Екатерина Титянова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Екатерина Титянова
българска медичка
T 1.jpg
Родена
Починала
2 януари 2022 г. (63 г.)
Семейство
Баща Благой Титянов
Майка Мария Титянова

Екатерина Благоева Титянова e българска лекарка, професор по неврология, доктор на медицинските науки.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 8 октомври 1958 година в град Гоце Делчев, България. Дъщеря е на доктор Благой Титянов и общественичката Мария Титянова и внучка на революционера Костадин Титянов.

Завършва „Медицина“ във Висшия медицински институт в София (от системата на Медицинската академия) през 1982 година.

През 1983 година започва работа като асистент в Катедрата по неврология на Висшия медицински институт в София. Придобива медицинска специалност по неврология в 1987 година, по-късно става главен асистент, ръководител на неврологично отделение при УСБАЛНП „Свети Наум“ и на лаборатория по клинична невросонография. Придобива образователната и научна степен „кандидат на медицинските науки“ с дисертационен труд на тема „Диагностични възможности на невросонографията при исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение“ (1990) и научната степен „доктор на науките“ с дисертация на тема „Индикатори за двустранно променен контрол на походката при хронична хемипареза след супратенториален мозъчен инсулт“ (2007).[1][2]

От 2003 година Титянова е доцент. През 2009 година става професор по неврология и първата жена професор във военномедицинската академична общност в страната. От 2005 г. е ръководител на клиниката „Функционална диагностика на нервната система“ в МБАЛ – София от Военномедицинската академия.[1][2]

Основателка е на дисциплината „Нервни болести“ и дългогодишна ръководителка на катедра „Неврология, психиатрия, физиотерапия и рехабилитация, превантивна медицина и обществено здраве“ в Медицинския факултет на Софийския университет.[3][4]

Титянова е учредителка и председателка на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика. Създателка е и главен редактор на научното списание Neurosonology and Cerebral Hemodynamics.[5] Член е на редакционните колегии на списанията Neurosonology (Япония), Archivos de Neurociencias (Мексико), Oruen и други.

Екатерина Титянова е координатор за България по програмите за следдипломно обучение към Световната федерация по неврология. Член е на Изпълнителния комитет на Изследователската група по невросонология към Световната федерация по неврология. Представител е за България в групата „Женска инициатива за мозъчен инсулт в Европа“ на Европейското дружество по инсулти.[6]

Титянова е носителка на наградите:[7]

  • За млад учен на фондация „Предпазване от мозъчни инсулти“ (1993);
  • Merrill Spencer Award на Европейското дружество по невросонология и мозъчна хемодинамика (2009);
  • Golden Hyppocratic Oath на Balkan Association for History and Philosophy of Medicine (2015);
  • Национална медицинска награда в категория „Световно признание в медицинската наука“ (2017);
  • Почетен (2016) и Награден знак „За принос към Министерството на отбраната“ (2018);
  • Сребърен почетен знак II степен от министъра на здравеопазването (2018);
  • Почетен знак на Медицински университет – София (2018);
  • Почетен медал на Националната спротна академия „Васил Левски“ (2018);
  • Медал „Петър Берон“ (2017) и почетен плакет на Българската академия на науките и изкуствата (2018);
  • Почетен знак на Българския лекарски съюз и почетна грамота на Столичната колегия (2018);
  • Медал за рицарско звание на Сръбската кралска академия (2018);
  • „Невросонолог на годината 2018“ (2018);
  • Плакет за създател на „Българска школа по невросонология“ и „Цялостен принос“ в развитието на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика (2020);
  • През 2018 г. ѝ е връчена наградата „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката.[8]

Екатерина Титянова е академик на Българската академия на науките и изкуствата, Обществената акедемия за наука, образование, култура[9] и Сръбската кралска академия.[10]

Има принос в развитието на българо-мексиканските културни връзки като учредител и президент на фондация „Мексико-България IAP“.[11] Името ѝ е изписано на дарена на град София скулптура от мексиканката Фани Хайат, която е поставена пред Националната галерия за чуждестранно изкуство в София[12]

Омъжена е за д-р Чавдар Русев, дипломат и изпълнителен секретар в Асоциацията за развитие на планинските общини в Република България.[13] Титянова умира от усложнения след заразяване с COVID-19 в дома си сутринта на 2 януари 2022 година.[14] Няколко часа по-късно на следващия ден от COVID-19 умира и съпругът ѝ. Двамата са родени на една дата.[13]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Ангел Титянов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Титянов
(1884 - 1913)
 
Костадин Титянов
(1892 - 1975)
 
Катерина Илиева
(1903 – 1990)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Титянов
(1923 - 1998)
 
Благой Титянов
(1927 - 2017)
 
Мария Шакина
(р. 1933)
 
Малвина Титянова
(1931 - 2007)
 
Антон Титянов
(1934 - 2007)
 
Ангел Титянов
(1938 - 1987)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Титянова
(1958 - 2022)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Титянов
(р. 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония