Едит Фаркаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едит Елизабет Фаркаш
Edith Elizabeth Farkas
Родена
Починала
3 февруари 1993 г. (71 г.)
Националност Унгария

Едит Елизабет Фаркаш (на унгарски: Edith Elizabeth Farkas) е антарктическа изследователка, първата унгарка и също първата жена от Метеорологичната служба на Нова Зеландия, която стъпва в Антарктика.[1] Освен това провежда водещи изследвания в световен мащаб за наблюдение на озона в продължение на повече от 30 години.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Едит Фаркаш е родена на 13 октомври 1921 г. в Дюла, Унгария. Посещава основно и средно образование в Сентготхард и Дьор. През 1939 г. Фаркаш влиза в университет и завършва през 1944 г.[2] специалност математика и физика в Католическия университет Петър Пазмани в Будапеща. Заминава за Нова Зеландия като бежанка[1][3]. През 1949 се установява в Нова Зеландия, където завършва физика през 1952 г. в Университета Виктория в Уелингтън.[2]

Кариера и влияние[редактиране | редактиране на кода]

Фаркаш е метеоролог, изследовател на озона.[4] Започва да работи като метеоролог в Изследователския отдел на Новозеландската метеорологична служба през 1951 г. и остава там 35 години.[4][5]

Фаркаш наблюдава озона от 50-те години до пенсионирането си през 1986 г., предприемайки водещо световно изследване в областта на наблюдението на озона за повече от три десетилетия. През 60-те години работата ѝ се измества към изследване на атмосферния озон и измерването на общото количество озон с озонов спектрофотометър на Добсън[3][4] Фаркаш е една от малкото международни учени, които се посвещават на изследване на атмосферния озон, интерес, който в тази ера се използва до голяма степен като за подпомагане на изследванията на атмосферното движение на въздуха.[6] Работата ѝ допринася за откриването на „дупка в Озоновия слой“, което променя завинаги поведението на страните по отношение на замърсяването. Интересът ѝ към измерване на атмосферния озон води естествено до прилагате на нейната експертиза за наблюдение на повърхностния озон като част от изследванията за замърсяване на въздуха и също за измерване на атмосферната мътност.[1]

Фаркаш е първата унгарка и също първата жена от Метеорологичната служба на Нова Зеландия, която стъпва на Антарктика през 1975 г.[4] Дневниците, които си води през Втората световна война стават основа за книга наречена The Farkas Files.[4]

Смърт и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Фаркаш е първата жена наградена с наградата Хенри Хил на Метеорологичната служба на Нова Зеландия през 1986 г.,[1]след пенсионирането си.[7] Получава специално признание на Четиридневния озонов симпозиум в Германия през 1988 г. за 30-годишния ѝ принос към изследванията на озона. [1] Фаркаш дарява редица лични вещи свързани с кариерата ѝ на музей. Сред тези лични вещи са скални проби от Антарктика, снимки, публикации и оригинално копие на разказа ѝ за престоя ѝ на най-южния континент. Фаркаш води дълга битка с рак на костите,[2] но умира в Уелингтън на 3 февруари 1993 г.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Rosslyn Shanks. //
  2. а б в Balázs, Dénes. In Memóriám: Farkas Edit—Antarktika Kutatója (1921 – 1993). // Földrajzi Múzeumi Tanulmányok (12). Budapest, Hungary, Magyar Földrajzi Múzeum, 1993. с. 109 – 110. и Balázs, Dénes. In Memóriám: Farkas Edit—Antarktika Kutatója (1921 – 1993) PART 2. // {{{journal}}}.
  3. а б McGlone, Matt, Clarkson, Tom, Fitzharris, Brian Blair. Unsettled-outlook: New Zealand and the greenhouse effect. Wellington, New Zealand, GP Books, 1990. ISBN 978-0-477-01465-6. с. 61.
  4. а б в г д The Farkas Files Book 425698. // Bookemon.
  5. Taylor, Rowan, Smith, Ian. The State of New Zealand's Environment, 1997. Wellington, New Zealand, New Zealand Government – Ministry for the Environment, 1997. ISBN 978-0-478-09000-0. с. 10.
  6. Bojkov, Rumen D.. The International Ozone Commission (IO3C) Its history and activities related to atmospheric ozone. //
  7. а б Munster, R.. Edith Elisabeth Farkas 1921 – 1993. // Földrajzi Múzeumi Tanulmányok (12). Budapest, Hungary, Magyar Földrajzi Múzeum, 1993. с. 110.