Едикт от Болио
Едиктът от Болио (на френски: L’édit de Beaulieu) се нарича документът, с който на 6 май 1576 г. се поставя край на петата религиозна война във Франция. Наричан е също „мирът на Мосю“ (на френски: Le paix de Monsieur) заради ролята, която има за подписването му Франсоа д'Алансон,[1] единственият останал жив брат на краля, Анри ІІІ. Правителството е принудено да сключи мир и да издаде едикта, защото държавата е пред банкрут и няма пари да се плати на армия, която да спре сериозните хугенотски сили, събрани край Мулен.
Съдържание на едикта[редактиране | редактиране на кода]
Като се има предвид големия удар, който хугенотската партия претърпява през 1572 г. по време на т. нар. Вартоломеева нощ, едиктът е същинска изненада.[2] Той показва не само, че хугенотите не са унищожени, но напротив – че са се засилили. На пръв поглед те правят някои отстъпки (позволява се католическото изповедание в градове, които дотогава са се считали за тяхна запазена територия), но всъщност едиктът укрепва военната им мощ. Той се смята за най-благосклонния жест към протестанството от началото на войните. В Париж и две левги около него всякаква протестантска проповед продължава да е забранена, но във всички други градове е позволена, макар и на повечето места само в покрайнините. На хугенотите се разрешава да заемат всякакви длъжности, да работят всякаква работа, да бъдат съдии и да участват в регионалните парламенти. Могат също да присъстват на събранията на Генералните щати.[3] Все пак хугенотите остават длъжни да плащат църковния данък, като че ли са католици.
Най-важното от всичко е това, че хугенотите получават осем крепости (наричани „сигурни места“), в които имат право на гарнизони: Перигьо, Вердюн на Гарона, Исоар, Егю-Морт, Бокер, Сейн, Сер и Нион, всичките в южната част на страната. Те са различни от онези четири „сигурни места“, дадени по едикта от Сен Жермен (1570).
Реакция на католиците[редактиране | редактиране на кода]
Реакцията на католиците е ожесточена и през октомври 1576 г., по време на Генералните щати в Блоа, те отказват да ратифицират текста. Анри ІІІ е подложен на унищожителна критика. Съпротивата, вдъхновена от крайния католик Анри дьо Гиз, се развихря бързо – той обесва двама хугеноти от своята армия, а населението на Пикардия отказва да приеме херцог дьо Конде за свой губернатор.[4] Това води до подновяването на военните действия на следващата година.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ James Thompson, The wars of religion in France, 1559 – 1576: the Huguenots, Catherine de Medici and Philip II, Chicago 1909, p. 516
- ↑ The Age of Wars of Religion, 1000 – 1650: An Encyclopedia of Global Warfare and Civilization, Greenwood press 2006, p. 236
- ↑ Fifth war of Religion (1574 – 1576), на сайта Musée protestant
- ↑ Калин Тодоров, Хронологична енциклопедия на света, том 4, Велико Търново 1993, с. 251