Едит Дьомрьои
| Едит Дьомрьои Gyömrői Edit | |
| унгарски психоаналитик | |
 | |
| Родена |
8 септември 1896 г.
|
|---|---|
| Починала | 10 февруари 1987 г.
|
| Националност |  Унгария |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Учила при | Ото Фенихел |
| Работила в | Клиника Хампстед |
| Семейство | |
| Други роднини | Ищван Холош (чичо) |
| Уебсайт | |
Едит Дьомрьои (на унгарски: Gyömrői Edit) е унгарски психоаналитик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 8 септември 1896 година в Будапеща, Унгария, в семейството на Марк Гелб и Илона Пфайфер. Първоначално учи вътрешен дизайн по желание на баща си, но по-късно го изоставя. Омъжва се за Ервин Рени през 1914 г., но се развежда четири години по-късно.
Научава за психоанализата от чичо си Ищван Холос и започва да я учи. Дьомрьои работи на изключително много работи: парашутна фабрика, продавач в книжарница и много други. Живее известно време в Ужгород, Тимишоара, но е изгонена от последния град поради комунистически идеи. В периода 1932 – 1933 живее в Берлин с втория си съпруг Ласло Тьолги.
През 1923 г. започва да се анализира при Ото Фенихел, като постепенно между 1925 и 1929 г. преминава и обучителна анализа при него. В Берлин тя влиза в марксисткия кръг на психоаналитици като Ани и Вилхелм Райх, Ото Фенихел, Едит Якобсон и Зигфрид Бернфелд. След идването на нацистите на власт Дьомрьои емигрира от Берлин с някои свои колеги и отиват в Прага, където основават психоаналитичен институт за обучение. Година по-късно става специален член на Унгарското психоаналитично общество. Организира семинари за майки и педагози с практическа насоченост заедно с Лилиян Ротър. Посещава и семинарите на Ана Фройд във Виена.
През 1935 г. започва да анализира унгарския поет Атила Йожев, който преди това се подлага на психоанализа при Саму Рапапорт. През 1936 терапията му е поета от Робърт Бак. С усилване на расизма през 1938 заминава за Шри Ланка с третия си съпруг Ласло Ушвари с помощта на Джон Рикман. Синът ѝ обаче не успява да избяга и умира в работнически лагер. В Шри Ланка Дьомрьои става член на Индийското психоаналитично общество и продължава аналитичната си дейност. Там започва да се интересува от будизма и записва да учи източна философия, която завършва през 1944 г. с дисертация на тема „Чудо и вяра в ранния будизъм“. Там се среща с четвъртия си съпруг Евелин Людовик (предишния умира през 1940) и през 1956 двамата се местят в Лондон. Там става член на Британското психоаналитично общество и част от аналитиците около Ана Фройд и започва да работи в клиниката Хампстед (днес център Ана Фройд).
Умира на 11 февруари 1987 година в Лондон на 90-годишна възраст.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- (1919) Rényi Edit versei [The Poems of Edit Rényi]. Benkő Gyula Könyvkereskedése Kiadása, Budapest
- (1936) Székely Béla: „A gyermekévek szexualitása“ [Béla Székely: „The sexuality of the chlidhood years“]. In: Szép Szó, 3, 284 – 285.
- (1936) A gyermekkori félelmekről [On childhood fears]. In: Gyermeknevelés, 3, 130 – 132.
- (1937) A gyermekévek szexualitásáról. (Székely Béla könyvéről). [On the Sexuality of the Childhood Years (A book by Béla Székely)]. In: Korunk, 1, 95.
- (1937) Ne taposd el a szegény kis bogarat! [Don’t step on that poor little bug!] In: Gyermeknevelés, 5, 67 – 68.
- (1938) Engedjük-e újságot olvasni a gyermeket? [Should we allow children to read the paper?] In: Gyermeknevelés, 6, 109 – 110.
- (1944) Ludowyk-Gyömröi, Edith: Martha Mitnitzky-Vágó, „Ethos, Hypokrisie und Libidohaushalt“ (Zeitschrift für Psychoanalyse und Imago, XXV, 356 – 396.) In: The Psychoanalytic Quarterly, 13, 119 – 120. (Review)
- (1944) Ludowyk, Edith: Aurea Prima Sata Est. In: University of Ceylon Review, 2, April
- (1947) Ludowyk-Gyomroi, Edith: The Valuation of Saddhā in Early Buddhist Texts. In: University of Ceylon Review, 5, 2, 32 – 49.
- (1955) Ludowyk Gyömröi, Edith: Pubertätsriten der Mädchen in einer in Umwandlung begriffenen Gesellschaft. In: Maria Pfister-Amende (szerk.): Geistige Hygiene. Forschung und Praxis. Benno Schwabe & Co., Basel, 237 – 251.
- (1963) Ludowyk Gyomroi, Edith: „The Analysis of a Young Concentration Camp Victim“. The Psychoanalytic Study of the Child, 18, 484 – 510. German: (1966) Die Psychoanalyse eines jungen Konzentrationslageropfers. In: Psyche, 20, 401 – 426. Hungarian: (1994) Ludowyk-Gyömrői, Edith: Egy koncentrációs tábort túlélt fiatal lány analízise. In: Thalassa, 1 – 2, 32 – 52. Ford. Pető Katalin
- (1973) Ludowyk Gyömröi, Edith: „A negyedik Petőfi“ [The fourth Petőfi]. In: International Journal of Psychoanalysis, 54, 124. (Review)
- (1979) Rényi Edit: Megbékélés [Atonement]. Magvető, Budapest
- (1995) Ludowyk Gyömröi, Edith: Erinnerungen an Otto Fenichel und an die Deutsche Psychoanalytische Gesellschaft [1979]. In: Luzifer Amor. Zeitschrift zur Geschichte der Psychoanalyse, 8, 117 – 123.
- (2000) Glück, Edith: Einleitung einer Kinderanalyse [1933]. In: Luzifer Amor. Zeitschrift zur Geschichte der Psychoanalyse, 25, 126 – 134. (Published by Christiane Ludwig-Körner.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
