Едуард Халет Кар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Eдуард Халет Кар
английски историк, дипломат, съветолог, журналист
Роден
Починал

Образование Тринити Колидж
Научна дейност
Област История
Образование Кеймбриджки университет
Работил в Кеймбриджки университет

Eдуард Халет Кар, CBE (на английски: Edward Hallett Carr), р. 28 юни 1892 г., Лондон, Великобритания — п. 3 ноември 1982 г., Лондон, Великобритания) е английски историк марксист и теоретик на историческата наука, дипломат, съветолог, журналист. Популярен е с трудовете си върху историята на СССР и с критиката на емпиризма в историографията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Едуард Халет Kap завършва Тринити Колидж, Кеймбридж. Бил е член на британската делегация по време на Мирната конференцията през 1919 г. и член на департамента по въпросите, свързани с Русия, в британския Форин офис, където е бил наблюдател на Октомврийската революция. Бил е член на състава на британското посолство в Рига, а от 1930 г. – на състава на британската делегация към Обществото на народите. Напуска Форин офис през 1936 г. и става преподавател по международна политика в Юнивърсити колидж, Уелс – пост, който заема до 1947 г. От 1941 до 1946 г. е редактор в лондонския „Таймс“, а от 1953 до 1955 г. – преподавател по политически науки в Бейлиъл колидж, Оксфорд. От 1955 г. е член на академичния съвет в Тринити колидж, Кеймбридж.

Командор на ордена на Британската империя.

Като историк Кар се прочува с четиринайсеттомното си изследване „История на Съветска Русия“ и с излязлата през 1961 г. „Какво е историята?“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Dostoevsky (1821–1881): a New Biography (Достоевски: Нова биография), New York: Houghton Mifflin, 1931.
  • The Romantic Exiles: a Nineteenth Century Portrait Gallery (Романтически изгнания: Галерията на портрета от XIX век), London: Victor Gollancz, 1933.
  • Karl Marx: a Study in Fanaticism (Карл Маркс: Изследване на фанатизма), London: Dent, 1934.
  • Michael Bakunin (Михаил Бакунин), London: Macmillan, 1937.
  • International Relations Since the Peace Treaties (Международните отношения след Преговорите за мир), London, Macmillan, 1937.
  • Britain: A Study Of Foreign Policy From The Versailles Treaty To The Outbreak Of War (Великобритания: Изследване на международната политика от Версайския договор до избухването на войната), London; New York: Longmans, Green and Co., 1939.
  • Conditions of Peace (Условията на мира), London: Macmillan, 1942.
  • Nationalism and After (Национализмът и след това), London: Macmillan, 1945.
  • The Soviet Impact on the Western World (Съветското влияние върху западния свят), 1946.
  • A History of Soviet Russia (История на Съветска Русия), поредица от 14 тома, London: Macmillan, 1950–1978. Съдържа The Bolshevik Revolution (3 тома), The Interregnum (1 том), Socialism In One County (5 тома) и The Foundations of A Planned Economy (5 тома).
  • The New Society (Новото общество), London: Macmillan, 1951
  • German-Soviet Relations Between the Two World Wars, 1919–1939 (Германо-съветските отношения между двете световни войни, 1919–1939), London, Geoffrey Cumberlege 1952.
  • What is History? (Какво е историята?), 1961.
  • 1917 Before and After (1917: Преди и след това), London: Macmillan, 1969; американско издание: The October Revolution Before and After, New York: Knopf, 1969.
  • The Russian Revolution: From Lenin to Stalin (1917–1929) (Руската революция: От Ленин до Сталин), London: Macmillan, 1979.
  • From Napoleon to Stalin and Other Essays (От Наполеон до Сталин и други есета), New York: St. Martin’s Press, 1980.
  • The Twilight of the Comintern, 1930–1935 (Здрачът на Коминтерна, 1930–1935), London: Macmillan, 1982.

Други публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Turgenev and Dostoyevsky“ – страници 156-163 от The Slavonic and East European Review, Volume 8, Issue 22, June 1929.
  • „Was Dostoyevsky an Epileptic?“ – страници 424-431 от The Slavonic and East European Review, Volume 9, Issue 26, December 1930.
  • „Pilnyak and the Death of Frunze“ – страници 162-164 от Soviet Studies, Volume 10, Issue 2, October 1958.

На български[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]