Едмънд II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едмънд II
Edmund II of England
крал на Англия

Роден
около 988 г.
Починал
Погребан Абатство Гластънбъри, Великобритания
Управление
Период 23 април – 30 ноември 1016
Наследник Кнут Велики
Семейство
Род Уесекска династия
Братя/сестри Едуард Изповедника
Деца Едуард Изгнаника
Едмънд II в Общомедия

Едмънд II (на английски: Edmund II of England) е крал на Англия от западносаксонската династия Уесекс. Царува само няколко месеца – от 23 април до 30 ноември 1016 г. Известен е още с прозвището „Желязното ребро“ заради упоритата съпротива, която оказва на нашествието на датския крал Кнут Велики в Англия.[1]

Произход. Конфликт с Етелред II[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на крал Етелред II и първата му жена Елфледа. След смъртта на Елфледа и най-вече след тази на първородния им син Етелстан, Едмънд е вече законен наследник на бащиния трон. Между баща и син обаче избухва конфликт, в хода на който Етелред нарежда да бъдат екзекутирани двама благородници по обвинение, че заговорничат на страната на сина му. Един от тях е Сигферд от Нортумбрия, чиято съпруга, Едит, след екзекуцията му е затворена в манастир. В желанието си да се противопостави на баща си и да го предизвика, Едмънд извежда Едит от манастира през август 1015 г. и се оженва за нея. Още същата година обаче нахлуването на Кнут Велики в Англия става причината баща и син да забравят за конфликта помежду си и да обединят усилията си срещу нашественика.[2]

Крал на Англия[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Етелред на 23 април 1016 г., Едмънд се възкачва на трона и в следващите месеци брани ожесточено кралството си от завоевателите. Отвоюва Уесекс (южните части на Англия), които Кнут е завладява през 1015 г. В отговор Кнут обсажда Лондон, но не успява да го превземе заради ефикасната отбрана на Едмънд. Независимо от постигнатия успех съотношението на силите не е в полза на Едмънд и той се вижда принуден да подпише мирен договор с датския крал, според който запазва Уесекс, но отстъпва на Кнут териториите на север от Темза. В договора влиза и следната клауза: в случай на смърт на единия от двамата крале, неговите земи преминават към владенията на съперника му. Договорът е подписан през октомври 1016 г. и още на 30 ноември същата година Едмънд умира от естествена смърт според официалните данни, но според някои източници е намушкан с кама в корема на едно от съвещанията си от доверено лице на датския крал. Във всеки случай съобразно с договора земите му автоматично стават притежание на Кнут Велики.[3]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От брака му с Едит се раждат двама сина:

Източници[редактиране | редактиране на кода]