Едуардо Берицо
 Едуардо Берицо | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Мануел Едуардо Берицо Маноло 13 ноември 1969 г. Круз Алта, Аржентина | ||||||||
| Ръст | 180 cm | ||||||||
| Пост | централен защитник | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
| Едуардо Берицо в Общомедия | |||||||||
Мануел Едуардо Берицо Маноло (на испански: Manuel Eduardo Berizzo Magnolo), по-известен като Едуардо Берицо, е бивш аржентински футболист, играл като централен защитник, и настоящ треньор по футбол.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Като футболист започва кариерата си в Нюелс Олд Бойс през 1988 г. Пет години по-късно преминава в Атлас (Мексико). През 1996 година се завръща в Аржентина и облича екипа на Ривър Плейт. През 1999 г. става играч на Олимпик Марсилия, където играе през сезон 1999/2000. Между 2001 и 2005 г. е част от Селта Виго, а през сезон 2005/06 е футболист на Кадис, след което приключва кариерата си.
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Дебютира за Аржентина в мач срещу Венецуела през 1996 г., но не попада в състава за Световното първенство през 1998 г. През 2000 г. се отказва от националния отбор, за който изиграва 13 мача.
Кариера като треньор[редактиране | редактиране на кода]
Година след като спира с активния футбол, Берицо започва треньорската си кариера като помощник-треньор в щаба на Марсело Биелса в националния отбор на Чили.
Между февруари и май 2011 г. оглавява Естудиантес, като това е първият отбор, който Берицо ръководи.
От ноември 2011 г. е треньор на чилийския О′Хигинс. През сезон 2013 извежда отбора си до шампионската титла, която е дебютна в клубната история. След като по-късно печели финала за Суперкупата на Чили, Берицо напуска и поема Селта – един от отборите, където играе в кариерата си на футболист.
На 19 май 2014 г. застава начело на Селта Виго, заменяйки на поста на старши треньор Луис Енрике. През втория си сезон като треньор на Селта, Берицо успява да го класира на шестото място във финалното класиране, което дава право на участие в Лига Европа. В рамките на сезон 2016/17 достига до полуфиналите за Купата на краля и Лига Европа.
През май 2017 г. наследява Хорхе Сампаоли начело на Севиля.
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
Като футболист[редактиране | редактиране на кода]
- Шампион на Аржентина (2): 1990/91, 1992
- Шампион на Аржентина (2): 1997, 2000
Като треньор[редактиране | редактиране на кода]
- Шампион на Чили (1): 2013
- Суперкупа на Чили (1): 2014
- Полуфиналист в Лига Европа (1): 2016/17
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Едуардо Берицо Архив на оригинала от 2017-04-22 в Wayback Machine.
- Профил в bdfutbol.com
- Статистика като треньор в bdfutbol.com
- Статистика в ligue1.com]
- Статистика в national-football-teams.com
- Профил във fifa.com