Екатерина Енева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Екатерина Енева
сценограф и живописец
Родена
2.11.
София
Националност България
АкадемияНационална художествена академия
проф.Георги Каракашев
Направлениесценография, живопис
Уебсайтwww.ekaterinapaintings.com

Екатерина Енева е български сценограф и живописец.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Екатерина е родена в София. Баща ѝ – Христо Енев е представител на „Шел“ за България. Майка ѝ Евгения Енева е преподавател по френски език.

Екатерина Енева завършва Софийската художествената гимназия специалност – „живопис“, и Националната Художествена Академия специалност – сценография при професор Георги Каракашев.

Сценография[редактиране | редактиране на кода]

Драматичен театър „Сава Огняннов“ – Русе[редактиране | редактиране на кода]

Първите ѝ спектакли като професионален сценограф са в Русенския Драматичен театър през 1968 г. Първата ѝ професионална сценография е за пиесата „Монахът и неговите синове“ от Милко Милков с режисьор Жарко Павлович. През периода в Русе тя работи с емблематични за времето си режисьори: Иванка Цветанова, Васил Луканов, Слави Шкаров, Николай Колев, Константин Димчев.

През 1971 г. се омъжва за българския режисьор Петър Александров. Заедно създават десетки спектакли в България и Чехословакия. Получават национални и чуждестранни награди за режисура на Петър Александров и сценография на Екатерина Енева.

Драматичен театър „Боян Дановски“ – Перник[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1972 – 1977 г. работи в Драматичен театър – Перник. Тук тя се среща с режисьора Леон Даниел – излиза постановката „На дъното“ на М.Горки. За спектакъла получават награда за режисура и сценография.

Младежки театър „Николай Бинев“[редактиране | редактиране на кода]

От 1977 г. работи като щатен сценограф в Народен театър за Младежта (НТМ) – по-късно преименуван на Младежки театър „Николай Бинев“.

Екатерина Енева е член на Съюза на българските художници. Участва като сценограф в редица сценографски изложби: Квадриеналето в Прага; изложби на СБХ; Триеналето в Нови Сад.

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

Постановки в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“[редактиране | редактиране на кода]

Постановки в Младежки театър „Николай Бинев“[редактиране | редактиране на кода]

  • „Оливър“ – Лайнъл Барт – 1987; 2007– реж. Андрей Аврамов
  • „Страшни смешки, смешни страшки за герои с опашки“ – реж. ЛилянаТодорова
  • „Любовта към трите портокала“ – Р. Москова – реж. ЛилянаТодорова
  • „Да се събудиш в Сиприля“ – Е.Пиониду – реж. ЛилянаТодорова
  • „Влияние на гама лъчите върху лунните невени“ – Пол Зиндел – реж. Николай Бинев
  • „Аз чакам знак" – Уилям Гибсън – реж. Николай Бинев
  • „Гардеробиерът“ – Р.Харууд – реж. Николай Бинев
  • „Изпитание“ на Р.Каугвер
  • „Път на Надето моля“ – К.Воденичарова
  • „Укротяване на опърничавата“ – Шекспир
  • „Приятна жена, цвете и северен прозорец“ – Н. Радзински
  • „Зинуля“ – А.Гелман
  • „Куфар с глупости“ – А.Петрушевская
  • „Поглед от моста“ – А.Милър
  • „Снежната кралица“ – Е.Шварц – реж. Недялко Делчев
  • „Грешки от любов родени“ – Л. Де Вега – реж. Надежда Сейкова

Постановки в страната[редактиране | редактиране на кода]

  • „Тримата мускетари“ – по М.Рехелс – реж. П.Александров – Драматичен театър – Пловдив
  • „В света на мълчнието ни“ – В.Станилов – реж. П.Александров; Държавен Куклен Театър – Русе
  • „Лазарица“ – Радичков
  • „Старият дом“ – Ал. Казанцев – реж. Н. Томанова – НАТФИЗ;
  • „Последната нощ на сократ“ – Стефан Цанев – реж. Н.Поляков – театър „199“
  • „Пигмалион“ – Бърнард Шоу – Драматичен театър – Габрово;
  • „Облог“ – И. Милева – реж. Л. Ардити – Драматичен театър – Перник;
  • „Странната двойка“ – Нийл Саймън – Малък градски театър „Зад Канала“ – реж. Андрей Аврамов
  • „Слънчево с гръмотевици“ – Кен Лудвиг – Малък градски театър „Зад Канала“ – реж. Андрей Аврамов

Театър „Jihočeské divadlo“ – Чехословакия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Цигуларят на покрива“ – Джери Бок; диригент Йозеф Заплатилек – реж. П.Александров – 1990 г.
  • „Розмари“ – Рудолф Фримл/Херберт Стотхарт; диригент Йозеф Заплатилек – реж. П.Александров – 1992 г.
  • „Един + една = 3“ – Рей Куни – реж. П.Александров – 1992 г.

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Екатерина Енева твори не само като художник сценограф, но и като живописец. Нейни живописни платна са собственост на частни колекции в страната и чужбина – България, Австрия, Канада, САЩ. Нейни платна участват и в благотворителни търгове в страната.

Изложби

  • Съюз на българските художници – Изложба живопис и сценография – 2015 г.
  • Галерия „Астри“ – изложба формат 30 – 30 – 2014 г.
  • Галерия „Феста“ – изложба Миниатюра
  • Галерия „Феста“ – изложба живопис и темпера – 2002 г.
  • Галерия „Сезони“ – изложба живопис – 1998 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ние не сме сами“ – Христо Кацаров – реж. Васил Луканов - награда за сценография – 1969 г.
  • „На дъното“ на М.Горки – реж. Леон Даниел – награда за режисура и сценография
  • „Януари“ – Йордан Радичков – реж. Петър Александров – награда за сценография и режисура – Национален преглед на българската драма и театър – 1975 г.
  • „Оливър“ – Лайнъл Барт – реж. Андрей Аврамов: награда за сценография Пенчо Георгиев – СБХ – 1987 г.
  • „Страшни смешки, смешни страшки за герои с опашки“ – реж. Лиляна Тодорова – награда за сценография

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]