Ейнар Херцшпрунг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ейнар Херцшпрунг
Ejnar Hertzsprung
датски химик и астроном
Херцшпрунг (дясно) с Карл Шварцшилд пред Гьотингенската обсерватория, 1909 г.
Херцшпрунг (дясно) с Карл Шварцшилд пред Гьотингенската обсерватория, 1909 г.

Роден
Починал
Роскиле, Дания
Научна дейност
Областхимия, астрономия
Работил вЛайденски университет
Известен сДиаграма на Херцшпрунг-Ръсел
Ейнар Херцшпрунг в Общомедия

Ейнар Херцшпрунг (на датски: Ejnar Hertzsprung) е датски химик и астроном. Заедно с Хенри Ръсел, разработва диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел в периода 1911 – 1913 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ейнар Херцшпрунг е роден на 8 октомври 1873 г. в Копенхаген. Завършва столично училище през 1892 г. След това записва да учи химическото инженерство в Санкт Петербург в периода 1899 – 1901 г.

През 1913 г. определя разстоянията до няколко цефеиди чрез паралакс,[1] като по този начин успява да калибрира връзката, открита от Хенриета Суон Ливит, между цефеидния период и светимостта. Той използва тази връзка за да направи приблизителна оценка на разстоянието до Малкия Магеланов облак. В периода 1919 – 1946 г. Херцшпрунг работи в Лайденската обсерватория в Нидерландия, като от 1937 г. ѝ е директор. Сред учениците му в Лайден е Герард Кайпер.

Най-големият му принос към астрономията е разработването на система за класификация на звездите, поделяща ги по спектрален тип, етап в еволюцията и светимост. Така наречената диаграма на Херцшпрунг-Ръсел се използва и до днес като система за класификация, обясняваща видовете звезди и звездната еволюция. Освен това, той открива и два астероида.[2]

Жена му, Хенриета (1881 – 1956), е дъщеря на холандския астроном Якобус Каптейн. Херцшпрунг умира в Роскиле през 1967 г. Астероидът 1693 Херцшпрунг е кръстен в негова чест.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hertzsprung, E. Über die räumliche Verteilung der Veränderlichen vom δ Cephei-Typus // Astronomische Nachrichten 196 (4692). 1913. S. 201 – 208. (на немски)
  2. Schmadel, Lutz D. (1627) Ivar // Dictionary of Minor Planet Names – (1627) Ivar. Springer Berlin Heidelberg, 2003. ISBN 978-3-540-29925-7. DOI:10.1007/978-3-540-29925-7_1628. с. 129.
  3. Schmadel, Lutz D. (1693) Hertzsprung // Dictionary of Minor Planet Names – (1693) Hertzsprung. Springer Berlin Heidelberg, 2003. ISBN 978-3-540-29925-7. DOI:10.1007/978-3-540-29925-7_1694. с. 135.