Направо към съдържанието

Едуард Брансфийлд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едуард Брансфийлд
Edward Bransfield
ирландско-британски мореплавател
Роден
1785 г.
Балинакора, графство Корк, Ирландия
Починал
ПогребанБрайтън, Великобритания

Националност Ирландия
Научна дейност
ОбластГеография

Едуард Брансфийлд (на английски: Edward Bransfield) е ирландско-британски мореплавател и пътешественик-изследовател.

Произход и военноморска кариера (1785 – 1819)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1785 година в Балинакора, графство Корк, Ирландия, в католическо семейство. През юни 1803 г. открадва от баща си рибарска лодка, пристига в Англия и се записва във военноморския флот като моряк. През 1805 г. участва в морското сражение при нос Трафалгар, след което до 1811 г. изкарва морски курсове и през 1812 е вече капитан на кораб. Следващите години е капитан или помощник-капитан на военни кораби, като плава до Алжир и Чили.

Плаване до Антарктида (1819 – 1820)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1819 – 1820 г. плава край Антарктида. По време на плаването през януари 1820 г. открива островите Дисепшън, Бриджман, Елефант и Кларънс от Южните Шетлъндски о-ви, както и протока Брансфийлд, отделящ архипелага от Антарктическия п-ов. На 30 януари 1820 г., на 63°47′ ю. ш. 60°43′ з. д. / 63.783333° ю. ш. 60.716667° з. д., открива остров Тауер и Антарктическия п-ов.[1]

Неговото име носят:

  • Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963, стр. 33.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edward Bransfield в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​