Езерец (дем Хрупища)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Езерец.

Езерец
Πετροπουλάκι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 976 m
Население 35 души (2001)

Ѐзерец (на гръцки: Πετροπουλάκι, Петропулаки, катаревуса: Πετροπουλάκιον, Петропулакион, до 1926 Έζερετς, Езерец[1]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Селото е част от дем Хрупища, област Западна Македония и наброява 35 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източното подножие на планината Горуша (Войо) в областта Костенария (Кастанохория) на 24 километра югозападно от Хрупища (Аргос Орестико).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в село Езерце, каза Гьоридже (Корча) са отбелязани поименно 41 глави на домакинства.[2] В края на XIX век Езерец е българско село в Костурска каза на Османската империя. Селото е разположено на самата българо-гръцка етническа граница - първото село на юг от Езерец е Деслаб (Драгасия), населено тогава с валахади, гърци мюсюлмани, на югозапад са Скумско и Лъка, населени с гърци, а на север албанското Вичища.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Езерец има 105 жители българи.[3]

В началото на XX век цялото население на Езерец е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Същата година турските власти не допускат учителя Н. Василев от Нестрам да отвори българско училище в селото[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Езерец има 240 българи екзархисти.[6]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя Езерец като изцяло гръцко – с 300 жители.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Езерец преди Балканската война има 30 български къщи.[8]

Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно е нападано от гръцки андартски чети. По думите на Христо Силянов:

Имената на селата Старичени, Езерец, Осничени станаха символи на героизъм и мъченичество.[9]

Още с появата на андартството в Македония, Езерец като първо голямо българско село на север от етническата граница става прицел на неговия удар. В началото на 1904 година Георгиос Цондос (капитан Вардас) убива шестима членове на езерецкия комитет на ВМОРО.[10] В края на ноември андартски четници убиват осем езерчани.[11]

На 15 март 1905 година Езерец е нападнато от четата на Филипос Китринярис (капитан Ливас), предвождана от попа на село Скумско, като андартите избиват осем жители на селото.[12][13] Тана Насковска, бежанка от Езерец, си спомня за това нападение:

Когато дойдоха андартите в нашето село, аз бях на 20 години. Първо вуйчо ми Петър го заклаха отзад на тила. Сетне видяха, че е грехота да ги убиват като волове, започнаха да стрелят. Убиха 8 мъже. На двама им извадиха прешленчетата от коленете и ги сложиха в джобовете. Тогава и моя татко го заклаха. Убиха ги, защото не се наричаха гърци.[14]

За отмъщение районната чета на Киряк Шкуртов запалва Жиковищкия манастир, който служи за убежище на гръцките чети.[15] На 20 декември/2 януари 1905/06 „крепостта на екзархистите“ отново е нападната от обединените чети на Андонис Влахакис (капитан Лицас) и капитан Лукас Кокинос, които изгарят две къщи и убиват няколко души от селската милиция. На 1/14 януари съединените чети на Лицас и Лукас отново нападат Езерец, но андартите са отблъснати от четата на Митре Влаха и селската милиция, като дават осем убити и един ранен.[16][17] На 6 май 1906 Езерец е нападнато от Андонис Влахакис успоредно с голямото нападение срещу Осничани (днес Кастанофито), при което загиват той и капитан Леонидас Петропулакис.

През лятото на същата 1906 Езерец отново е нападнато и изгорено от обединените чети на Лукас Кокинос и Вангелис Влахас.[18]

През септември 1906 година османски части успяват да убият трима четници на ВМОРО, обградени в Езерец.[19]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Езерец е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[20]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Бойци на Демократичната армия на Гърция в Езерец по време на Гражданската война

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на името на капитан Леонидас Петропулакис.[21]

През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[22] 7 са участниците в Охрана. 10 са участниците в ЕЛАС и 16 са съработниците.

Селото пострадва силно през Гражданската война в Гърция. 46 човека от Езерец се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция. Селото претърпява 11 блокади. През ноември 1946 г. при наказателна операция са изгорени и ограбени къщите на Т. Ятас, Т. Зикопулос, А. Васамопулос, Евтимиос Наскопулос и Н. Наскопулос. Изгорени са още 5 плевни, пребити са А. Томопулос и П. Минопулос, старият Валсамопулос и Андромахи Валсамопулу, ранена е Панайота Томопулу.

При нападение през 1947 г. на въоражените сили начело с И. Спиропулос от селата Лъка и Забърден (Мелантио) е убит Х. Koтсиопулос, бити са Д. Николопулос, Г. Минопулос, В. Наскопулос, Х. Томопулос, П. Ятас и съпругата му, Сидерула Зикопулу, Елефтерия Зикопулу, Андромахи Варсамопулу, Зоица Варсамопулу и Зоица Минопулу и други - общо 31 човека. Затворени са К. Томопулос, В. Наскопулос, И. Минопулос и П. Минопулос. Ограбени са почти всички къщи. Откраднати са 1000 овце, 50 вола, 4 прасета, 100 килима, 100 чифта чорапи, 500 оки жито, 400 оки фасул, 350 оки сирене, 120 оки масло. Обезчестени са жените Димитра Николопулу и Мария Томопулу. Селото дава много убити, 47 семейства и 17 отделни души го напускат и в селото остават само 14 семейства.[23] Общо 72 деца от Езерец са изведени от комунистическите части от селото като деца бежанци.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 209 души
  • 1920 – 91 души
  • 1928 – 235 души
  • 1940 – 310 души
  • 1951 – 54 души
  • 1961 – 94 души
  • 1971 – 49 души
  • 1981 – 33 души
  • 1991 – 30 души[24]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Езерец
  • Flag of Greece.svg Flag of North Macedonia.svg Христос Сидиропулос, активист за човешки права с македонско национално съзнание, Костурско[25]
  • Flag of Greece.svg Антонис Сидиропулос (р.1954), преподавател, краевед
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Сотиров (1879/1880 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, воденичар с образование четвърто отделение, служил във Втора и в нестроевата рота на Седма кумановска дружина[26]
  • Flag of Greece.svg Йорданис Минопулос (1929 – 1948), гръцки комунист[27]
  • Flag of North Macedonia.svg Ристо Миновски (р. 1941), професор
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Насков (? - 1944), български революционер от Охрана
  • Flag of Greece.svg Зикос Зикопулос (1898 - 1966), командир от ЕЛАС и ДАГ,
  • Flag of Greece.svg Сидерула Зикопулу (1900 – 1976), учителка
  • Flag of Greece.svg Павлос Зикопулос (1923 – 1947), гръцки комунист и партизанин – офицер от ЕЛАС и ДАГ
  • Flag of Greece.svg Flag of North Macedonia.svg Елефтерия Зикопулу (1927 – 2004), медицинска сестра, партизанка от ДАГ
  • Flag of Greece.svg Flag of Chile.svg Flag of Australia.svg Димитриос Зикопулос (1930 – 2011), гръцки и чилийски комунист, партизанин от ДАГ, емигрантски деец в Австралия, интернационалист
  • Flag of Greece.svg Вангелис Ставропулос, кмет на Езерец
Партизани от ЕЛАС и ДАГ
  • Flag of Greece.svg Димитриос Ятас, Христос Ятас, Ставрос Минопулос, Димитриос Минопулос, Леонидас Минопулос, Минас Минопулос, Елефтерия Минопулу, Александра Минопулу, Сократис Томопулос, Алекос Томопулос, Аргирис Томопулос, Григорис Томопулос, Андреас Томопулос, Христос Наскопулос, Томас Зикопулос, Костас Зикопулос, Димитриос Димитропулос

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Έζερετς -- Πετροπουλάκι
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  5. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Petropoulaki.
  8. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.9.
  9. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 196.
  10. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 197.
  11. Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха в Костенарията - 1903 - 1908 год.. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 8.
  12. Φίλιππος Κιτρινιάρης – καπετάν Λίβας
  13. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 210.
  14. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 61.
  15. Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха в Костенарията - 1903 - 1908 год.. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 10.
  16. Douglas Dakin, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996
  17. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220. Според Силянов нападението е станало на 9 януари.
  18. Αντώνης Βλαχάκης - Καπετάν Λίτσας
  19. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 170.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 621 и 845.
  21. Λεωνίδας Πετροπουλάκης - Καπετάν Λεωνίδας
  22. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  24. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Petropoulaki.
  25. CASE OF SIDIROPOULOS AND OTHERS v. GREECE (57/1997/841/1047)
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 621.
  27. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Македония“         Портал „Македония