Един сезон в ада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Един сезон в ада
Une saison en enfer
Une saison en enfer - 01.jpg
АвторАртюр Рембо
Първо изданиеоктомври 1873 г.
Брюксел, Flag of Belgium (civil).svg Белгия
Оригинален езикФренски
Жанрпоезия
Страници58

Издателство в БГ„Нов Златорог“
ПреводачКирил Кадийски
ISBNISBN 954-492-031-5
НачалоJadis, si je me souviens bien, ma vie était un festin où s’ouvraient tous les cœurs, où tous les vins coulaient.
КрайQue parlais-je de main amie ! Un bel avantage, c’est que je puis rire des vieilles amours mensongères, et frapper de honte ces couples menteurs, — j’ai vu l’enfer des femmes là-bas ; — et il me sera loisible de posséder la vérité dans une âme et un corps.

„Един сезон в ада“ (на френски: Une Saison en Enfer) е разширена поема в проза, написана и публикувана през 1873 г. от френския писател Артюр Рембо. Това е единственото произведение, публикувано от самия Рембо. Книгата има значително влияние върху творчеството на по-късни художници и поети, включително сюрреалистите.

История на написване[редактиране | редактиране на кода]

Рембо започва да пише поемата през април 1873 г. по време на посещение във фермата на семейството си в Рош, близо до Шарлевил на френско-белгийската граница. Според Бертран Матийо Рембо е написал творбата в порутена плевня.[1]

През следващите седмици Рембо пътува с поета Пол Верлен из Белгия и обратно до Лондон. Двамата са започнали връзка през пролетта на 1872 г. и често се карат.[2] Верлен има пристъпи на самоубийствено поведение и пиянство. През 1873 г. по време на престой в Брюксел Рембо обявява, че планира да го напусне, при което Верлен произвежда два изстрела с револвера си, ранявайки Рембо. След последващи заплахи за насилие, Верлен е арестуван и осъден на две години тежък труд. След раздялата им Рембо се завръща у дома, където завършва и през септември 1873 г. публикува „Един сезон в ада“.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Поемата е разделена на девет части с различна дължина. Те се различават значително по тона и разбираемостта на изказа, според някои изследователи защото е писана на нетрезва глава или под въздействието на опиати.[3] При сравнение с по-ранните версии обаче е видно, че окончателната творба е добре редактирана и умишлено преработена.[4]

  1. Въведение – познато със заглавието „Някога, ако паметта не ме лъже…“ (на френски: Jadis, si je me souviens bien...) – очертава проклятието на разказвача и представя историята като „страници от дневника на една прокълната душа“.
  2. Нечиста кръв (Mauvais sang) – Описва галския произход на разказвача и как е повлиял на неговия морал и щастие.
  3. Нощ в ада (Nuit de l'enfer) – Описва момента на смъртта на разказвача и слизането му в ада.
  4. Бълнувания I: Безумната девственица – Пъкленият съпруг (Délires I : Vierge folle – L'Époux infernal) – Най-последователната част от повествованието; разказва историята на един мъж (Верлен), роб на своя „пъклен младоженец“ (Рембо), който го е измамил с фалшиви обещания. Макар да не са използвани истинските имена на героите, алегорията за връзката му с Верлен е очевидна.
  5. Бълнувания II: Алхимия на словото (Délires II : Alchimie du verbe) – Разказвачът обяснява за собствените си фалшиви надежди и разбити мечти. Тази част е разделена по-ясно и съдържа много стихове (повечето са отделни стихотворения от ансамбъла, наречен по-късно „Последни поеми“ („Derniers vers“). Тук Рембо доразвива своята теория за поезията, която започва в творбата „Писмата на прорицателя“ („Lettres du Voyant“), но в крайна сметка макар да признава, че поезията е била важна част от живота му, пренебрежително я нарича „поетически вехтории“. Следват стихотворенията „Песен за най-високата кула“ и „Глад“ и няколко неозаглавени.[5]
  6. Невъзможното (L'impossible) – Този раздел е объ,udk, но някои критици го разглеждат като описание на опита на разказвача да избяга от ада.
  7. Светкавицата (L'éclair) – Кратка част; тонът на разказвача е примирен и фаталистичен в очакване на смъртта.
  8. Утрин (Matin) – Тази кратка част служи като заключение; разказвачът заявява, че е завършил разказаза своя ад и се е „отучил“ да говори.
  9. Сбогом (Adieu) – Тази част намеква за смяна на сезоните от есен към пролет. Разказвачът изглежда е станал по-уверен и по-силен през пътуването си през ада, твърдейки, че сега е в състояние да „обладава“ истината – в една душа и в едно тяло.

Тълкуване[редактиране | редактиране на кода]

Академичните критици предлагат много различни и често напълно несъвместими заключения относно това какво значение и философия може или не може да се съдържа в текста.

  • Бернар Матийо описва „Сезон в ада“ като „ужасно загадъчна поема“ и „блестяща, почти истерична кавга между поета и неговото друго „Аз“. [1]Той идентифицира два гласа в сюрреалистичния разказ: „двете отделни части на шизоидната личност на Рембо – „азът“, който е наблюдател/поет, и „азът“, който е селският син на невероятно твърдоглавата вдовица Рембо. Единият глас е диво влюбен в чудото на светлината и детството, а другият намира всички тези литературни шеги за проклети и „идиотски“.[1]
  • Хенри Милър публикува английския превод на поемата, запознавайки американската публика с творчеството на Рембо през шейсетте години на 19 в. Към превода на поемата, Милър пише разширено есе за Рембо и „Сезон в ада“, озаглавено „Времето на убийците“.[6]

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

  • Във филма „Полък“ (2000 г.) Лий Краснър (в ролята Марша Гей Хардън) чете цитат от „Един сезон в ада“, написан на стената на нейното студио, когато Джаксън Полък (в ролята Ед Харис) я посещава за първи път.
  • Последната песен от американското издание на четвъртия албум на Моби Animal Rights (1996), е кръстена „Един сезон в ада“. В допълнение, албумът му Last Night (2008) включва песента „Hyenas“, в която женски глас чете първите няколко реда на поемата в оригинал на френски език.
  • „Един сезон в ада“ е цитирана няколко пъти в албума Pretty.Odd. (2008) от Panic! at the Disco.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

На български творбата е преведена от Кирил Кадийски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Mathieu, Bertrand. „Introduction“ in Rimbaud, Arthur, and Mathieu, Bertrand (translator), A Season in Hell & Illuminations. New York, BOA Editions, 1991.
  2. Бонефой, Ив: Rimbaud par lui-meme, Париж 1961 г., Éditions du Seuil
  3. Роб 2000 , стр. 201
  4. Артур Рембо: Une Saison en Enfer/Eine Zeit in der Hölle , Reclam, Щутгарт 1970; послеслов от W. Dürrson, p. 105.
  5. Артур Рембо: Une Saison en Enfer/Eine Zeit in der Hölle , Reclam, Щутгарт 1970; послеслов от W. Dürrson, S. 106.
  6. A Season in Hell. BookRix, 14 June 2019. ISBN 9783736819252.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „A Season in Hell“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​