Едуард Делингсхаузен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Делингсхаузен
руски офицер
Роден: 5 август 1824 г.
Естляндска губерния, Русия
Починал: 14 ноември 1888 г. (64 г.)

Едуард Карлович Делингсхаузен (на руски: Эдуард Карлович Деллингсгаузен) е руски офицер, генерал от пехотата, барон. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 август 1824 г. в Естляндска губерния (Русия) в семейството на потомствен дворянин, барон. Ориентира се към военна кариера. През 1841 г. завършва Морския кадетски корпус. Служи във Военноморския флот, от който се уволнява по здравословни причини (1846). Постъпва в Сухопътните войски като прапоршчик в Тенгинския пехотен полк. Участва в Кавказката (1847-1853) и Кримската война. Бие се храбро при Силистра.

Командир е на Нарвския пехотен полк (1853). Участва в потушаването на Варшавското въстание. Командир е на XI-та пехотна дивизия (1867) и XXVI-та пехотна дивизия (1869). Военно звание генерал-лейтенант от 1871 г.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

Като командир на XXVI-та пехотна дивизия започва участието си във войната. Влиза в състава на |Русчушкия отряд (с командир престолонаследника Александър Александрович). От 23 септември (5 октомври) 1877 г. е командир на Чаиркьойския отряд (6 батальона, 8 ескадрона и 3 батареи, общо 6000 войника) - войскова групировка, действаща между Русчушкия и Османпазарския отряд. Осигурява пътя Разград - Велико Търново. През декември Северният отряд е усилен до 39 000 войника и 156 оръдия. С част от силите поема основния удар на Сюлейман паша при Елена, в неуспешен опит да подпомогне излизането на Осман паша от Плевен.

През заключителния период на войната е командир на Левия страничен отряд (12 батальона, 8 ескадрона и 38 оръдия). Преминава при трудни зимни условия Стара планина през Твърдишкия проход. Действува за разпокъсване и изолиране на османските сили в Южна България по направлението Сливен - Ямбол. На 5/17 януари 1878 г. освобождава гр. Сливен, където е приветстван от Добри Чинтулов. На 17/29 януари неговите части първи влизат в гр. Бургас. Генерал-губернатор е на Адрианопол и командир на IX-ти армейски корпус.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Командир последователно на III-ти армейски корпус (1879) и XIV-ти армейски корпус (1882). Генерал от пехотата (1885).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 87