Едуард Генов
| Едуард Генов | |
| български общественик | |
| Роден |
1946 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 декември 2009 г.
|
| Националност |  България |
Едуард Генов Генов е български общественик, дългогодишен политически затворник при комунистическия режим.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1946 година в София. През 1964 г. създава групата „Младежка организация за национална свобода“ заедно с Луиджи Росито и Божидар Стриков. Арестувани са, но съвсем скоро има амнистия по повод 20 години от деветосептемврийския преврат и така излизат от затвора след месец.[1]
През септември 1968 г., когато е студент по история в Софийския университет „Климент Охридски“, протестира с Александър Димитров и Валентин Радев срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Успяват да разпространят над 200 позива със съдържание „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!“ [1][2] Вторият лозунг е в защита на осемте руснаци, протестирали на Червения площад в Москва, и завършва с думите на Юлиус Фучик: „Хора, бдете!“.[3] Арестувани са от ДС през октомври по донос, който според Александър Димитров е от Божидар Стриков.[1] В първите дни на януари 1969 г. в Софийския университет партийният секретар Илчо Димитров организира комсомолско събрание, за да бъдат заклеймени и изключени от комсомола Димитров и Радев, студенти по история, а Едуард Генов, който не е член на комсомола, остава в ареста. На 6 януари е проведен Декански съвет, на който е предложено изключване на тримата от университета; смята се, по думите на декана проф. Димитър Ангелов, че „въпросът е вече напълно изяснен след събранията, които се проведоха тези дни“, въпреки че съдебният процес още не е проведен, насрочен на първа инстанция за 10 и 11 януари. Ректорът акад. Пантелей Зарев издава заповед за отстраняването им.[4][5]
Едуард Генов е осъден за организиране и ръководене на „нелегална контрареволюционна група“[1] на 5 години затвор,[6] намалена после на 3 години и шест месеца. По-голямата част от присъдата си излежава в Старозагорския затвор, където се запознава с Илия Минев, Григор Симов, Фреди Фосколо, Петър Бояджиев, Димитър Томов, Благой Топузлиев и други дисиденти. В затвора той получава втора присъда от още осем години подготовка на затворнически бунт[3][1]/„намерение за бягство от затвора“[6]. Освободен е едва през 1978 година.[1]
През 1987 г. Генов е един от подписалите открито писмо апел до международна конференция във Виена, посветена на спазването на Хелзинкските споразумения (наричано също Апел на шестимата, подписано от седмина: Илия Минев, Цеко Цеков, Григор Симов, Едуард Генов, Стефан Савовски, Минка и Божидар Статеви[7]). Призовава се форумът да не приключва „преди да бъдат осигурени най-елементарните човешки права за всички европейски народи”.[1][7] Отново е арестуван за кратко. В началото на следващата година е сред основателите на Независимото дружество за защита правата на човека.[6] На 6 юни 1988 г. е арестуван и интерниран в село Михалково, а през октомври е експулсиран от страната и се установява в Сан Франциско в САЩ.[1] Продължава да говори по западните радиостанции и да подкрепя акциите на Независимото дружество до падането на Тодор Живков.[6]
Едуард Генов умира на 16 декември 2009 г. от инфаркт.[8]
Отличия и почит[редактиране | редактиране на кода]
Посмъртно е отличен с наградата на Чешкия сенат за последователна защита на човешките права, както и със словашкия държавен орден „Бял двоен кръст“.[4][9]
Конференция по повод 50 години от събитията от 1969 г. е организирана на 11 януари 2019 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от инициативен комитет от историци. Присъстват представители на Чешката и Словашката република, но ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков, заместниците му и деканът на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев отсъстват.[4]
През 2016 г. режисьорката Анна Петкова създава пълнометражния филм „Агресията“ за България по времето на Пражката пролет и за тримата студенти.[10]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Горчева, Даниела. Той беше един от малцината истински български дисиденти // Mediapool, 2009. Посетен на 18 декември 2009.
- ↑ Дечев, Стефан. С нелегалните позиви „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!“ трима студенти измиха срама на България // faktor.bg. 21 август 2018.
- ↑ а б Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 594.
- ↑ а б в Дечев, Стефан. „Инквизиция“ над историци в университета // Свободна Европа. 8 януари 2021.
- ↑ Стефан Дечев: Истини, лъжи и тайни от микроисторията на „Българската 1968-ма“ // marginalia.bg. 2 май 2018.
- ↑ а б в г Добрев, Петър. В памет на Едуард Генов (1946 – 2009 г.) // News.bg, 2009. Посетен на 18 декември 2009.
- ↑ а б Христов, Христо. Почти забравеното дело и мъки на един борец срещу тоталитарния режим // terminalno.com. 5 декември 2018.
- ↑ Скръбна вест // Българската 1989, 2009. Посетен на 22 декември 2009.
- ↑ Трима българи с високи държавни отличия на Словашката република // diplomaticspectrum.com. 18 ноември 2018.
- ↑ Агресията. Състояла ли се е 1968 година в България? Документален филм // bnt.bg.