Едуар Даладие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуар Даладие
Édouard Daladier
френски политик
Едуар Даладие (в средата) с Йоахим фон Рибентроп по време на среща за сключване на Мюнхенското споразумение от 1938 г.
Едуар Даладие (в средата) с Йоахим фон Рибентроп по време на среща за сключване на Мюнхенското споразумение от 1938 г.

Роден
Починал
10 октомври 1970 г. (86 г.)
Научна дейност
Област История
Едуар Даладие в Общомедия

Едуар Даладие (на френски: Édouard Daladier) (18 юни 1884 – 10 октомври 1970) е френски политик, историк, радикалсоциалист, държавник, министър-председател на Франция през 1933 – 34 и 1938 – 40 г.

Взема дейно участие в сключването на Мюнхенското споразумение от 1938 г., представлявайки Франция на форума. Като депутат се обявява против Европейската отбранителна общност и Парижките споразумения от 1954 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Карпантра̀, Воклюз. По-късно става известен като „воклюзкия бик“, тъй като има голям врат и рамене, както и решителен поглед. През Първата световна война воюва на фронта, израства в ранга от редник до капитан и ротен командир.

През 1924 – 1928 г. започва политическата си кариера на различни министерски длъжности. След встъпването си в партията на радикалните социалисти, става един от нейните лидери. В течение на 1933 и 1934 е начело на правителството. Управлението му е белязано с въоръжени сблъсъци между представители на крайно десни и крайно леви партии в Париж. На 6 февруари 1934 г., след неуспяло щурмуване на зданието на парламента на Франция от бойци на профашистките организации „Огнени кръстове“ (на френски: Les Croix de Feu), „Аксион франсез“ (на френски: Action française) и др., Даладие подава оставка.

В новото правителство на Народния фронт 1936 г. той поема военното министерство. След падането на правителството на Народния фронт на 10 април 1938 г. отново става министър-председател. През 1938 г. участва в сключването на Мюнхенското споразумение, като се отказва от съюзнически ангажименти по отношение на Чехословакия.[1] През март 1940 г. подава оставка.

След окупацията на Франция от нацистка Германия Деладие бяга във Френско Мароко заедно с други членове на правителството, но там е арестуван и предаден на съда, иницииран от правителството на Виши. Пратен е в затвор във Франция от 1940 г. През април 1943 г. е депортиран в Германия, където отначало е затворен в Бухенвалдския концлагер, а от май 1943 г. – в замъка-затвор в Австрия Itter Castle до края на Втората световна война.

След края на войната Даладие става член на Палатата на депутатите, в опозиция на Шарл де Гол. Заемал е и длъжността кмет на Авиньон (1953 – 1958).

Погребан е в гробището Пер Лашез.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. William L. Shirer, The Collapse of the Third Republic: An Inquiry into the Fall of France in 1940, 1969, Da Capo Press, pp. 339–340.

Литература[редактиране | редактиране на кода]