Еди де Винд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еди де Винд
Корица на „Последна спирка Аушвиц“ от 1946 г.
Корица на „Последна спирка Аушвиц“ от 1946 г.
Роден 6 февруари 1916 г.
Починал 27 септември 1987 г. (71 г.)
Професия писател, лекар
Националност Флаг на Нидерландия Нидерландия
Активен период 1943 – 1971
Жанр мемоари, документалистика
Известни творби „Последна спирка Аушвиц“
Съпруга Фридел Коморник (1943 – 1957)
 ? (? – 1987)
Деца 3

Еди де Винд (на нидерландски: Eddy de Wind) е холандски лекар, психиатър и психоаналитик, оцелял от Холокоста в Аушвиц, и автор на мемоари за този период.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Елиазар „Еди“ де Винд е роден на 6 февруари 1916 г. в Хага, Холандия, в еврейско семейство на търговци. Когато е 3-годишен баща му умира от мозъчен тумор. Следва медицина в университета в Лайден и успява да завърши следването си въпреки германската окупация през Втората световна война и изгонването на еврейските студенти от университетите. В Амстердам започва следва специализация за психоаналитик.

На 14 февруари 1941 г.в еврейския квартал на Амстердам е убит холандския сътрудник на нацистите Хендрик Кут. В отговор на убийството са арестувани 427 еврейски мъже и са отведени в Шорл. Еди де Винд симулира заболяване от туберкулоза и е освободен с няколко други, а останалите мъже са транспортирани в концлагера Маутхаузен. В резултат на репресиите, от 24 до 27 февруари, с подкрепата на Комунистическата партия, е организирана масова стачка, което още повече влошава положението на евреите като те са откарани на принудителна работа и е конфискувана собствеността им.

Когато майка му е арестувана и транспортирана до транзитния лагер във Вестерборк, за да я защити от депортация, и по съвет на Юденрат (Еврейският съвет), той се включва доброволно като лекар в лагера. Но когато пристига във Вестерборк майка му вече е транспортирана в Аушвиц със съпруга си и доведения си син. Във Вестерборк работи с немската медицинска сестра Фридел Коморник, за която се жени в лагера. На 14 септември 1943 г. те също са депортирани в Аушвиц.

В Аушвиц оцелява чрез работата си в болницата на лагера, а с помощта на лекаря на концентрационния лагер Йозеф Менгеле спасява и съпругата си. През януари 1945 г. лагерът е евакуиран в Марша на смъртта, но той се скрива под една от казармите и изчаква освобождението от съветската армия. По молба на руските лекари остава там още 5 месеца, за да помогне на холандските болни. Едновременно продължава да пише своите мемоари, може би единствените, писани в концлагер.

След освобождението на Холандия, след одисея през Източна Европа и през Средиземно море, стига до Енсхеде на 24 юли 1945 г. Там се среща със съпругата си, която е оцеляла от марша на смъртта. След завръщането си те преместват в къща в Амстердам, но трудно преодоляват трвмата от войната. Разделят се през 1957 г. Еди де Винд се жени повторно и има три деца – двама сина и дъщеря.

Мемоарите му „Последна спирка Аушвиц“ са публикувани през 1946 г. В него описва хората и преживяванията им в Аушвиц – на затворниците, на охраната, на оградите, на храната, на татуировките, на душовете и на касапницата.

В Холандия специализира като психиатър и психоаналитик, и лекува оцелели от нацистките лагери. През 1949 г. публикува статията „Конфронтация със смъртта“, в която представя наблюденията си за т.н. „синдром на концентрационния лагер“ или „вина на оцелелия“, от който страда и самият той. Счита, че травмите от войната не завършват със смъртта на засегнатите, а се предават през поколенията. Основава фондация за изследване на психологическите последици от войната.

Става търсен експерт и лектор, както по въпроса за синдрома, а също и във втората си специалност – секс изследвания. Води кампания за образование и контрацепция в училищата и основава през 1970 г. независимата фондация за аборти MR70.

През 1984 г. получава кралска награда и Офицерски кръст на Ордена за заслуги на Оранж-Насау.

Еди де Винд умира от сърдечна недостатъчност на 27 септември 1987 г. в Амстердам, Холандия.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Ich blieb in Auschwitz – Aufzeichnung eines Überlebenden (1943 – 1945)
  • Eindstation Auschwitz (1946)
    Последна спирка Аушвиц, изд.: „Сиела“, София (2020), прев. Христо Димитров
  • Begegnung mit dem Tod (1968)
  • Perversion oder Liebe: Was ist in der Sexualität noch normal? (1971)
  • Psychoanalytische behandeling van ernstig getraumatiseerden (1982)
  • Psychische und soziale Faktoren der Traumatisierung durch Krieg und Verfolgung (1986)
  • Tot in het derde en vierde geslacht (1985)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eliazar de Wind“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература