Едуард Фортунат фон Баден-Баден
| Едуард Фортунат фон Баден-Баден | |
|---|---|
| маркграф на Маркграфство Баден-Родемахерн | |
 Едуард Фортунат | |
| Лични данни | |
| Роден | 17 септември 1565 г.
|
| Починал | |
| Погребан в | манастир Енгелпорт близо до Хунсрюк до Мозел |
| Семейство | |
| Баща | Христоф II |
| Майка | Сесилия Васа |
| Брак | Мария фон Айкен |
| Потомци | Анна Мария Лукреция, Вилхелм, Херман Фортунат, Албрехт Карл |
| Едуард Фортунат фон Баден-Баден в Общомедия | |
Едуард Фортунат фон Баден-Баден или Едуард Фортунат фон Баден-Родемахерн (на немски: Eduard Fortunat (Baden-Baden); Eduard Fortunat von Baden-Rodemachern; * 17 септември 1565 в Лондон; † 18 юни 1600 в замък Кастелаун/Хунсрюк, Рейнланд-Пфалц) е от 1575 до 1588 г. маркграф на Маркграфство Баден-Родемахерн и от 1588 до 1594 г. управлява Маркграфство Баден-Баден. [1]
Той е син на маркграф Христоф II (1537–1575) и на шведската принцеса Сесилия Васа (1540–1627), дъщеря на крал Густав I от Швеция. [2] Кралица Елизабет I го кръщава, дава му името Едуард и го приема като дете. От майка си Сесилия Васа той е свикнал на лукзозен живот.
През 1575 след смъртта на Кристоф II, той наследява първо маркграфството Баден-Родемахерн. През 1588 г. след смъртта на братовчед му Филип II той наследява много задлъжнялото маркграфство Баден-Баден и преотстъпва маркграфството Баден-Роденмахерн на брат си Филип III (1567–1620).
Едуард Фортунат има връзка и се жени на 13 март 1591 г. в Брюксел за гражданката Мария фон Айкен. [3] През 1594 г. Ернст Фридрих фон Баден-Дурлах и брат му Георг Фридрих окупират маркграфство Баден-Баден. Едуард Фортунат трябва да бяга. Децата му от Мария фон Айкен не са признати от братовчед му Ернст Фридрих.
Едуард Фортунат накрая бяга в замъка Кастелаун в останалото му графство Спонхайм. Той постъпва на военна служба в Нидерландия и в Полша против Швеция.
Едуард Фортунат умира на 18 юни 1600 г. едва на 35 години след падане (вероятно пиян) от стълбите на двореца Кастелаун. Той е погребан със съпругата си и единствената му дъщеря от този брак, Анна Мария Лукреция, в манастира Енгелпорт близо до Хунсрюк до Мозел.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Едуард Фортунат се жени тайно на 13 март 1591 г. в Брюксел за Мария фон Айкен (* 1571; † 21 април 1636), дъщеря на Йобст фон Айкен. [4] Едуард се жени за нея втори път и на 14 май 1593 г. в двореца Хоенбаден по пантофи.[5] На 30 юли същата година се ражда наследственият принц.
Децата на Едуард Фортунат са:
- Анна Мария Лукреция (* 1592 в Мурано до Венеция; † 1654 в Кастелаун)
- Вилхелм (* 30 юли 1593 в Баден-Баден; † 22 май 1677 в Баден-Баден), маркграф на Баден-Баден (1621–1677)
- Херман Фортунат (* 23 януари 1595 в Ращат; † 4 януари 1665 в Кастелаун)
- Албрехт Карл (* 17 август 1598 в Кастелаун; † 23 юни 1626 в Хунд-дворец; по невнимание сам се застрелва)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Urte Schulz: Das schwarze Schaf des Hauses Baden. Markgraf Eduard Fortunatus, Casimir Katz Verl., Gernsbach 2012, ISBN 978-3-938047-61-3
- Arthur Kleinschmidt: Eduard Fortunat. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 648 f.
- Friedrich Wielandt: Eduard Fortunat. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 317 (Digitalisat)
- Johann Stephan Pütter: Ueber Mißheirathen Teutscher Fürsten und Grafen, Göttingen 1796, S. 125–135 Digitalisat
- Johann David Köhler: Ein Haupt rarer Thaler des so berüchtigten Marggrafens zu Baaden in Baaden, EDUARD FORTUNATS, von A. 1590, in: Der Wöchentlichen Historischen Münz-Belustigung, 16. Theil, 16. Stück. 15. April 1744, S. 117–124
- Johann David Köhler: Rare einseitige Medaille, Eduard Fortunats, Marggrafens zu Baaden-Baaden, in: Der Wöchentlichen Historischen Münz-Belustigung, 8. Theil, 40. Stück. 1736, S. 313–320
- Werner Baumann: Ernst Friedrich von Baden-Durlach, Stuttgart 1962
- Christoph Meiners, Ludwig Timotheus Spittler: Eduard von Baden und Maria von Eickinn, in: Göttingisches Historisches Magazin. 4. Band, Hannover 1789, S. 174–192 (Digitalisat)
- Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Carlsruhe 1769, III, S. 283–314
