Единица на Добсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Единицата на Добсън е единица за измерване съдържанието на озон в атмосферата на Земята.

Една единица на Добсън е равна на слой озон от 10 μm при стандартни налягане и температура.[1][2] Това съответства на 2,69·1016 молекули озон на квадратен сантиметър от повърхността на Земята, или 0,447 mmol/m².

За определяне наличието на озонова дупка е избрана границата за наличие на озон в атмосферата от 220 единици на Добсън.

Единицата на Добсън е наречена в чест на Гордън Добсън, който през 1920 г. конструира първите уреди за измервне нивото на озона. Днес тези уреди се наричат озонни спектрометри на Добсън.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ozone Hole Watch: Facts About Dobson Units
  2. IUPAC, Compendium of Chemical Terminology, 2nd ed. (the "Gold Book") (1997). Online corrected version:  (2006–) "Dobson unit in atmospheric chemistry".