Едуард VIII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едуард VIII
Крал на Великобритания и Ирландия
Император на Индия
Едуард в униформа на полковник от Уелската гвардия, 1919 г.
Управление20 януари 1936 – 11 декември 1936
НаследилДжордж V
НаследникДжордж VI
Лични данни
Роден
Починал
28 май 1972 г. (77 г.)
Погребан в5 юни 1972
Фрогмор, Бъркшър
Пълно имеЕдуард Албърт Кристиан Джордж Андрю Патрик Дейвид
Подпис
Семейство
ДинастияУиндзор
БащаДжордж V Уиндзор
МайкаМери Тек
БракУолис Симпсън
Едуард VIII в Общомедия

Крал Едуард VIII (на английски: Edward VIII; роден Едуард Албърт Кристиан Джордж Андрю Патрик Дейвид; 23 юни 1894 – 28 май 1972), по-късно принц и херцог, е вторият британски монарх от Уиндзорската династия. Управлява Великобритания от 20 януари 1936 г. до абдикацията си на 11 декември същата година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Едуард VIII е роден на 23 юни 1894 г. Той е най-възрастният син на Джордж V и Мери Тек. Връзката му с американката Уолис Симпсън става причина да абдикира след 11-месечно царуване. Двамата с Уолис нямат деца. Умира през 1972 г.

Слуховете за връзката на Едуард с Уолис Симпсън, които се появяват след смъртта на баща му Джордж V, стават причина за конституционна криза. Църквата (чиято глава е Едуард) порицава развода на Симпсън, Парламентът отказва да ѝ даде титла, а нацията не е доволна от факта, че разведена жена ще бъде съпруга на краля. В английската история е нямало подобен прецедент, съпругата на краля да няма официална титла.

Ако Едуард е бил твърд в отстояването на позицията си, то кризата е щяло да отмине, но той предпочита да абдикира, за да не развали имиджа на монархията. Дадена му е титлата херцог на Уиндзор, жени се за Уолис Симпсън, напускат Англия и се отдават на светски живот. Съществуват изобилни сведения за неговите симпатии към и връзки с нацистка Германия[1]. Едуард има второто най-късо царуване в английската история, след това на Едуард V (1483 г.). Прецедентът кралят да се жени за разведена жена е сторил Хенри II, който се жени за Елеонор Аквитанска, която по-рано е разтрогнала брака си с френския крал Луи VII. Едуард абдикира по същия начин, както и Джеймс II, след като срещу него се обединяват партиите в Парламента.

Едуард е бил много популярен. Неговата съпруга, херцогинята на Уиндзор, казва: „Той можеше да бъде голям крал, хората го обичаха.“

Същото обаче се отнася и за американката Уолис Симпсън. През 30-те години на миналия век въпросът как една толкова невзрачна жена може да омае Едуард VIII дотам, че да го накара да зареже управлението на държавата, е сред най-често задаваните в пресата. Явно има особен чар, след като успява да погребе един съпруг, да се разведе с втори и да се установи в Лондон с трети, преди да хване окото на краля. Самата тя реагира най-странно на разразилата се династическа криза – медиите твърдят, че когато научава за абдикацията на любимия си, казва: Ах, какъв безмозъчен глупак!“ и се разплаква. Тронът се освобождава за брата на Едуард – Джордж VI, който под натиска на кабинета лишава Уолис дори от полагащата се титла херцогиня. Карамболът довежда сегашната Елизабет II на престола и тя никога не забравя това.

След смъртта на абдикиралия монарх през 1972 племенницата му започва да плаща всички сметки на неговата жена, която се парализира през последните 8 години от живота си.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Papers of Count Albert von Mensdorff-Pouilly-Dietrichstein (1861 – 1945) in the State Archives, Vienna, цит. по Rose, Kenneth. King George V. London, Weidenfeld and Nicolson, 1983. ISBN 0-297-78245-2. с. 391.
Джордж V
крал на Обединеното кралство (20 януари 1936 – 11 декември 1936)
Джордж VI