Екатерина Максимова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Екатерина Максимова
руска и съветска балерина
Екатерина Максимова като Мария в „Бахчисарайски фонтан“, 1963 г.
Екатерина Максимова като Мария в „Бахчисарайски фонтан“, 1963 г.

Родена
Починала
Москва, Русия
Погребана Новодевическо гробище, Москва, Русия

Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Русия Русия
Образование Руска академия за театрално изкуство
Актьорска кариера
Активност 1957 – 1999
Награди Орден Червено знаме на труда Орден „Дружба между народите“
Народен артист РСФСР Заслужил артист на Руската федерация Народен артист СССР Орден на Ленин Орден Риу-Бранку
Семейство
Съпруг Владимир Василиев

Уебсайт Екатерина Максимова
Екатерина Максимова в Общомедия

Екатерина Максимова (на руски: Екатери́на Серге́евна Макси́мова (19392009) е съветска и руска балерина от световна величина, балетмайстор и педагог.

Екатерина Максимова, Фуете
Екатерина Максимова и Владимир Василиев в сцена от „Дон Кихот“, 1971 г.
Екатерина Максимова на репетиция, 1972 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 1 февруари 1939 г. в Москва в семейството на Сергей Максимов (19121961) и Татяна Максимова (19142011). Баща ѝ е инженер, а майка ѝ е журналист и редактор в издателство. Семейството има далечни музикални корени – прабабата на Екатерина е сестра на известния пианист Александър Зилоти и братовчедка на композитора Сергей Рахманинов. Нейният дядо по майчина линия, Густав Шпет, е руски философ, преводач и изкуствовед. Наследената от него семейна атмосфера запазва интереса към литературата и изкуството и Екатерина расте в средата на известни актьори, режисьори и писатели.

От ранни години проявява желание и умение да танцува, но майка ѝ се решава да я отведе в Московското хореографско училище само след като е насърчена от балетните специалисти. Екатерина постъпва в училището през 1949 г., когато вече е на 10 години. Учи при една от най-добрите балетни педагожки на 20-и век, Елизавета Герд. Малката Екатерина е своенравна и непослушна ученичка, трудно се подчинява на дисциплината и не се страхува от лоши бележки. Но Гердт е любима учителка и от нея тя научава не само безупречната техника на класическия балет, но и тънкостите на танцовото пресъздаване на образите.[1]

Възможностите и талантът на Екатерина се проявяват още през първите години на обучението. Във 2-ри клас танцува на сцената на Болшой театър със своя роля в танцовите фрагменти на детската опера „Морозко“ и това изпълнение е забелязано и оценено от критиката. В 4-ти клас има партия в балетния спектакъл „Дон Кихот“, в който ролята на Китри играе великата Мая Плисецкая. В по-горните класове специално за нея се поставят балетни миниатюри, а в 8-и клас тя вече има истинска роля – принцеса в „Лешникотрошачката“.[2] С тази роля тя спечелва през 1957 г. първата си награда – златен медал на Всесъюзния балетен конкурс. През 1958 г. завършва училището и постъпва в трупата на Болшой театър

Творческа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Още от първия си сезон в Болшой театър изпълнява солови партии. През 1959 г. получава главната роля на Катерина в „Каменното цвете“ на Сергей Прокофиев, един новаторски балет на младия тогава балетмайстор Юрий Григорович. С тази роля Максимова участва в първото турне на Болшой театър в САЩ, където получава възторжени отзиви от американската критика.[3] През 1960 г. става първата ученичка на легендата на руския балет Галина Уланова. С нея подготвя партията на Жизел от балета на Адолф Адам и за това изпълнение получава похвала от самия Асаф Месерер, прочутият балетмайстор и педагог на Болшой театър. По това време Максимова е най-младата изпълнителка на тази технически и актьорски сложна роля. С Уланова работи до 1980 г., но още дълго пази подареното от нея чукче за намачкване на балетните пуанти.[2][4]

В началото на кариерата миниатюрната и крехката Максимова се възприема единствено в амплоато на лирическа героиня. Мнението се променя и критиката оценява комедийната съставка на нейния талант, когато през 1965 г. се появява в ролята на Китри в балета „Дон Кихот“ на Лудвиг Минкус. След партията на Маша в „Лешникотрошачката“ на Пьотър Чайковски се смята, че нейното амплоа са жизнерадостните роли. Едва след изпълнението на трагическите образи на Фригия в „Спартак“ на Арам Хачатурян (1968 г.) и Жулиета в „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев (1973 г.) става ясно, че Максимова е също толкова успешна като драматична балерина и диапазонът на нейните актьорски възможности няма ограничения. На сцената Максимова не просто танцува своята партия, тя създава образ, използвайки при това всички средства – хореография, пластика, мимика.

Музикалната и актьорската чувствителност, виртуозната балетна техника, пластичността и завладяващата енергия на сцената са качествата на Максимова, които привличат както руски, така и чуждестранни балетмайстори. Григорович в своите балетни постановки създава хореографски партии специално за нея и тя е първата изпълнителка на неговите Маша („Лешникотрошачката“, 1966 г.), Фригия („Спартак“, 1968 г.), Аврора („Спящата красавица“, 1973 г.). Френският балетмайстор Пиер Лакот я кани да участва във възстановения старинен спектакъл „Натали или Швейцарската млекарка“. За нея е предназначена необичайната хореография на телевизионните филми-балети „Галатея“ на Фредерик Лоу и „Старото танго“ на Тимур Коган. За юбилея си през 1994 г. получава в дар от Джералд Арпино хореографската композиция „В кръга на ангели“. Нейната балетна индивидуалност е в основата на спектакли и миниатюри, поставяни за нея от Владимир Василиев.[2]

Телевизионните балети с нейно участие печелят редица награди [5]:

  • „Анюта“ – наградата на Интервизията от Международния фестивал на телевизионни филми Златна Прага, Прага, 1982; Голямата награда в конкурса за музикални филми на Х всесъюзен фестивал на телевизионни филми, Алма-Ата, 1983; Държавната награда на РСФСР, 1984 г.
  • „Галатея“ – наградата Златна Прага от Международен фестивал на телевизионни филми Златна Прага и награда на Би Би Си, Лондон, 1978 г.
  • „Старото танго“ – наградата на Интервизията и наградата За най-добро изпълнение на женска роля от Международен фестивал на телевизионни филми Злата Прага, 1980 г.

Танцува с много изтъкнати балетисти, но ненадминат остава дуетът с Владимир Василиев. Заедно те получават няколко престижни награди, сред които за „Най-добър дует в света“ на Парижката танцова академия през 1972 г. Катя и Володя – така ги нарича публиката – олицетворяват пластична и духовна хармония и се превръщат в символ на Болшой театър на своето време. Успешните турнета с Болшой привличат вниманието на балетните специалисти. Прочутият балетмайстор Морис Бежар специално за тях възстановява своята версия на „Ромео и Жулиета“ по музиката на Ектор Берлиоз. Ролан Пети ги кани да участват с неговата трупа в постановката „Синият Ангел“.[4]

През 1975 г. преживява драматично прекъсване на творческата си кариера. Тогава по време на една репетиция пада от поддръжката и силно травмира гръбначния си стълб. Травмата е толкова сериозна, че лекарите не са сигурни, че ще може да ходи. Лечението и мъчителното възстановяване траят около година и на 10 март 1976 г. Максимова отново е Жизел на сцената на Болшой. Това събитие е незабравимо за нея и близките ѝ. Нейното завръщане се възприема като чудо и от публиката, и от балетната трупа. Завършването на всяка вариация се съпровожда с дълги овации, по време на самия танц цари пронизителна тишина, а след спектакъла кордебалетът се построява зад кулисите и с аплодисменти я изпраща до артистичната стая. След тази вечер Максимова танцува още 20 години.[1]

През 1976 г. постъпва в хореографското отделение на Руската академия за театрално изскуство. Завършва през 1980 г. със специалност балетмайстор-репетитор. От 1982 г. започва преподавателската си дейност. Работи като балетмайстор-репетитор с Кремльовския балет, а от 1997 г. и в Болшой театър.

В края на 1980-те в Болшой театър възникват дълбоки творчески противоречия между главния балетмайстор Юрий Григорович и група изтъкнати балетисти, сред които е и Максимова. Конфликът приключва с тяхното уволняване, но това не спира кариерата на Максимова – тя много пътува и участва в концертите и балетните постановки на сцените в Париж, Ню Йорк, Рим. През този период активно сътрудничи с трупата Кремльовски балет.

За последен път излиза на балетната сцена на 1 февруари 1999 г., в деня на своя 60-годишен юбилей.

Заедно с Василиев активно участва в провеждането на балетен конкурс „Арабеск“ и от 1996 до 2008 г. е председател на журито му. Десетото издание на конкурса през 2008 г. съвпада с 50-годишнината на творческия дует и се посвещава на тях. Сега конкурсът носи името на Екатерина Максимова.[6]

Въпреки ранния и постоянния успех Максимова не се възприема като звезда – напротив, много е скромна и неуверена. Поради собствената си несигурност, че ще се справи с движението или с танца, на всяко предложение първо реагира с отказ. За това нейно качество в артистичните среди я наричат Мадам Не.[7]

През 2003 г. издава книга със своите мемоари „Мадам Нет“ („Мадам Не“).

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

С партньора си на сцената и бъдещия съпруг, Владимир Василиев, Екатерина Максимова се запознава още през първата година в хореографското училище. Когато се срещат, тя е на 10 години, а той на 9. Учат, репетират и танцуват заедно. Чувството възниква през юношеските години. Сключват брак на 3 юни 1961 г., сватбата празнуват на следващия ден в жилището на нейните родители. След това заминават за Париж, където представят филма „СССР с открито сърце“. Във филма те играя двама влюбени балетни артисти, а в живота това пътуване става тяхното сватбено пътешествие.[7]

Характерите им са много различни, дори диаметрално противоположни – той е решителен и общителен, лесно се пали, а тя е спокойна, затворена, обмисля нещата бавно. В своите интервюта не скриват, че в живота им се случват и конфликти, и обиди. Но това не пречи балетният им дуетът след представлението да се превръща в семеен. През активния си период на балетни артисти те заедно са на сцената, заедно пътуват, заедно почиват. Последните години той се концентрира върху балетмайсторската си дейност, тя се занимава с педагогическата работа. Никога не се изкушават да останат в чужбина, макар че имат такава възможност. През цялото време живеят в Москва, а за почивките предпочитат тишината на руската природа. Много искат да имат деца и тежко преживяват, че мечтата им не може да се сбъдне.[4][1][7]

От мига на срещата им в детството до края на техния съвместен живот изминават 60 години.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 28 април 2009 г., около 12 часа, Екатерина Максимова трябва да присъства в Болшой театър на репетиция на „Лебедово езеро“. Но тя не идва. Умира през нощта от сърдечна недостатъчност. Намира я възрастната ѝ майка, когато сутринта влиза в стаята ѝ. Владимир Василиев по това време е в Неапол, където поставя спектакъл. Остават само 2 години до златната им сватба. Погребват я на 30 април 2009 г. на Новодевическото гробище, в Москва.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • За 75-годишния юбилей на Екатерина Максимова в Театралния музей в Москва се организира изложба, посветена на нейния живот и творчество.[8]
  • През 2014 г. се издава посветена на Е. Максимова книга „Екатерина Максимова. Энциклопедия творческой личности“. Книгата е написана в енциклопедичен стил, с богат снимков материал и съдържа статии за хора, с които е работила великата балерина. Съставена е от психолога, журналист и фотограф Елена Фетисова, която дълги години работи с Болшой театър.[9]
  • В Челябинск се провеждат балетни фестивали „В честь Екатерины Максимовой“.[10][11]

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Болшой театър [3][редактиране | редактиране на кода]

Други театри [3][редактиране | редактиране на кода]

  • „Натали или Швейцарската млекарка“ на Адалберт Гировец и Микеле Карафа ди КолобраноНатали, 1980, Московски класически балет
  • „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев ― Жулиета, 1981, Московски класически балет
  • „Онегин“ на Пьотър Чайковски ― Татяна, 1989, Английски национален балет
  • „Пепеляшка“ на Сергей Прокофиев ― Пепеляшка, 1991, Кремльовски балет
  • „Сътворение на света“ на Андрей Петров ― Ева, 1994, Московски класически балет

Филмография [3][редактиране | редактиране на кода]

Записи на балетни спектакли
  • 1970 – „Спартак“ – Фригия
  • 1974 – „Ромео и Жулиета“ – Жулиета
  • 1978 – „Лешникотрошачката“ – Маша
  • 1979 – „Каменното цвете“ – Катерина
  • 1980 – „Натали или Швейцарската млекарка“ – Натали
  • 1994 – „Пепеляшка“ – Пепеляшка
Филми-балети
  • 1960 – „Кристалната обувка“ – Феята на пролетта (реж. В. Захаров, А. Роу)
  • 1961 – „СССР с открито сърце“ – Катя (филм-концерт, реж. В. Катанян, Л. Кристи)
  • 1982 – „Сътворението на света“ – Ева (реж. Н. Касаткина, В. Васильов)
  • 1983 – „Травиата“ – Испанска танцьорка (реж. Ф. Дзефирели)
  • 1985 – „Фрагменти от една биография“ – Солистка по музика на аржентински композитори, хореография В. Василиев
Оригинални телевизионни балети
  • 1970 – „Трапеция“ – Момичето (реж. Ф. Слидовкер, В. Смирнов-Голованов)
  • 1977 – „Галатея“ – Елиза Дулитъл (реж. А. А. Белинский)
  • 1979 – „Старото танго“ – Петер (реж. А. А. Белинский)
  • 1982 – „Анюта“ – Анюта (реж. А. А. Белинский)
  • 1987 – „Чаплиниана“ – Примадона (реж. А. А. Белинский)
Игрални филми
  • 1980 – „Жиголо и Жиголета“ – Стела (реж. А. А. Белинский)
  • 1986 – „Фуете“ – Елена Князева (реж. Б. В. Ермолаев, В. В. Васильев)
  • 1994 – „Класната дама“ – Наталия Давидовна (реж. А. А. Белинский)
Документално кино
  • 1973 – „Дуетът“ (посветен на творчеството на Е. Максимова и В. Василиев)
  • 1989 – „Катя и Володя“ (реж. Д. Делюш, Франция, посветен на творчеството на Е. Максимова и В. Василиев)
  • 1990 – „И осталось, как всегда, недосказанное что-то…“ (посветен на творчеството на Е. Максимова и В. Василиев)
  • 1998 – „Катя“ (реж. Н. С. Тихонов)
  • 2004 – „Когато танцът става живот“ (реж. Н. С. Тихонов)
  • 2008 – „Фуете – колкото живот“ (посветен на творчеството на Е. Максимова)

Моноспектакли на драматична сцена [3][редактиране | редактиране на кода]

  • 1990 – „Песен на песните“
  • 1994 – „Художникът чете Библия“

Звания и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Всесоюзен балетен конкурс, Москва, 1957, златен медал
  • VII Световен фестивал на младежта и студенти, Виена, 1959, 1-ва награда и златен медал
  • Международен балетен конкурс, Варна, 1964, 1-ва награда
  • Заслужила артистка на РСФСР, 1964)
  • Народна артистка на РСФСР, 1969
  • Награда на името на Анна Павлова, Парижка танцова академия, 1969
  • Орден на Червено знаме на труда, (1971)
  • Награда на името на Мариус Петипа, съвместно с Владимир Василиев за „Най-добър дует на света“, Парижка танцова академия 1972, Париж
  • Награда на Ленинския комсомол, 1972
  • Народна артистка на СССР, 1973
  • Орден Ленин, 1976
  • Държавна награда на СССР, 1981
  • Орден Дружба на народите, 1981
  • Държавна награда на РСФСР, 1984
  • Награда на Академия Симба, Италия, 1984
  • Награда Заедно за мир, 1989, Италия
  • Награда на името Джино Тани, съвместно с Владимир Василиев за „Най-добър дует“, 1989, Италия)
  • Действителен член на Международноа академия на творчество, 1989
  • Награда на ЮНЕСКО и медал на името на Пабло Пикасо, 1990
  • Награда на името на Сергей Дягилев, 1990
  • Театрална награда „Кристална Турандот“, съвместно с Владимир Василиев, 1991
  • Държавна награда на РСФСР, 1991) [12]
  • Орден Дружба на народите, 1994
  • Действителен член на Академия на руското изкуство, 1995
  • Почетен професор на МГУ, 1995
  • Орден За заслуги пред Отечеството, III степен, 1999
  • Орден Риу-Бранку, (2004, Бразилия)
  • Награда „Душа на танца“ на списание „Балет“.
  • Орден За заслуги пред Отечеството IV степен, 2008
  • Член на Руския център на Международния танцов совет към ЮНЕСКО.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]