в общественото мнение на Турция и служи за една от причините за присъединяването на Турция към съюза на Германската империя и Австро-Унгария[1].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

HMS Agincourt (схема)

Конструкцията на линкора има редица особености, кардинално различаващи го от съвременните му британски дредноути. Той е доста дълъг за своята водоизместимост и има отслабен корпус. Огъня на артилерията на линкора е труден за управляване, а при стрелба с пълен бордови залп корпуса на кораба изпитва сериозни претоварвания. В същото време, той се отличава с добра мореходност и ходови качества.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Дредноута участва в Ютландското сражение. В боя изстрелва 144 двенадесетдюймови и 111 шестдюймови снаряда, има попадания в Kaiser, Markgraf и, възможно, в Wiesbaden.

През 1921 г. линкора е планиран за преоборудване в снабдителен съд. За това от него трябва да бъдат снети всички кули, освен двете предни, да бъдат оборудвани складове за продоволствие, снаряжение и горивни цистерни. Обаче се отказват от тази идея и кораба е продаден за скрап.

Дредноута има забавния прякор „Дворецът на Джина“, което произлиза от разделянето на неговото име (на английски: A Gin Court) и явно намеква на сложната корабна архитектура със седемте кули на главния калибър. Кораба има репутацията на най-комфортния кораб в Кралския флот[2].

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло, „Еджинкорт“ трудно може да се разглежда като удачен проект, от гледна точка стандартите на КВМФ на Великобритания. Прекалено дългият корпус, явно претоварен с въоръжение и слабата му защита не могат да компенсират големия брой оръдия на главния калибър. Във водите на Южна Америка кораба, безусловно би представлявал доста грозна сила. В същото време проекта на този дредноут ще остане в аналите на световното корабостроене като кораба с най-голям брой кули на главния калибър (моряците ги назовават по дните на седмицата, а официалното им обозначение е по букви – от A до G)[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Роган , 2017, с. 62
  2. Козлов Б.В.. Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг. СПб., 2008, 21 с.. ISBN 978-5-98830-030-4.
  3. Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-85177-245-5.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Козлов Б.В.. Линейные корабли „Эджинкорт“, „Канада“ и „Эрин“. 1910 – 1922 гг. СПб., 2008, 80 с.. ISBN 978-5-98830-030-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1985. ISBN 0-87021-907-3.
  • Юджин Роган. Падение Османской империи. Первая мировая война на Ближнем Востоке, 1914 – 1920 гг.. М., 2017. ISBN 978-5-91671-762-4.
  • Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1922. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Agincourt (1913)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.