Едуард Шеварднадзе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Шеварднадзе
съветски и грузински политик
Едуард Шеварднадзе 
Роден: 25 януари 1928
с. Мамати, Гурия, Грузинска ССР, ЗСФСР, СССР (сега Грузия)

Едуард Амвросиевич Шеварднадзе е съветски и грузински дипломат и политик.

Заемал е постовете:

Кратка биография[редактиране | edit source]

Роден е на 25 януари 1928 г. в село Мамати, Ланчхутски район, Закавказка съветска федеративна социалистическа република. Завършва Тбилиския медицински техникум. През 1959 г. завършва Кутаиския педагогически институт „А. Цулукидзе“.

От 1946 г. е на комсомолска и партийна работа. От 1961 до 1964 г. е първи секретар на районен комитет на Комунистическата партия на Грузия в град Мцхете, а по-късно е първи секретар на Первомайския районен комитет на партията в Тбилиси.

В периода от 1964 до 1972 г. е първи заместник-министър по охрана на обществения ред, а малко по-късно министър на вътрешните работи на Грузия.

От 1972 до 1985 г. е първи секретар на Централния комитет на Компартията на Грузия, заменяйки обвинения в корупция Василий Мжаванадзе. На този пост провежда широко рекламирана кампания по борба с черния пазар и корупцията. (Проведената кампания не води до поставения като цел резултат.)

Външен министър на СССР[редактиране | edit source]

Връх в политическата кариера на Едуард Шеварднадзе е заемането на поста министър на външните работи на СССР. През 1985 г. е назначен на този пост и е избран за член на Политбюро на ЦК на КПСС. Депутат във Върховния съвет на СССР. От 1990 до 1991 г. е народен депутат на СССР.

На поста министър на външните работи първоначално изпраща в пенсия голяма част от старата съветска школа дипломати и провежда чистка в министерството. Дейността на Шеварднадзе на поста външен министър е в период, когато комунистическите режими в Източна Европа падат и съветските войски се оттеглят от някои от другите „братски“ страни, доскорошни членове на Организацията на Варшавския договор.

През декември 1990 г. подава оставка „в знак на протест против надигащата се диктатура“ и напуска редиците на КПСС. През ноември 1991 г. по молба на Михаил Горбачов отново поема поста на външен министър на СССР, но след разпада на СССР месец по-късно длъжността е закрита.

През декември 1991 г. Шеварднадзе е сред първите висши ръководители на СССР, които признават Беловежкото споразумение, което слага край на 69-годишното съществуване на СССР.

Шеварднадзе е сред най-близките съратници на Горбачов в провеждането на политиката на „перестройка“ (преустройство), гласност и намаляване на международното напрежение.

Ръководител на независима Грузия[редактиране | edit source]

Само няколко седмици след като напуска поста външен министър на СССР, Шеварднадзе отново поема властта в родна Грузия. В периода декември 1991 - януари 1992 г. Шеварднадзе е главен организатор на военния преврат в Република Грузия, сваляйки от власт президента Звиад Гамсахурдия и давайки фактически начало на гражданска война. Голяма роля за идването на власт на Шеварднадзе изиграва бойната групировка „Мхедриони“, оглавявана от Джаба Йоселиани.

През 1992 г. е председател на нелегитимния орган Държавен съвет на Република Грузия. През 1992-1995 г. е председател на парламента на Република Грузия, председател на Държавния съвет по отбрана на Грузия.

От ноември 1993 г. е председател на „Граждански съюз на Грузия“. От 1995 г. е президент на Грузия. На 9 април 2000 г. е преизбран за президент на Грузия, получавайки повече от 82% от гласовете на избирателите. През септември 2002 г. Шеварднадзе заявява, че след края на мандата през 2005 г. ще излезе в пенсия и ще пише мемоари.

На 8 октомври 2002 г. Шеварднадзе заявява, че неговата среща с президента на Руската федерация Владимир Путин, състояла се в Кишинев, става „начало на прелом в грузинско-руските отношения“ (лидерите на двете страни обявяват готовност за съвместна борба с тероризма).

На 2 ноември 2003 г. в Грузия са проведени парламентарни избори. Опозицията призовава своите поддръжници към гражданско неподчинение. Те настояват властите да обявят изборите за несъстоятелни.

На 20 ноември с.г. ЦИК на Грузия обнародова официалните резултати от парламентарните избори. Блокът на Шеварднадзе „За нова Грузия“ събира 21,32% от гласовете, „Съюз за демократично възрождение“ - 18,84%. Противниците на Шеварднадзе сочат тези резултати като „издевателство“ и открита, тотална фалшификация. Съмненията в резултата от изборите става причина за т.нар. Розова революция, протекла от 21 до 23 ноември 2003 г. Опозицията дава ултиматум на Шеварднадзе - или да подаде оставка от поста президент, или опозицията ще превземе резиденцията Крцаниси. На 23 ноември Шеварднадзе подава оставка.

Външни препратки[редактиране | edit source]