Единадесета пехотна дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българската военна част. За руската вижте Единадесета пехотна дивизия (Русия).

Единадесета пехотна дивизия
11th Infantry Division (Bulgaria) - Soldiers in WWI.jpg
Войници от 11 пехотна дивизия по време на Първата световна война
Информация
Активна 10 октомври 1912 – 1945
Държава България
Размер 10859
Гарнизон/щаб Свиленград

Единадесета пехотна дивизия е българска военна част, формирана през Балканската война (1912 – 1913).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Единадесета пехотна дивизия е формирана в Свиленград на 10 октомври 1912 г. с телеграма от щаба на действащата армия, под името Единадесета пехотна сборна дивизия. В състава ѝ влизат 1, 6, 25 и 26 опълченски дружини и 3, 11, 12, 15, 23, 25, 27, 29, 30, 32, 35 и 36 допълваща дружини. Дивизията влиза в състава на 2-ра армия. По-късно се обявява бойното разписание на дивизията, която се състои от 2 пехотни бригади, като в първата влизат 55-и и 56-и пехотни полкове, а във втората 57-и и 58-и пехотни полкове. След Междусъюзническата война, на 25 август 1913 година дивизията е разформирована.[1].

По време на участието на България в Първата световна война е формирана Единадесета македонска дивизия, а по време на Втората световна война, през 1939 – 1945 година отново е формирана дивизия с номер 11, която участва и във войната срещу Германия 1944 – 1945 г.

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) дивизията участва в обсадата на Одрин и има следното командване и състав:[2]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Числен състав[редактиране | редактиране на кода]

55 пп 56 пп 57 пп 58 пп 11 не с. с. ап 1/2 пр
26 офицери
3444 долни чинове
4 дружини
3446 пушки
18 офицери
2438 долни чинове
4 дружини
3500 пушки
21 офицери
3070 долни чинове
3 дружини
2680 пушки
11 офицери
1831 долни чинове
3 дружини
2590 пушки
5 батареи
30 оръдия
½ дружини
250 пушки

Общо в дивизията: 14½ дружини, 5 батареи, 12466 пушки, 30 оръдия

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[3][4]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

  • Началник на дивизията – полковник Кръстьо Златарев
  • Началник на щаба на дивизията – от Генералния щаб, подполковник Петър Дървингов
  • Старши адютант – майор Д. Добруджански
  • Младши адютант – капитан Вл. Николов
  • Офицер за поръчки – капитан Ив. Халачев
  • Артилерийска част
    • Началник на артилерията – полковник Дворянов
  • Интендантство
    • Дивизионен интендант – подполковник Христо Иванов
    • Помощници на интенданта – майор Сирманов, гражд. чиновник Коцев
    • Дивизионен продоволствен транспорт – майор Минков
    • Интендантска рота – майор Вергов
    • Разходен магазин – майор Йонков
  • Инженерна част
    • Дивизионен инженер и командир на 11 пионерна дружина – военен инженер подполковник Константин Йотов
  • Санитарна част
  • Ветеринарна част
    • Ветеринарен дивизионен лекар – санитарен поручик Гърличков
  • Съдебна част
    • Председател на полковия военен съд – полковник Димитър Жостов
    • Прокурор на полковия военен съд – капитан Стоянов
    • Помоюник-прокурор на полковия военен съд – поручик Грудов
    • Следовател – поручик Панов
  • Етапна линия
    • Начален етап – поручик Велчев
    • Междинен етап – майор Шойлев
    • Преден етап – майор Угренов
  • Военна поща – чиновник Димов
  • Командир на 11 дивизионен ескадрон (от 4-и конен полк) – майор Ангел Йотов

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

Части придадени към дивизията

  • Командир на 11 нескорострелно артилерийско отделение (от 4-и арт. полк) – майор Христо Димитров
  • Командир на 8 нескорострелно артилерийско отделение – подполковник Георги Божинов
  • Командир на 11-а пионерна дружина – подполковник Йотов

Боен път[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война (1915 – 1918), през август 1915 година се формира кадрова дивизия, която на 10 септември същата година се преименува на Единадесета пехотна македонска дивизия. На 15 октомври 1918 се разформира, като до 1923 година действа Ликвидационен щаб.[5]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Единадесета пехотна сборна дивизия (10 октомври 1912 – 25 август 1913)
  • Кадрова дивизия (22 август 1915 – 12 септември 1915)
  • Единадесета пехотна македонска дивизия (12 септември 1915 – 15 октомври 1918)
  • Единадесета пехотна дивизия (1939 – 1945)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-майор Вълко Велчев 13 октомври 1912 – 1912
2. Полковник Васил Делов 1912 – 1913
3. Полковник Кръстю Златарев 15 септември 1915 – 1918
Полковник Ангел Доцев 1944 – 1945
Полковник Тодор Джонев 1945 – 1945
Полковник Стефан Таралежков 1945 – 1946?

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Централен военен архив – Велко Търново. Пътеводител по архивните фондове 1877 – 1945, т. I, София 1976, с. 113
  2. Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том 5.2, стр. 1074 – 1075
  3. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1130 – 1131
  4. Действията на 11-а п. Македонска дивизия от Криволакъ до Богданци, стр. 2 – 3
  5. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 113

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Н., „Балканската война 1912 – 1913 г.“, София, 1924, Печатница на армейския военно-изследователски фонд
  • Тодоров, Т., Ефтимов, Т.. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.
  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том V Книга 2 – Операции около одринската крепост“, София, 1930, Държавна печатница
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница