Едуард Уайт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Уайт
EdwardWhite.jpeg
астронавт
Роден 14 ноември 1930 г.
Сан Антонио, Тексас
Починал 27 януари 1967 г. (36 г.)
Кейп Канаверъл, Флорида, САЩ
Националност американец
Друга професия летец-изпитател
Звание подполковник от USAF
Престой в космоса 4 денонощия 01 час 56 мин. 12 сек.
Селекция Група НАСА-2 (1962)
Мисии Джемини 4, Аполо 1
Емблема на мисията Gemini Four patch.jpg Apollo 1 patch.png
Едуард Уайт в Общомедия

Едуард Хигинс Уайт (на английски: Edward Higgins White, 14 ноември 1930 г., Сан Антонио, Тексас, САЩ27 януари, 1967 г., Космически център Джон Ф. Кенеди, Флорида, САЩ) — американски астронавт, инженер, подполковник от USAF, първия американец в открития космос (3 юни 1965 г.). Загинал при пожар по време на изпитания на космическия кораб „Аполо 1“ заедно с другите членове на екипажа — Върджил Грисъм и Роджър Чафи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След завършване на гимназия в родния си град постъпва за обучение във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, където получава бакалавърска степен през 1952 г. През 1959 г. получава магистърска степен в Университета Мичиган. Пое време на службата си като пилот на изтребител и летец-изпитател има налетяни повече от 3000 часа на различни типове самолети. Женен с три деца

Кариера в НАСА[редактиране | редактиране на кода]

Е. Уайт е избран като част от втората група на астронавтите на НАСА през 1962 г.

Джемини 4[редактиране | редактиране на кода]

Едуард Уайт в открития космос

Като пилот на "Джемини 4", Уайт става първият американец, който направи излизане в открития космос на 3 юни 1965 г. Той намира това за толкова вълнуващо, че той не изпитва особено желание за прекратяване на излизането в определеното време, и е трябвало да бъде принуден да се върне обратно в космическия кораб. Докато той е отвън, изпуска резервната си топлинна ръкавица през отворения люк на космическия кораб. Така тя става, част от космическите отпадъци в ниска орбита около Земята за известно време, докато не изгори при повторното си влизане в земната атмосфера.

След това е назначен за командир на резервния екипаж на Джемини 7, заедно Майкъл Колинс - пилот на мисията. По обичайния начин на ротация на екипажите в програмата "Джемини", Уайт е трябвало да бъде командир на резервния екипаж на Джемини 10, което щеше да го направи част от първата група, летяла два пъти. През 1966 г. обаче е избран за старши пилот (второ място) за първите пилотирани полети по програмата Аполо.

Аполо 1[редактиране | редактиране на кода]

Apollo1-EdWhite.jpg

Уайт се обучава за старши пилот в екипажа в състав Върджил Грисъм - командир и пилот Роджър Чафи. На 27 януари се провежда пълен генерален тест на стартовия процес на космическия кораб в Космическия център Джон Ф. Кенеди, Флорида. По средата на теста, обаче избухва пожар в кабината на екипажа, който причинява смъртта на тримата мъже.

Последна почит[редактиране | редактиране на кода]

Телата на загиналите астронавти са погребани с всички държавни и военни почести. Грисъм и Чафи са погребани във Националното военно гробище в Арлингтън в присъствието на президента на САЩЛиндън Джонсън. Уайт е погребан във военното гробище на Американската академия в Уест Пойнт. Мемориални плочи са поставени на мястото на инцидента в Кейп Кенеди – стартовият комплекс LC 34.

На името на Уайт са наречени много училища, болница, парк, остров, летище, звезда и др.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

SpaceMOH.jpg
  1. NasaDisRib.gif През 1969 г. Уайт е посмъртно награден с Медал на НАСА „За изключителна служба“.
  2. CongSpaceRib.png На 17 декември 1997 г., Едуард Уайт е награден (посмъртно) от Конгреса на САЩ с Космически медал на честта – най-високото гражданско отличие за изключителни заслуги в областта на аерокосмическите изследвания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]