Екатерина Максимова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Екатерина Максимова
руска и съветска балерина
Екатерина Максимова като Мария в „Бахчисарайски фонтан“, 1963 г.
Екатерина Максимова като Мария в „Бахчисарайски фонтан“, 1963 г.

Родена
Починала
28 април 2009 г. (70 г.)
Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Русия Русия
Актьорска кариера
Активен период 1957 – 1999
Награди Орден Червено знаме на труда Орден „Дружба между народите“
Народен артист РСФСР Заслужил артист на Руската федерация Народен артист СССР Орден на Ленин Орден Риу-Бранку
Семейство
Съпруг Владимир Василиев

Уебсайт Екатерина Максимова
Страница в IMDb
Екатерина Максимова в Общомедия

Екатерина Максимова (на руски: Екатери́на Серге́евна Макси́мова (19392009) е советска и руска балерина от световна величина, балетмайстор и педагог.

Екатерина Максимова, Фуете
Екатерина Максимова и Владимир Василиев в сцена от „Дон Кихот“, 1971 г.
Екатерина Максимова на репетиция, 1972 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 1 февруари 1939 г. в Москва в семейство на Сергей Максимов (19121961) и Татяна Максимова (19142011). Баща ѝ е инженер, а майка е журналист и редактор в издателство. Семейството има далечни музикални корени – прабабата на Екатерина е сестра на известния пианист Александър Зилоти и братовчедка на композитора Сергей Рахманинов. Нейният дядо по майчина линия, Густав Шпет, е руски философ, преводач и изкуствовед. Наследената от него семейна атмосфера запазва интереса към литература и изкуство и Екатерина расте в среда на известни актьори, режисьори и писатели.

От ранни години проявява желание и умение да танцува, но майка ѝ се решава да я отведе в Московското хореографско училище само след като е насърчена от балетните специалисти. Екатерина постъпва в училището през 1949 г., когато вече е на 10 години. Учи при една от най-добрите балетни педагожки на 20 век, Елизавета Герд. Малката Екатерина е своенравна и непослушна ученичка, трудно се подчинява на дисциплина и не се страхува от лоши бележки. Но Гердт е любима учителка и от нея тя научава не само безупречната техника на класическия балет, но и тънкостите на танцовото пресъздаване на образите.[1]

Възможностите и талантът на Екатерина се проявяват още през първите години на обучението. Във 2-ри клас танцува на сцената на Болшой театър със своя роля в танцовите фрагменти на детската опера „Морозко“ и това изпълнение е забелязано и оценено от критиката. В 4-ти клас има партия в балетния спектакъл Дон Кихот, в който ролята на Китри играе великата Мая Плисецкая. В по-горните класове специално за нея се поставят балетни миниатюри, а в 8-ми клас тя вече има истинска роля – принцеса в „Лешникотрошачката“.[2] С тази роля тя спечелва през 1957 г. първата си награда – златен медал на Всесъюзния балетен конкурс. През 1958 г. завършва училището и постъпва в трупата на Болшой театър

Творческа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Още от първия си сезон в Болшой театър изпълнява солови партии. През 1959 г. получава главната роля на Катерина в „Каменното цвете“ на Сергей Прокофиев, един новаторски балет на младия тогава балетмайстор Юрий Григорович. С тази роля Максимова участва в първото турне на Болшой театър в САЩ, където получава възторжени отзиви от американската критика.[3] През 1960 г. става първата ученичка на легендата на руския балет Галина Уланова. С нея подготвя партията на Жизел от балета на Адолф Адам и за това изпълнение получава похвала от самия Асаф Месерер, прочутият балетмайстор и педагог на Болшой театър. По това време Максимова е най-младата изпълнителка на тази технически и актьорски сложна роля. С Уланова работи до 1980 г., но още дълго пази подареното от нея чукче за намачкване на балетните пуанти.[2][4]

В началото на кариерата миниатюрната и крехката Максимова се възприема единствено в амплоа на лирическата героиня. Мнението се променя и критиката оценява комедийната съставна на нейния талант, когато през 1965 г. се появява в ролята на Китри в балета „Дон Кихот“ на Лудвиг Минкус. След партията на Маша в „Лешникотрошачката“ на Пьотър Чайковски се смята, че нейното амплоа са жизнерадостните роли. Едва след изпълнението на трагическите образи на Фригия в „Спартак“ на Арам Хачатурян (1968 г.) и Жулиета в „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев (1973 г.) става ясно, че Максимова е също толкова успешна като драматична балерина и диапазонът на нейните актьорски възможности няма ограничения. На сцената Максимова не просто танцува своята партия, тя създава образ, използвайки при това всички средства – хореография, пластика, мимика.

Музикалната и актьорската чувствителност, виртуозната балетна техника, пластичността и завладяващата енергия на сцената са качествата на Максимова, които привличат както руски, така и чуждестранни балетмайстори. Григорович в своите балетни постановки създава хореографски партии специално за нея и тя е първата изпълнителка на неговите Маша („Лешникотрошачката“, 1966 г.), Фригия („Спартак“, 1968 г.), Аврора („Спящата красавица“, 1973 г.). Френския балетмайстор Пиер Лакот я кани да участва във възстановения старинен спектакъл „Натали или Швейцарската млекарка“. За нея е предназначена необичайната хореография на телевизионните филми-балети „Галатея“ на Фредерик Лоу и „Старото танго“ на Тимур Коган. За юбилея си през 1994 г. получава в дар от Джералд Арпино хореографска композиция „В кръга на ангели“. Нейната балетна индивидуалност е в основата на спектакли и миниатюри, поставяни за нея от Владимир Василиев.[2]

Телевизионните балети с нейно участие печелят редица награди [5]:

  • „Анюта“ – награда на Интервизия, Международен фестивал на телевизионни филми Злата Прага, Прага, 1982; Голямата награда в конкурса на музикални филми, Х Всесъюзен фестивал на телевизионни филми, Алма-Ата, 1983; Държавна награда на РСФСР, 1984 г.
  • „Галатея“ – награда Злата Прага, Международен фестивал на телевизионни филми Злата Прага и награда на Би Би Си, Лондон, 1978 г.
  • „Старото танго“ – награда на Интервизия и За най-добро изпълнение на женска роля, Международен фестивал на телевизионни филми Злата Прага, 1980 г.

Танцува с много изтъкнати балетисти, но ненадминат остава дуетът с Владимир Василиев. Заедно те получават няколко престижни награди, сред които за „Най-добър дует в света“ на Парижката танцова академия през 1972 г. Катя и Володя – така ги нарича публиката – олицетворяват пластична и духовна хармония и се превръщат в символ на Болшой театър на своето време. Успешните турнета с Болшой привличат вниманието на балетните специалисти. Прочутият балетмайстор Морис Бежар специално за тях възстановява своята версия на Ромео и Жулиета по музиката на Ектор Берлиоз. Ролан Пети ги кани да участват с неговата трупа в постановката „Синият Ангел“.[4]

През 1975 г. преживява драматично прекъсване на творческата си кариера. Тогава по време на една репетиция пада от поддръжката и силно травмира гръбначния стълб. Травмата е толкова сериозна, че лекарите не са сигурни, че ще може да ходи. Лечението и мъчителното възстановяване траят около година и на 10 март 1976 г. Максимова отново е Жизел на сцената на Болшой. Това събитие е незабравимо за нея и близките ѝ. Нейното завръщане се възприема като чудо и от публиката, и от балетната трупа. Завършването на всяка вариация се съпровожда с дълги овации, по време на самия танц цари пронизителна тишина, а след спектакъла кордебалетът се построява зад кулисите и с аплодисменти изпраща до артистичната стая. След тази вечер Максимова танцува още 20 години.[1]

През 1976 г. постъпва на хореографското отделение на Руската академия за театрално изскуство. Завършва през 1980 г. със специалност балетмайстор-репетитор. От 1982 г. започва преподавателската си дейност. Работи като балетмайстор-репетитор с Кремльовския балет, а от 1997 г. и в Болшой театър.

В края на 1980-те в Болшой театър възникват дълбоки творчески противоречия между главния балетмайстор Юрий Григорович и група изтъкнати балетисти, сред които е и Максимова. Конфликът приключва с тяхното уволняване, но това не спира кариерата на Максимова – тя много пътува и участва в концертите и балетните постановки на сцените в Париж, Ню Йорк, Рим. През този период активно сътрудничи с трупата Кремльовски балет.

За последен път излиза на балетната сцена на 1 февруари 1999 г., в деня на своя 60-годишен юбилей.

Заедно с Василиев активно участва в провеждането на балетен конкурс „Арабеск“ и от 1996 г. до 2008 г. е председател на журито му. Десетото издание на конкурса през 2008 г. съвпада с 50-годишнината на творческия дует и се посвещава на тях. Сега конкурсът носи името на Екатерина Максимова.[6]

Въпреки ранния и постоянния успех Максимова не се възприема като звезда – напротив, много е скромна и неуверена. Поради собствената несигурност, че ще се справи с движението или с танца, на всяко предложение първо реагира с отказ. За това нейно качество в артистичните среди я наричат Мадам Не.[7]

През 2003 г. издава книга със своите мемоари „Мадам Нет“ („Мадам Не“).

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

С партньора си на сцената и бъдещия съпруг, Владимир Василиев, Екатерина Максимова се запознава още през първата година в хореографското училище. Когато се срещат, тя е на 10 години, а той на 9. Учат, репетират и танцуват заедно. Чувството възниква през юношеските години. Сключват брак на 3 юни 1961 г, сватбата празнуват на следващия ден в жилището на нейните родители. След това заминават за Париж, където представят филма „СССР с открито сърце“. Във филма те играя двама влюбени балетни артисти, а в живота това пътуване става тяхното сватбено пътешествие.[7]

Характерите им са много различни, дори диаметрално противоположни – той е решителен и общителен, лесно се пали, а тя е спокойна, затворена, обмисля нещата бавно. В своите интервюта не скриват, че в живота им се случват и конфликти, и обиди. Но това не пречи балетният им дуетът след представлението да се превръща в семеен. През активния си период на балетни артисти те заедно са на сцената, заедно пътуват, заедно почиват. Последните години той се концентрира върху балетмайсторската си дейност, тя се занимава с педагогическата работа. Никога не се изкушават да останат в чужбина, макар че имат такава възможност. През цялото време живеят в Москва, а за почивките предпочитат тишината на руската природа. Много искат да имат деца и тежко преживяват, че мечтата им не може да се сбъдне.[4][1][7]

От мига на срещата им в детството до края на техния съвместен живот изминават 60 години.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 28 април 2009 г., около 12 часа, Екатерина Максимова трябва да присъства в Болшой театър на репетицията на „Лебедово езеро“. Но тя не идва. Умира през нощта от сърдечна недостатъчност. Намира я възрастната ѝ майка, когато сутринта влиза в стаята ѝ. Владимир Василиев по това време е в Неапол, където поставя спектакъл. Остават само 2 години до златната им сватба. Погребват я на 30 април 2009 г. на Новодевиче гробище, в Москва.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

За 75-годишния юбилей на Екатерина Максимова в Театралния музей в Москва се организира изложба, посветена на нейния живот и творчество.[8] През 2014 г. се издава посветена на Е. Максимова книга „Екатерина Максимова. Энциклопедия творческой личности“. Книгата е написана в енциклопедичен стил, с богат снимков материал и съдържа статии за хора, с които е работила великата балерина. Съставена е от психолог, журналист и фотограф Елена Фетисова, която дълги години работи с Болшой театър.[9] В Челябинск се провеждат балетни фестивали „В честь Екатерины Максимовой“.[10][11]

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Болшой театър [3][редактиране | редактиране на кода]

Други театри [3][редактиране | редактиране на кода]

  • „Натали или Швейцарската млекарка“ на Адалберт Гировец и Микеле Карафа ди КолобраноНатали, 1980, Московски класически балет
  • „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев, ― Жулиета, 1981, Московски класически балет
  • „Онегин“ на Пьотър Чайковски ― Татяна, 1989, Английски национален балет
  • „Пепеляшка“ на Сергей Прокофиев ― Пепеляшка , 1991, Кремльовски балет
  • „Сътворение на света“ на Андрей Петров ― Ева, 1994, Московски класически балет

Филмография [3][редактиране | редактиране на кода]

Записи на балетните спектакли
  • 1970 – „Спартак“ – Фригия
  • 1974 – „Ромео и Жулиета“ – Жулиета
  • 1978 – „Лешникотрошачката“ – Маша
  • 1979 – „Каменното цвете“ – Катерина
  • 1980 – „Натали или Швейцарската млекарка“ – Натали
  • 1994 – „Пепеляшка“ – Пепеляшка
Филми-балети
  • 1960 – „Кристалната обувка“ – Феята на пролетта (реж. В. Захаров, А. Роу)
  • 1961 – „СССР с открито сърце“ – Катя (филм-концерт, реж. В. Катанян, Л. Кристи)
  • 1982 – „Сътворение на света“ – Ева (реж. Н. Касаткина, В. Васильов)
  • 1983 – „Травиата“ – Испанска танцьорка (реж. Ф. Дзефирели)
  • 1985 – „Фрагменти от една биография“ – Солистка по музика на аржентински композитори, хореография В. Василиев
Оригинални телевизионни балети
  • 1970 – „Трапеция“ – Момичето (реж. Ф. Слидовкер, В. Смирнов-Голованов)
  • 1977 – „Галатея“ – Елиза Дулитъл (реж. А. А. Белинский)
  • 1979 – „Старото танго“ – Петер (реж. А. А. Белинский)
  • 1982 – „Анюта“ – Анюта (реж. А. А. Белинский)
  • 1987 – „Чаплиниана“ – Примадона (реж. А. А. Белинский)
Игрални филми
  • 1980 – „Жиголо и Жиголета“ – Стела (реж. А. А. Белинский)
  • 1986 – „Фуете“ – Елена Князева (реж. Б. В. Ермолаев, В. В. Васильев)
  • 1994 – „Класната дама“ – Наталия Давидовна (реж. А. А. Белинский)
Документално кино
  • 1973 – „Дуетът“ (посветен на творчеството на Е. Максимова и В. Василиев)
  • 1989 – „Катя и Володя“ (реж. Д. Делюш, Франция, посветен на творчеството на Е. Максимова и В. Василиев)
  • 1990 – „И осталось, как всегда, недосказанное что-то…“ (посветен на творчеството на Е. Максимова и В. Василиев)
  • 1998 – „Катя“ (реж. Н. С. Тихонов)
  • 2004 – „Когато танцът става живот“ (реж. Н. С. Тихонов)
  • 2008 – „Фуете – колкото живот“ (посветен на творчеството на Е. Максимова)

Моноспектакли на драматична сцена [3][редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 – „Песен на песните“
  • 1994 – „Художникът чете Библия“

Звания и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Всесоюзен балетен конкурс, Москва, 1957, златен медал
  • VII Световен фестивал на младежта и студенти, Виена, 1959, 1-ва награда и златен медал
  • Международен балетен конкурс, Варна, 1964, 1-ва награда
  • Заслужила артистка на РСФСР, 1964)
  • Народна артистка на РСФСР, 1969
  • Награда на името на Анна Павлова, Парижка танцова академия, 1969
  • Орден на Червено знаме на труда, (1971)
  • Награда на името на Мариус Петипа, съвместно с Владимир Василиев за „Най-добър дует на света“, Парижка танцова академия 1972, Париж
  • Награда на Ленинския комсомол, 1972
  • Народна артистка на СССР, 1973
  • Орден Ленин, 1976
  • Държавна награда на СССР, 1981
  • Орден Дружба на народите, 1981
  • Държавна награда на РСФСР, 1984
  • Награда на Академия Симба, Италия, 1984
  • Награда Заедно за мир, 1989, Италия
  • Награда на името Джино Тани, съвместно с Владимир Василиев за „Най-добър дует“, 1989, Италия)
  • Действителен член на Международноа академия на творчество, 1989
  • Награда на ЮНЕСКО и медал на името на Пабло Пикасо, 1990
  • Награда на името на Сергей Дягилев, 1990
  • Театрална награда „Кристална Турандот“, съвместно с Владимир Василиев, 1991
  • Държавна награда на РСФСР, 1991) [12]
  • Орден Дружба на народите, 1994
  • Действителен член на Академия на руското изкуство, 1995
  • Почетен професор на МГУ, 1995
  • Орден За заслуги пред Отечеството, III степен, 1999
  • Орден Риу-Бранку, (2004, Бразилия)
  • Награда „Душа на танца“ на списание „Балет“.
  • Орден За заслуги пред Отечеството IV степен, 2008
  • Член на Руския център на Международния танцов совет към ЮНЕСКО.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]