Едуард III (Бар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Едуард III (на френски: Édouard III de Bar, на немски: Eduard III von Bar, * края на юни 1377, † 25 октомври 1415 в битката при Аженкур) от Дом Скарпон е маркграф на Пон-а-Мусон от 1399 до 1415 г. и херцог на Бар от 1401 до 1415 г.

Той е четвъртият син на херцог Роберт I (1344-1411) и Мария Френска (1344-1404), дъщеря на френския крал Жан II и Бона Люксембургска, дъщеря на Ян Люксембургски.

Той наследява Бар по желаниеe на баща му след смъртта на брат му Хайнрих (1398) и пленяването на брат му Филип от турците след битката при Никопол (1396). През 1398 г. баща му го прави маркграф на Пон-а-Мусон, като пренебрегва Роберт синът на Хайнрих, и през 1401 г. с неговото оттегляне на херцог на Бар.

През 1405 г. получава от френския крал Шарл VI задачата да защитава Булон от нападенията на англичаните. През края на 1406 г. участва в поход под командването на херцог Луи Орлеански. След неговото убийство през 1407 г. той се съюзява с Жан Безстрашни.

Едуард III е убит през 1415 г. в битката при Аженкур. Той е погребан в църквата Св. Максе в Бар льо Дюк, западно от Нанси. Негов последник става брат му, кардинал Лудвиг, който дава херцогството на племенника си Ренé I Анжуйски Добрия.

Едуард не е женен, но е баща на няколко извънбрачни деца:

  1. от връзката му с Жана, доказана 1401 г., дъщеря на метр Жéрард Лебел, търговец в Сен Мийел: Бона Bâtarde de Bar († 1430), ∞ ок. 1417 Жан дьо Сен-Луп, seigneur de Saint-Julien († пр. 6 април 1458)
  2. от неизвестна жена: Анне († 1420), и Хенри Bâtard de Bar († сл. 22 март 1442), 1436 seigneur de Boursault

Източници[редактиране | редактиране на кода]