Едмънд I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едмънд I
английски крал
Edmund I - MS Royal 14 B V.jpg
Роден
Починал
Погребан Абатство Гластънбъри, Великобритания
Семейство
Баща Едуард Стария
Братя/сестри Етелстан
Едит Английска
Едмънд I в Общомедия

Едмънд Първи е английски крал от 939 до 946 година. Той е син на Едуард Стари. След смъртта на крал Ателстън през 939 година поема кралската корона. Същата година норвежката войска се връща начело с Олаф от Гутфритсон (Олаф III) [1][2]. Той завладява Нортумбрия и нахлува дълбоко в английските земи.. Новият крал Едмънд е принуден да признае Олаф, за крал на Йорк. Олаф умира през 941 г. и през следващите четири години Едмънд си връща Дайнло и завладява Стратклайд. В този смисъл особен интерес представлява една поема от онова време, която представя крал Едмънд като освободител на датчаните от норвежките потисници: правнуците на Алфред се индентифицират повече с английската корона, отколкото със своите братя скандинавци. През 947 година само година след смъртта на Едмънд, Йорк попада отново в ръцете на норвежки крал – Ерик, Кървата Секира.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на Великобритания. лорд Кенет Морган. издателство „Кама“ 2005 г, 92 стр.
  2. Mawer, Allen (1911). „Edmund I“. In Chisholm, Hugh.(ed). Encyclopedia Britannika. 8 (11 ed). Cambridge University p. 948