Едуард Мор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Мор
Nicolaus Carl Eduard Mohr
германски изследовател
Eduard Mohr.jpg
Едуард Мор, 1875 г.
Роден
Починал
26 декември 1876 г. (48 г.)
Националност Флаг на Германия Германия

Николай Карл Едуард Мор (на немски: Nicolaus Carl Eduard Mohr) е германски изследовател на Африка.

Ранни години (1828 – 1863)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 февруари 1828 година в Бремен, Германия, в семейството на търговеца Николай Мор. Завършва търговско училище и продължава семейната традиция.

През 1848 заминава за Балтимор, САЩ, за да създаде търговско представителство в Куба. След това пътува от Ню Йорк до Калифорния покрай нос Хорн и остава там до 1851 г. За известно време се занимава със златотърсачество, а от 1852 до 1854 се заема с търговия на сол на п-ов Калифорния в Мексико. През 1855 г. пътува до Хавайските о-ви, оттам заедно с брат си търгува в Индия. През 1859 г., след повече от десетгодишно отсъствие, през Аден и Суец се завръща в Европа. През 1861 г. отново пътува до Ню Йорк, а оттам заминава за Ява и през 1863 се завръща в Бремен.

Експедиционна дейност (1866 – 1870)[редактиране | редактиране на кода]

През 1866 г. за първи път посещава Африка, като участник в ловна експедиция. Завръща се в Европа и през 1868 отново заминава за Южна Африка.

В началото на 1869 Мор се отправя от Натал към Трансваал и по-нататък към току-що откритите златни находища, съпровождан от минния инженер Адолф Хюбнер. Основната цел на експедицията е астрономическото определяне на координатите на голямо количество пунктове, с цел да се обезпечи основа за точна карта на Трансваал и съседните територии. Освен това Мор се стреми да достигне Замбези през страната на народа матабеле. През ноември 1869 г. се спуска по река Гваай (десен приток на Замбези), но поради настъпването на дъждовния сезон опитът му неуспява.

През следващата година Мор достига своята цел. Движейки се от района на златните находища се изкачва по река Тати (ляв приток на Шаши, която е ляв приток на Лимпопо), пресича от юг на север басейна на река Ната (вливаща се в солончака Макарикари), спуска се по Гваай до Замбези и по последната се изкачва до водопада Виктория. В края на 1870 г. се завръща в Натал, а от там – в Европа.

Следващи години (1871 – 1876)[редактиране | редактиране на кода]

През 1875 г., в Лайпциг излиза от печат двутомната му книга: „Nach den Victoriafällen des Zambesi“, Leipzig 1875, 2 Bde (в превод „Към водопада Виктория на Замбези“). Още по-рано стават достояние на науката данните за многочислените астрономически наблюдения и детайлните маршрутни заснемания. Съществено научно значение имат и геоложките наблюдения извършени от Адолф Хюбнер.

След завръщането си живее в Бремен, изнася лекции за пътуванията си, написва няколко повести и есета. В началото на 1876 г. му е възложено от Германското дружество за Африка да проникне във вътрешността на Ангола. На 15 юни 1876 г. от западното крайбрежие прониква на изток, достига до Маланже, където на 26 декември се самоубива на 48-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 200 – 201.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eduard Mohr (Afrikaforscher)“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.