Един оглед по етнографията на Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Един оглед по етнографията на Македония“
Един оглѣд по етнографіята на Македонія
Корица на първото издание
Корица на първото издание
Автор Спиро Гулабчев
Първо издание 1887 г.
България
Оригинален език български

„Един оглед по етнографията на Македония“ е книга на българския общественик Спиро Гулабчев, излязла на български език в 1887 година в Габрово. Книгата е обобщение на наблюденията на Гулабчев върху националностите в Македония и прави обзор на разпространението на националностите в областта, както и на техния език.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

В книгата си „Един оглед по етнографията на Македония“, подобно на лозарите, Гулабчев настоява за приближаване на българския книжовен език до западните народни говори:

щото бѫлгарскии книжнин език да се [...] разбира от простите бѫлгари, ама били тия мизиици, тракиици, или македонци.[1]

В този си труд Гулабчев разобличава гръцките фалшификации на истината за националната принадлежност на македонското население:

Гѫрците и досега още ги именуват макѣдонските жители ту съ името „Елини“, ту съ името „Вулгарофони“; при все това тия си остават пак таквис бѫлгари каквито и си сѫ.[2]

както и опитите на сръбската пропаганда да наложи лъжата за някакво местно славянско население, различно от българското и предрича появата на македонизма:

За забелѣзванѣ е, чѣ сѫрбите колчѣм говорат за своите си права върху Макѣдонiя, повѣчето пъти съ думата „славяни“ именуват Макѣдонските бѫлгари, от колкуто съ думата сѫрби... Тия, види се, именуват ги съ думата славяни, за да можятъ отсетне... да извадат заклiучѣнiето – чѣ макѣдонските славяни сѫ многу по-близки към сѫрбите, а чѣ от тук сетне да можят, да извадат и второ заклiучѣнiе – чѣ макѣдонските славяни повечѣ сѫ сѫрби, от колкуто бѫлгари.[2]

Гулабчев стига до заключението, че

Наi-главнии елѣмент въ Макѣдонiя е бѫлгарскии; но освен него там има и други оште народни елѣменти, като: турци, гѫрци, сѫрби, арнаути, власи и евреи.[3]

Гулабчев, повлиян от идеите на украинския федералист професор Михайло Драгоманов, смята, че териториалните проблеми на Балканите и особено Македонският въпрос могат да се решат чрез създаването на Балканска федерация.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гулабчев, Спиро. Един оглѣд по етнографіята на Македонія. Габрово, 1887. с. 7.
  2. а б Гулабчев, Спиро. Един оглѣд по етнографіята на Македонія. Габрово, 1887. с. 23.
  3. Гулабчев, Спиро. Един оглѣд по етнографіята на Македонія. Габрово, 1887. с. 39.
  4. Шарова, Крумка. Идейният път на Спиро Гулапчев. // Известия на Института по история 11. 1962. с. 113.
     Портал „Македония“         Портал „Македония