Един американец в Париж (филм)
Един американец в Париж | |
---|---|
An American in Paris | |
![]() Кадър от трейлъра на филма с Гетари, Левант и Кели
|
|
Режисьори | Винсънт Минели |
Продуценти | Артър Фрийд |
Сценаристи | Алан Джей Лернър |
В ролите | Джийн Кели, Лесли Карон, Оскар Левант |
Музика | Джордж Гершуин (музика) Айра Гершуин (текстове) |
Оператор | Alfred Gilks |
Разпространител | Metro Goldwyn Mayer |
Премиера | 4 октомври 1951 |
Времетраене | 113 мин. |
Страна | САЩ |
Език | английски |
Бюджет | $2 723 903 |
Външни препратки | |
IMDb | |
![]() |
„Един американец в Париж“ (на английски: An American in Paris) е музикален филм от 1951 г., вдъхновен от едноименната композиция на Гершуин (1928 г.). Действието във филма се развива в Париж. Режисьор е Винсънт Минели. Участват Джийн Кели, Лесли Карон, Оскар Левант, Нина Фоч. Музиката е на Джордж Гершуин, а автор на текстовете на песните е брат му Айра. В хода на действието са включени редица танцови изпълнения върху популярни мелодии на композитора, с хореография от Джийн Кели. Сред песните са „I Got Rhythm“, „I'll Build A Stairway to Paradise“, „'S Wonderful“ и „Our Love is Here to Stay“. Кулминация представлява 18-минутният танц в края на филма с музиката от „Един американец в Париж“.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Джери Милигън (Джийн Кели) е американски имигрант в Париж, който се опитва да преживява, работейки като художник. Неговият приятел Адам (Оскар Левант) е пианист, който от дълго време акомпанира на известния френски певец Анри Борел (Жорж Гетари). Майло Робъртс (Нина Фоч) е самотна богата жена, която покровителства Джери и се интересува не само от изкуството му. Джери обаче е влюбен в Лизе (Лесли Карон), френско момиче, което среща в ресторант. Тя отвръща на чувствата му, но вече има връзка с Анри, към когото се чувства задължена за това, че е помогнал на семейството ѝ през Втората световна война.
По време на бал с маски, където всички са облечени в черно-бели костюми, Майло разбира, че Джери не се интересува от нея, Джери разбира, че Лизе го обича, но ще се омъжи за Анри на следващия ден, а Анри случайно чува разговора им. Когато Анри отвежда Лизе, Джери си фантазира как танцува с нея из цял Париж. Фантазията му е прекъсната от клаксон на кола - Анри връща Лизе обратно при него.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
„Оскар“[редактиране | редактиране на кода]
Филмът печели 6 награди „Оскар“ от 8 номинации:
- най-добър филм
- най-добър оригинален сценарий (Alan Jay Lerner)
- най-добро операторско майсторство за цветен филм (Alfred Gilks)
- най-добра музика на комедия или музикален филм (Saul Chaplin, Johnny Green)
- най-добра сценография за цветен филм (Cedric Gibbons, Preston Ames, Edwin B. Willis, Keogh Gleason)
- най-добри костюми за цветен филм (Orry Kelly, Walter Plunkett)
- номинация за най-добра режисура Винсънт Минели (Vincente Minnelli)
- номинация за най-добър монтаж (Adrienne Fazan)
„Златен глобус“[редактиране | редактиране на кода]
Печели 1 награда „Златен глобус“ от 3 номинации:
- най-добър филм (музикален или комедия)
- номинация за най-добра главна мъжка роля (музикален филм или комедия) Джийн Кели (Gene Kelly)
- номинация за най-добра режисура Винсънт Минели (Vincente Minnelli).
Участва във Филмовия фестивал в Кан през 1952 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „An American in Paris“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |
|