Едностранна вулпия

Едностранна вулпия

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Едносемеделни (monocots) разред: Житноцветни (Poales) семейство: Житни (Poaceae) триб: Poeae род: Vulpia вид: Едностранна вулпия (V. unilateralis)

Научно наименование

Vulpia unilateralis Stace, 1978

Синоними

Triticum unilaterale Linnaeus, 1767

Едностранна вулпия в Общомедия

[ редактиране ]

Едностранна вулпия (Vulpia unilateralis) е едногодишно тревисто растение от семейство Житни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.

Описание

Едногодишно тревисто растение. Стъблото е високо 5 – 30 cm, изправено, разредено късовлакнесто. Листата са нишковидни, широки 0,5 mm, влакнести. Съцветието е едностранен класовиден грозд, слабо дъговидно извито, дълго 2 – 7 cm. Класчетата са с 3 – 5 фертилни цвята, дълги 4 – 7 mm (без осилите), с дръжки от 0,5 до 1 mm. Плевите са тясноланцетни, заострени, влакнести, трайни; горната е дълга 3 – 5 mm, долната – 1,5 – 2 mm. Долната плевица е дълга 3 – 5 mm, гъстовлакнеста, с връхно разположен грапав осил, дълъг 4 – 6 mm. Плодът е зърно. Цъфти април – май, плодоноси май – юни. Размножава се със семена. Видът е морфологично близък до Micropyrum tenellum, който се отличава с почти равните си широколанцетни плеви и с липсата на овласяване.

Разпространение и местообитания

В България се среща по Черноморското крайбрежие (Сев.), в Струмската долина (Ю.), Славянка, Пирин (Ю.), Тракийската низина и Тунджанската хълмиста равнина на надморска височина 0 – 900 m. Общото разпространение на вида обхваща Западна Европа, Средиземноморието (Европа и Африка), Крим, Кавказ, Югозападна и Централна Азия. Расте върху сухи песъчливи и каменливи канелени почви, както и на плитки хумусно-карбонатни почви или по мергелни варовици (района на Балчишката тузла), в отворени тревни съобщества на предимно едногодишни видове (клас Thero-Brachypodietea), в светли дъбови гори или в деградирани тревни ценози. Образува малочислени популации.

Природозащитен статут

Като отрицателно действащи фактори се отбелязват пашата и утъпкването от домашни животни, фрагментирането и загубата на хабитата вследствие на създаването на трайни насаждения, разработването на кариери и развитието на черноморския туризъм. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими мерки за защита са обявяване на защитени местности в районите на с. Калиманци (община Сандански) и с. Кулата (община Петрич, хълм Карталеца), както и детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори.