Ейми Уайнхаус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ейми Уайнхаус
Ейми Уайнхаус, 2007 г.
Ейми Уайнхаус, 2007 г.
Информация
Родена
Починала
23 юли 2011 г. (27 г.)
Стил Соул, джаз, ритъм енд блус
Активни години 1993-2011
Свързани изпълнители Island, Lioness, Universal Republic, Republic
Уебсайт amywinehouse.co.uk
Страница в IMDb
Ейми Уайнхаус в Общомедия

Ейми Уайнхаус (на английски: Amy Winehouse) е английска певица и композитор. Добива популярност със специфичния си стил на пеене, съчетаващ джаз, соул, фънк, рок, блус и R&B.

Дебютният ѝ албум „Frank“ (2003) е обявен за успешен по телевизията, одобрен от критиците във Великобритания и е номиниран за Mercury Prize. Следващият ѝ албум Back to Black (2006) достигна до шест номинации на награди Грами и печели пет, правейки нов рекорд за най-много спечелени награди Грами от жена в една нощ. Back to Black превърна Уайнхаус в първия британски изпълнител с пет награди, включително три от Големите четири: Най-добър нов изпълнител, Запис на годината и Песен на годината. На 14 февруари 2007 г. Ейми печели Brit Award за Най-добра британска изпълнителка, въпреки че е номинирана и за Най-добър британски албум. Печели Ivor Novello Award три пъти – първата през 2004 за Най-добра съвременна песен (музика и текст) за Stronger than me; втората през 2007 г. отново за Най-добра съвременна песен с Rehab; третата награда Ейми печели през 2008 г. за Най-добра песен (музика и текст) с Love is a losing game. Този албум е на трето място по продажби в Обединеното кралство.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Уайнхаус е родена в северен Лондон в еврейско семейство, което споделяло любовта си към джаза. Отгледана е в четиричленно семейство: баща ѝ Мичъл (шофьор на такси), майка ѝ Джанис (фармацевт) и по-големият ѝ брат Алекс. Мичъл често си припявал вкъщи, още по-често пеел Франк Синатра на малката Ейми, което се превърнало в толкова голямо хоби за малкото момиче, че на учителите им било доста трудно да я накарат да спре да пее в час.

Когато става на девет години, баба ѝ Синтия предлага на Ейми да се запише в театралното училище Susi Earnshaw за допълнителни тренировки. На десет години Ейми сформира рап група, наречена Sweet 'n' Sour с приятелката си Джулиет Ашби. Уайнхаус посещава театралното училище четири години, след което се насочва към друго такова – Sylvia Young Theatre School, от където се твърди, че е изключена (на четиринайсет години) поради това, че „не съсредоточава усилията си към себе си“ и си слага обеца на носа. С други деца от Sylvia Young Theatre School тя се появява в шоуто The Fast Show през 1997 г. След това започва да посещава BRIT School в Селхърст, Кройдън, както и Southgate School and Ashmole School.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като си играе с китарата на брат си, Уайнхаус получава своята първа китара, когато е на 13 и започва да пише музика година по-късно. Скоро след това започва работа, включително и като шоубизнес журналист за World Entertainment News Network, пеейки в джаз банда. Тогавашния ѝ приятел Тейлър Джеймс изпраща демо касетата и на човек от A&R.

Първи значителни постижения[редактиране | редактиране на кода]

Дебютният албум на Уайнхаус, “Frank“ е пуснат на 20 октомври 2003 г. Издаден е главно от Салаам Реми. Много от песните са вдъхновени от джаза. Освен двата кавъра в него, всички песни са написани от Уайнхаус. Албумът получава положителни отзиви и комплименти за „съвременния критичен поглед“ на текстовете. „Frank“ доведе до сравнения на гласа на Ейми с гласове като тези на Сара Вон и Мейси Грей. Албумът достига до много високо ниво в UK Album Chart през 2004 г., когато е и номиниран за BRIT Awards в категориите за Британска соло изпълнителка и за най-добър клип. Франк дори достига платинени продажби. По-късно, през 2004 Ейми печели Ivol Novello Award за Най-добра съвременна песен (Stronger Than Me), за която получава помощ от Салаам Реми. През същата година Ейми участва във фестивала в Гластънбъри, в Jazzworld Stage и V Festival. След пускането на албума, Уайнхаус коментира, че е „само 80% зад албума“ заради някои миксирани рекорди, които тя не харесва.

Международен успех[редактиране | редактиране на кода]

В контраст с повлияния от джаза първи албум, Уайнхаус се фокусира върху момичешките групи от 50-те и 60-те години. Тя наема дългогодишната банда на нюйоркската певица Шарън Джоунс – Dap-Kings като иска от тях да са с нея в студиото и на изпълнения на живо. През Май 2006 г. демо парчетата на Ейми Уайнхаус – You Know I’m No Good и Rehab се появяват в радио шоуто на Марк Ронсън (East Village Radio). Това са били първите нови песни пуснати в радио ефира след пускането на Pumps и са били предназначени за втория ѝ албум. Единайсет траковият аблум е направен изцяло от Салаам Реми и Ронсън. Не след дълго рекламите на Back to Black започват и в началото на октомври 2006 г. официалният сайт на Ейми е обновен с неиздавани песни.

„Back to Black“ е издаден във Великобритания на 30 октомври 2006 г. Той достига до първо място в UK Album Chart много пъти и до седмо място в Billboard 200 в САЩ. До 25 октомври албумът се доближава 5 пъти до платинени продажби и става най-продаваният албум за 2007 г. Марк Ронсън, който издава албума, казва в интервю от 2010 година, че Ейми е помагала с откровените си мнения относно работата му по албума.

Албумът съдържа няколко песни. Първото парче е Rehab и излиза на 23 октомври 2006 г. изцяло с помощта на Ронсън. Песента отива на седмо място във Великобритания, а след това и на девето място в Billboard Hot 100 малко след като Ейми я изпълнява на наградите на MTV. Списание Time обявява песента за една от Десетте най-добри песни за 2007, като я поставя на първо място. Писателят Джош Тайрънгил благодари на Уайнхаус за доверието и добавя: „Тя е бъбрива, забавна, огнена и дори малко луда. Невъзможно е човек да не бъде прелъстен от оригиналността ѝ.“ През 2007 г. Джей Зи миксира песента, като добавя ново звучене.

Второто парче от албума е „You Know I’m No Good“. Излиза на 8 януари 2007 г. и автоматично отива на 18-то място във Великобританския чарт. Песента „Back To Black“ излиза на 30 април 2007 г. и достига до 25-то място. На 10 декември 2007 г. излиза последното парче от Back to black – „Love Is A Losing Game“.

Турнето на Уайнхаус обаче не минава добре. През ноември 2007 г. точно първата вечер на 17-дневното турне е съсипана. Музикалните критици от Birmingham Mail споделят, че „това беше една от най-тъжните вечери в живота ми. Видях извънредно талантливата певица обляна в сълзи да крещи към публиката, препъвайки се на сцената“. Останалите концерти минават по същия начин, докато Ейми накрая съобщава на 27 ноември 2007 г., че изпълненията ѝ са отменени до края на годината по съвет на лекар.

До края на годината Ейми Уайнхаус печели много признания и награди. Тя печели Грами през 2008 г. в категориите за Рекърд на годината, Песен на годината и Най-добро женско представяне за сингъла Rehab. Албумът и Back to Black беше номиниран за Албум на годината и спечели награда за Най-добър поп вокал. Продуцентът Марк Ронсън, който работи с Ейми печели награда за Продуцент на годината. Певицата също печели Грами за Най-добър нов артист. Това спечелва на Уайнхаус място в книгата на Рекордите на Гинес за най-много спечелени Грами от британска певица. Тя изпълнява You Know I’m No Good и Rehab на церемонията по сателит, понеже визата ѝ пристигнала много късно. Номинациите през декември водят до 48%-тово повишаване на продажбите на албума Back to black в САЩ.

На 13 януари 2008 г. Уайнхаус изпълнява Valerie на BRIT Awards, а след това и Love Is A Losing Game. Тя призова тълпата „извикайте за моя Блейк“.

„Amy Winehouse – The Girl Done Good: A Documentary Review“ – 78 – минутно DVD излиза на 14 април 2008 г. Документалният филм включва интервю с хора, които познават Ейми от малка, хора които са ѝ помогнали да успее, джаз експерти, както и музикални и поп специалисти.

Ейми Уайнхаус оказва влияние върху нарастването на популярността на жените соло изпълнителки и съживява британската музика. Отличителният стил на Уайнхаус се е превърнал в муза за модни дизайнери като Карл Лагерфелд.

Проблемите на певицата с наркотиците и алкохола, също така и самоунищожителното ѝ поведение, се превръщат в редовна тема за таблоидите от 2007 г. насам. Тя и бившият ѝ съпруг Блейк Фийлдър – Сивил имат проблеми със закона, което допринася за неговия престой в затвора. През 2008 г. Ейми се сблъсква и със здравословни проблеми, които застрашават не само кариерата, но и живота ѝ.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През последните няколко години папараците не спират да публикуват снимки на Ейми. Певицата дори се сдоби със заповед да стоят далеч от нея. Съдът забрани на агенция за папараци да я следят. Фотографите също имат забрана да я снимат на по-малко от 100 метра от дома ѝ, също и да правят снимки на дома ѝ, както и на дома на приятелите и семейството ѝ.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 23 юли 2011 г. Ейми е открита мъртва в апартамента си в Лондон.[1] След аутопсията не са дадени причини за смъртта. На 23 август 2011 г. излизат резултатите от направените токсикологични тестове. Според тях в кръвта на певицата няма следи от наркотици, а от алкохол. Бащата на Ейми – Мич Уайнхаус, откровено споделя, че дъщеря му все още е имала проблеми с алкохола и не е успявала да контролира страстта си към него след няколкоседмично въздържание. На 26 юли 2011 г. тленните ѝ останки са кремирани в Лондон.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

Live албуми[редактиране | редактиране на кода]

Видео албуми[редактиране | редактиране на кода]

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

  • 2003: Stronger Than Me
  • 2004: Take the Box
  • 2004: In My Bed/You Sent Me Flying
  • 2004: Fuck Me Pumps/Help Yourself
  • 2006: Rehab
  • 2007: You Know I'm No Good
  • 2007: Back to Black
  • 2007: Tears Dry on Their Own
  • 2007: Love Is a Losing Game
  • 2011: Body and Soul
  • 2011: Our Day Will Come

Видеоклипове[редактиране | редактиране на кода]

Видеоклип Премиера Албум
Stronger than me 2003 Frank
Take the box 2003 Frank
In my bed 2004 Frank
Fuck me pumps 2004 Frank
Rehab 2006 Back to black
You know I'm no good 2007 Back to black
Back to black 2007 Back to black
Tears dry on their own 2007 Back to black
Love is a losing game 2007 Back to black
Just friends 2008 Back to black
Body and soul 2011 Lioness: Hidden treasures
Our day will come 2011 Lioness: Hidden treasures

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]