Едуард Генов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Генов
български общественик
Роден
1946 г.
Починал
16 декември 2009 г. (63 г.)
Националност Флаг на България България

Едуард Генов е български общественик, дългогодишен политически затворник при комунистическия режим.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1946 година в София. През 1964 г. участва в групата Младежка организация за национална свобода и е арестуван за един месец. През септември 1968 г., когато е студент по история в Софийския университет „Климент Охридски“, протестира публично с Александър Димитров и Валентин Радев срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Арестуван е през октомври, а през януари 1969 година е осъден за организиране на „нелегална контрареволюционна група“[1] на 5 години затвор.[2] По-голямата част от присъдата си излежава в Старозагорския затвор, където получава втора присъда за „намерение за бягство“ и е освободен едва през 1978 година.[1]

През 1987 г. Генов е един от подписалите Апела на шестимата, открито писмо до международна конференция във Виена, посветена на спазването на Хелзинкските споразумения, след което отново е арестуван за кратко. В началото на следващата година е сред основателите на Независимото дружество за защита правата на човека.[2] На 6 юни 1988 г. е арестуван и интерниран в село Михалково, а през октомври е експулсиран от страната и се установява в Сан Франциско в САЩ.[1]

Едуард Генов умира на 16 декември 2009 г. от инфаркт.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Горчева, Даниела. Той беше един от малцината истински български дисиденти. // Mediapool, 2009. Посетен на 18 декември 2009.
  2. а б Добрев, Петър. В памет на Едуард Генов (1946 – 2009 г.). // News.bg, 2009. Посетен на 18 декември 2009.
  3. Скръбна вест. // Българската 1989, 2009. Посетен на 22 декември 2009.