Едуард Генов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Генов
български общественик
Роден: 1946 г.
Починал: 16 декември 2009 г. (63 г.)

Едуард Генов е български общественик, дългогодишен политически затворник при комунистическия режим.

Роден е през 1946 година в София. През 1964 година участва в групата Младежка организация за национална свобода и е арестуван за един месец. През септември 1968 година, когато е студент по история в Софийския университет „Климент Охридски“, протестира публично с Александър Димитров и Валентин Радев срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Арестуван е през октомври, а през януари 1969 година е осъден за организиране на „нелегална контрареволюционна група“[1] на 5 години затвор.[2] По-голямата част от присъдата си излежава в Старозагорския затвор, където получава втора присъда за „намерение за бягство“ и е освободен едва през 1978 година.[1]

През 1987 година Генов е един от подписалите Апела на шестимата, открито писмо до международна конференция във Виена, посветена на спазването на Хелзинкските споразумения, след което отново е арестуван за кратко. В началото на следващата година е сред основателите на Независимото дружество за защита правата на човека.[2] На 6 юни 1988 година е арестуван и интерниран в село Михалково, а през октомври е експулсиран от страната и се установява в Сан Франциско в Съединените щати.[1]

Едуард Генов умира на 16 декември 2009 година от инфаркт.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Горчева, Даниела. Той беше един от малцината истински български дисиденти. // Mediapool, 2009. Посетен на 18 декември 2009.
  2. а б Добрев, Петър. В памет на Едуард Генов (1946 - 2009 г.). // News.bg, 2009. Посетен на 18 декември 2009.
  3. Скръбна вест. // Българската 1989, 2009. Посетен на 22 декември 2009.