Едуард Фортунат фон Баден-Баден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Фортунат фон Баден-Баден
маркграф на Маркграфство Баден-Родемахерн
Eduard Fortunat von Baden.jpg
Едуард Фортунат
Лични данни
Роден
Починал
8 юни 1600 г. (34 г.)
Погребан в манастир Енгелпорт близо до Хунсрюк до Мозел
Семейство
Баща Христоф II
Майка Цецилия Ваза
Брак Мария фон Айкен
Потомци Анна Мария Лукреция, Вилхелм, Херман Фортунат, Албрехт Карл
Едуард Фортунат фон Баден-Баден в Общомедия
Едуард Фортунат фон Баден-Родемахерн – медал ок. 1590

Едуард Фортунат фон Баден-Баден или Едуард Фортунат фон Баден-Родемахерн (на немски: Eduard Fortunat (Baden-Baden); Eduard Fortunat von Baden-Rodemachern; * 17 септември 1565 в Лондон; † 18 юни 1600 в замък Кастелаун/Хунсрюк, Рейнланд-Пфалц) е от 1575 до 1588 г. маркграф на Маркграфство Баден-Родемахерн и от 1588 до 1594 г. управлява Маркграфство Баден-Баден. [1]

Той е син на маркграф Христоф II (1537–1575) и на шведската принцеса Цецилия Ваза (1540–1627), дъщеря на крал Густав I от Швеция. [2] Кралица Елизабет I го кръщава, дава му името Едуард и го приема като дете. От майка си Цецилия Ваза той е свикнал на лукзозен живот.

През 1575 след смъртта на Христоф II, той поема първо маркграфството Баден-Родемахерн. През 1588 г. след смъртта на братовчед му Филип II той поема много финансово задъженото маркграфство Баден-Баден и дава маркграфството Баден-Роденмахерн на брат си Филип III (1567–1620).

Едуард Фортунат има връзка и се жени на 13 март 1591 г. в Брюксел за гражданката Мария фон Айкен. [3] През 1594 г. Ернст Фридрих фон Баден-Дурлах и брат му Георг Фридрих окупират маркграфство Баден-Баден. Едуард Фортунат трябва да бяга. Децата му от Мария фон Айкен не са признати от братовчед му Ернст Фридрих.

Едуард Фортунат накрая бяга в замък Кастелаун в останалото му графство Спонхайм. Той влиза на военна служба в Нидерландиян и Полша против Швеция.

Едуард Фортунат умира на 18 юни 1600 г. едва на 35 години след падане (вероятно пиян) от стълбите на дворец Кастелаун. Той е погребан със съпругата си и единствената му дъщеря от този брак, Анна Мария Лукреция, в манастир Енгелпорт близо до Хунсрюк до Мозел.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Едуард Фортунат се жени тайно на 13 март 1591 г. в Брюксел за Мария фон Айкен (* 1571; † 21 април 1636), дъщеря на Йобст фон Айкен. [4] Едуард се жени за нея втори път и на 14 май 1593 г. в дворец Хоенбаден по пантофи.[5] На 30 юли същата година се ражда наследственият принц.

Децата на Едуард Фортунат са:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Urte Schulz: Das schwarze Schaf des Hauses Baden. Markgraf Eduard Fortunatus, Casimir Katz Verl., Gernsbach 2012, ISBN 978-3-938047-61-3
  • Arthur Kleinschmidt: Eduard Fortunat. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 648 f.
  • Friedrich Wielandt: Eduard Fortunat. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 317 (Digitalisat)
  • Johann Stephan Pütter: Ueber Mißheirathen Teutscher Fürsten und Grafen, Göttingen 1796, S. 125–135 Digitalisat
  • Johann David Köhler: Ein Haupt rarer Thaler des so berüchtigten Marggrafens zu Baaden in Baaden, EDUARD FORTUNATS, von A. 1590, in: Der Wöchentlichen Historischen Münz-Belustigung, 16. Theil, 16. Stück. 15. April 1744, S. 117–124
  • Johann David Köhler: Rare einseitige Medaille, Eduard Fortunats, Marggrafens zu Baaden-Baaden, in: Der Wöchentlichen Historischen Münz-Belustigung, 8. Theil, 40. Stück. 1736, S. 313–320
  • Werner Baumann: Ernst Friedrich von Baden-Durlach, Stuttgart 1962
  • Christoph Meiners, Ludwig Timotheus Spittler: Eduard von Baden und Maria von Eickinn, in: Göttingisches Historisches Magazin. 4. Band, Hannover 1789, S. 174–192 (Digitalisat)
  • Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Carlsruhe 1769, III, S. 283–314

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. s. Köhler: Rare einseitige Medaille ..., S. 313/314
  2. Дом Баден 3, genealogy.euweb.cz
  3. s. Pütter S. 125–135
  4. Spittler S. 177–178
  5. s. Spittler S. 189